Решение № 1897 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11313/2019 г.

Решение № 1897 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11313/2019 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Афи Лагера Тюлип" ЕООД чрез адв. Р. Савов срещу решение № 2531 от 11.04.2019 г., постановено по адм. дело № 11191/2015 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). С атакуваното решение е отменил Ревизионен акт (РА) № МДТ-РД-01-07-54 от 08.07.2015 г., издаден от органи по приходите при Столична община, в частта му за имот с партида 7209 F74634, като е признал за възстановяване сумата 1 670,22 лева, внесена недължимо като данък върху недвижимите имоти, и сумата 6 769,76 лева, внесена недължимо като такса за битови отпадъци, ведно със съответните лихви, отхвърлил е жалбата на дружеството против Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-54 от 08.07.2015 г., издаден от органи по приходите при Столична община, в останалата му част. С решението в полза на Столична община са присъдени разноски в размер на 1464,20 лева. Решението в частта, с която е отменен РА не е обжалвано и е влязло в сила. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че административният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно основния спор по делото – дали процесните имоти са жилищни или нежилищни, поради което е достигнал до грешен правен извод, че имотите са нежилищни. Посочва, че АССГ неоснователно е отказал да обсъди аргументите на дружеството относно начина на определяне на дължимите данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) в частта относно квадратурата на имотите – брутна или нетна. Излага, че първоинстанционният съд неоснователно е пропуснал да обсъди искането на дружеството за възстановяване на надплатена такса битови отпадъци за 2012 г. поради наличие на подадени декларации по чл. 27 от ЗМДТ за 2012 г. за всички обекти, собственост на дружеството. Сочи, че първоинстанционното решение противоречи на материалния закон, тъй като не е взело предвид, че гаражите и паркоместата са прилежащи обекти към жилищата и е следвало да се третират като жилищен имот, т. е. е следвало при облагането им да все вземе предвид данъчната оценка, а не отчетната им стойност. Искането е за отмяна на решението и постановяване на решение по същество на спора. Претендира разноски. Ответникът – кметът на Столична община, чрез ст. юрк. С. Веселинска, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Афи Лагера Тюлип" ЕООД срещу РА № МДТ-РД-01-07-54 от 08.07.2015 г., издаден от органи по приходите при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община. С РА са установени задължения на дружеството по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за периода 2010 г- 2014 г. в размер на 74 942, 58 лева, представляващи: ДНИ – 6102, 40 лева; ТБО – 53 116, 30 лева и лихва в общ размер на 14123, 11 лева. За да достигне до крайния си правен извод първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу акт подлежащ на обжалване, в срок. Посочил е, че актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. В производство по издаване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният съд е възприел за основен по делото спорът дали процесните имоти на дружеството са за жилищни или нежилищни нужди с оглед коректното определяне на ТБО и ДНИ за спорния период 2010 г. – 2014 г. Приел е, че от събраните по делото доказателства не се установява, че имотите – поземлени имоти, гаражи и паркоместа са използвани за жилищни нужди. В подкрепа на това твърдение е изложил, че ревизираното лице е подало декларации по чл. 17 от ЗМДТ при придобиване на имотите като е декларирал същите като нежилищни. Относно възражението, че при определяне размера на задълженията за ДНИ и ТБО по отношение на УПИ, гаражите и паркоместа и магазините са взети брутните квадратури, а не нетната, съдът е посочил, че няма как намаляването на квадратурата на площта с обратна дата да повлияе на отчетната стойност, след като остава недоказано, дали дружеството е извършвало през ревизираните години преоценка или обезценка на имотите, които да доведат до намаляване или увеличаване на отчетната стойност. Уточнил е, че данъкът се определя съобразно отчетната стойност, актуална към 1 януари на годината, за която се дължи, което по аналогия е приложимо и за таксата за битови отпадъци. В обобщение е приел, че РА е частично законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него в тази му част. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция намира, че доводите, изложени в касационната жалба относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са неоснователни. Административния съд правилно е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложено административно производство, при извършването, на което не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че РА е издаден при спазване на изискването за форма на административния акт, като съдържа правни и фактически основания за издаването му. Неоснователно се явява твърдението в касационната жалба, че административният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно основния спор по делото – дали процесните имоти са жилищни или нежилищни, поради което е достигнал до грешен правен извод, че имотите са нежилищни. Върховният административен съд не веднъж е посочвал, че видът на имота е елемент от подлежащите на деклариране факти и обстоятелства по смисъла на чл. 17 от ЗМДТ, редакция към процесния период. Следователно отговорност на задължения за деклариране правен субект е да посочи точно вида на имота, който декларира – дали той е жилищен или нежилищен. Видно от декларациите по чл. 17 от ЗМДТ (пр.: л. 2024 от административната преписка, намиращ се в класьор № 4, представляващ приложение към първоинстанционното дело и сл.) "Афи Лагера Тюлип" ЕООД е декларирало имотите като нежилищни. За имотите са подадени и декларации по чл. 14 от ЗМДТ, към които е попълнена част III. В част III от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ изрично е посочено, че се попълва само от данъчнозадължени лица – предприятия и се подава само за нежилищни имоти на предприятия (пр: л. 1848 от административната преписка, намиращ се в класьор № 3, представляващ приложение към първоинстанционното дело и сл.). Установяването на дължимите ТБО и ДНИ става въз основа на декларираните от лицето факти и обстоятелства. Органът не може вместо лицето да определи предназначението на една сграда (в този смисъл решение № 8884 от 21.07.2015 г. по адм. д. № 12402/2014 г. по описа на ВАС, VII отд., решение № 8437 от 05.06.2019 г. по адм. д. № 573/2018 г. по описа на ВАС, VII отд., решение № 9958 от 19.07.2018 г. по адм. д. № 14277/2016 г. по описа на ВАС, VII отд.). Този факт не се променя от твърдението на жалбоподателя и свидетелските показания на свидетелката Д. Христова, че администрацията към Столична община е отказала да приеме декларациите в друг вид, съответно да приеме коригиращите декларации. Това твърдение е ирелевантно към настоящия спор. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че АССГ неоснователно е отказал да обсъди аргументите на дружеството относно начина на определяне на ДНИ и ТБО в частта относно квадратурата на имотите – брутна или нетна. Не отговаря на фактите твърдението, че при издаването на РА органите на приходната администрация са изчислили различна отчетна стойност за всеки един от процесните имоти, която включва освен застроената им площ, така и идеални части от общите части на сградата и идеални части от парцела. Видно от изложеното на стр. 2 от РА причината за определяне на различна отчетна стойност не е поради разлика в квадратурата на имотите, съответно използването на брутна или нетна стойност. Ревизиращите органи са изложили, че в хода на проверката е установено, че от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г. има различие между декларирани и счетоводни данни. За нуждите на облагане ревизиращият екип е взел размера на отчетната стойност от счетоводните документи. За периода 01.01.2010 г. – 31.12.2011 г. ревизиращият екип е взел размера на отчетната стойност по декларирани данни, тъй като липсват счетоводни такива за съответния период. С оглед на това и липсата на възражение от страна на касатора срещу този подход, се явява правилен изводът на първоинстанционният съд, че данъкът се определя съобразно отчетната стойност, актуална към 1 януари на годината, за която се дължи, което по аналогия се прилага и за ТБО. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че неправилно не са взети предвид декларациите на дружеството по чл. 27 от ЗМДТ, подадени за 2012 г. Видно от РА – стр. 222 до 326 за имотите, за които е подадена декларация по чл. 27 от ЗМДТ за 2012 г. е изчислявана ТБО само за 2010 г. и 2011 г. (декларациите са приложени към молба вх. № 29744/22.10.2018 г., приложение № 7). В РА по отношение на имотите, за които е изчислявана ТБО за 2010 г. и 2011 г. изрично е посочено за кои от имотите е подавана декларация по чл. 27 от ЗМДТ и за тези години и също е вземана предвид. За имотите, за които е начислена сума за внасяне за ТБО за 2012 г. и следващите, не са налични до делото доказателства, че дружеството е подало декларации по чл. 27 от ЗМДТ. С оглед на това правилно първоинстанционният съд не е взел предвид този довод на дружеството при постановяване на решението си. Възражението на жалбоподателя за статута на паркоместата и гаражите и твърдението му, че следва да се облагат като жилищни с оглед на факта, че са прилежащ обект към жилищата, се явява неоснователно. Следва да се приповтори изложеното по- горе, че същите са декларирани като нежилищни и установяването на дължимите ТБО и ДНИ става въз основа на декларираните от лицето факти и обстоятелства. Органът не може вместо лицето да определи предназначението на една сграда или обект в нея. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. На ответника по касация се следват деловодни разноски на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 2524, 19 лева. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,