Решение № 9864 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4135/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от община Попово, представлявана от кмета д-р Л. Веселинов, срещу Решение №194 от 02.02.2026 г., постановено по адм.д.№418/2025 г. на Административен съд– Търговище. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда за изпълнен фактически състав на чл. 35, ал. 1, вр. с ал. 3, т. 5 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Изложени са подробни съображения, че община Попово не е задължен субект по посочената правна норма. Твърди се, че не са обсъдени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, а съдебното решение страда от порока немотивираност.Искането е същото да бъде отменено, като бъде отменен и Констативен акт № КА-ПБЗН-ТЩ0-6-11 от 09.06.2025 г., съставен от Д. Захариев– инспектор по Защита на населението (ЗН) в група "Превантивен контрол и превантивна дейност" на сектор "Превантивна и контролна дейност" към Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (РДПБЗН) – Търговище, а в условията на евентуалност – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът Д. Захариев - инспектор по защита на населението в група "Превантивен контрол и превантивна дейност" на сектор "Превантивна и контролна дейност" към РДПБЗН – Търговище, при редовно призоваване, не се явява и не се представлява. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на община Попово срещу Констативен акт № КА-ПБЗН-ТЩ0-6-11 от 09.06.2025 г. за резултатите от проверка, извършена на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗБ, съставен от инспектор по ЗН в група "Превантивен контрол и превантивна дейност" на сектор "Превантивна и контролна дейност" към РДПБЗН – Търговище Д. Захариев. Съдът е установил от фактическа страна, че община Попово е собственик на язовир „Батица“, намиращ се върху ПИ с идентификатор № 37469.121.216 по КККР на [населено място], община Попово, област Търговище. За язовира е определена първа категория по степен на потенциална опасност от междуведомствена комисия, назначена със Заповед № № 198/14.05.2025 г. на областния управител на област Търговище. Включен е в списък на обектите, подлежащи на контрол по ЗЗБ на територията на РДПБЗН – Търговище, утвърден от областен управител на Област Търговище. На 09.06.2025 г. е извършена проверка от Д. Захариев- инспектор по ЗН в група "Превантивен контрол и превантивна дейност" на сектор "Превантивна и контролна дейност" към РДПБЗН – Търговище и член на междуведомствената комисия, назначена със Заповед № 198/14.05.2025 г. на областния управител на област Търговище, на основание чл. 87 от ЗЗБ. Резултатите от проверката са отразени в Констативен акт № КА-ПБЗН-ТЩ0-6-11 от 09.06.2025 г. С констативния акт са дадени предписания на община Попово да се изгради локална система за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, осигуряваща възможност, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3, т. 5 от ЗЗБ, която да отговаря на изискванията на чл. 35, ал. 6 и 7 от ЗЗБ, да осигурява възможност за незабавно подаване на сигнал към съответния оперативен център на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР (ГДПБЗН-МВР) при възникване на авария и за предупреждаване на населението чрез задействането й от съответния оперативен център. За да отхвърли жалбата на Община Попово, първоинстанционният съд се е мотивирал, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като същият съответства и на целта на закона. Приел е с оглед събраните в хода на производството писмени доказателства, че община Попово е надлежен адресат на предписанието като собственик на язовир "Батица" (класифициран като такъв от първа висока степен на потенциална опасност) и в това си качество е длъжна да изгради локална система за оповестяване съгласно чл. 35, ал. 3, т. 5 от ЗЗБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Всички относими към правния спор факти и обстоятелства са изяснени от първоинстанционния съд. Обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗБ, контролът по спазването на закона се осъществява от министъра на вътрешните работи и от оправомощени от него длъжностни лица, които при изпълнение на своите функции дават предписания – чл. 89, ал. 1 ЗЗБ. С нормата на чл. 35, ал. 1 ЗЗБ е регламентирано задължение за юридически лица и еднолични търговци, собственици и ползватели, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "г" или "д" от Закона за устройство на територията, която представлява опасност за възникване на бедствие, да разработват авариен план на обекта, със съдържание, определено в посочената правна норма. По силата на чл. 35, ал. 3, т. 5 от ЗЗБ, лицата по ал. 1 изграждат и поддържат локални системи за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението. Между страните няма спор, оОбщина Попово (като юридическо лице) е собственик на язовир "Батица", който представлява строеж по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "д" от Закона за устройство на територията и е класифициран като обект от първа висока степен на потенциална опасност. С оспорения акт, в изпълнение на провомощията си да следи за спазване на изискванията на ЗЗБ, длъжностното лице е извършило проверка на обект, класифициран от първа степен на потенциална опасност, като е констатирал неизпълнение на изискването на чл. 35, ал. 3, т. 5 ЗЗБ и на основание чл. 89, ал. 1 от ЗЗБ е дал предписание за отстраняването му. Актът е съставен за/адресиран до "собственика на обекта" - община Попово, явяваща се собственик на язовир "Батица", която е представила и авариен план, утвърден от кмета на общината. Именно тя е задължен субект по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗБ за изграждането на локална система за оповестяване и може да се освободи от това задължение, само ако докаже наличие на хипотезите на чл. 35, ал. 4 или ал. 5 ЗЗБ, за което няма данни по делото. Възражението на касатора, че съдът не е преценил наличието на изискуемия от закона елемент „осъществяване на дейност“ е неоснователен. В законовата разпоредба на чл.35, ал.1 от ЗЗБ, при изброяването на субектите, които следва да разработват авариен план, както и да изграждат и поддържат локални системи за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, са упоменати собствениците и ползвателите, осъществяващи дейност в обекта, като граматическото тълкуване на нормата, в контекста на използваната пунктуация, недвусмислено показва, че осъществяването на дейност се отнася кумулативно за посочените категории „собственици“ и „ползватели“, обособени в една група при изброяването, т.е., че задължението е и за двете категории. Предвид това уточнение, обстоятелствата дали за язовира има сключен концесионен договор или не, дали общината е в състояние да изпълни предписанието или не, тъй като не контролира ежедневната експлоатация на язовира, са ирелевантни за спора. В тази връзка не се споделят и доводите на касатора, че първоинстанционният съд е игнорирал пороци във формата на оспорения административен акт, свързани с мотивиране на преценката на органа по определяне на задължението към даден правен субект. В обжалвания акт изрично е посочено, че се съставя за собственика на проверявания обект. Мотивиран така, Върховният административен съд намира, че първоинстанционното решение е правилно, постановено при съобразяване с материалния закон и при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради липсата на касационни основания, водещи до отмяна, то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,