Решение № 3140 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7031/2016 г.

Решение № 3140 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7031/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2603 от 15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 11632/2013 г. по описа на Административен съд - С. - град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2251300091/20.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1694/04.10.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна политика" гр. С., в частта, с която на "БКС-Център" АД е отказано признаване на право на данъчен кредит в общ размер от 10 244,42 лв. за данъчни периоди м. 08- м. 12.2008 г., м. 01. и м. 09.2009 г по фактури, издадени от "Р и М Проджект" ЕООД и са начислени следващите се лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства не установяват реалното осъществяване на спорните доставки. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на оспорването, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "БКС - Център" АД /в несъстоятелност/ не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на релевантния съдебен контрол пред Административен съд С. - град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 2251300091/20.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1694/04.10.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна политика" гр. С., в частта, с която на "БКС-Център" АД е отказано признаване на право на данъчен кредит в общ размер от 10 244,42 лв. за данъчни периоди м. 08- м. 12.2008 г., м. 01. и м. 09.2009 г по фактури, издадени от "Р и М Проджект" ЕООД и са начислени следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването на РА в тази му част първоинстанционният съд е приел следното: Предмет на спорните доставки са СМР - поставяне на гранитогрес на обект "Метростанция 11" и "почистване на речно корито на р. Боянска". При осъществената насрещна проверка доставчикът не е открит на заявения адрес за кореспонденция. Ревизираното дружество е представило договор от 29.07.2008 г. между "БКС-Център" АД, в качеството му на възложител, и "Р и М Проджект" ЕООД, в качеството му на изпълнител за извършване на СМР с услуга труд, които да изпълни със свои работници и с материали, предоставени от възложителя, за поставяне на гранитогрес на обект "Метростанция 11" при срок на изпълнение - 30.09.2008 г., 7 бр. - платежни нареждания, хронологичен регистър на сметка 401 "Доставчици - Р и М проджект", двустранна сметка, актове обр. 19, оборотна ведомост на " Р и М Проджект" ЕООД с натрупване за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г.; справка с натрупване за сметка 411; ведомости за м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2008 г., м. 01, м. 09, м. 12.2009 г.; трудови договори; синтетична оборотна ведомост за м. 01, м. 09 и м. 12.2009 г. и банкови извлечения. След анализ на представените доказателства органите по приходите са счели, че те не установяват датите на приемане на изпълненото и лицето, представляващо инвеститора. Съобразили са, че различни лица са подписвали оформящите документи, както и, че са налице несъответствия и непълноти в тях. В обобщение са приели, че спорните услуги не са реално извършени, с оглед на което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС във връзка чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за тях следва да бъде отказано признаване на право на данъчен кредит. Преценявайки ангажираните доказателства първоинстанционният съд е приел, че в своята съвкупност те мотивират извод за реално извършване на спорните доставки. Това заключение е обосновано със сключения между страните писмен договор, съставените актове обр. 19 и констатираната персонална обезпеченост на доставчика за осъществяването на услугите. Решаващият състав е счел, че липсата на номер и конкретна дата в някои от документите не разколебава корелацията им със съответната фактура. Съобразил е, че при конкретната фактическа установеност не могат да се извлекат обективни данни за знание или дължимо познание на получателя за измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд необосновано е ценил като верни представените частни писмени документи, без да е установено извършването на спорните СМР на място. Независимо от дадените изрични указания за необходимостта от провеждане на СТЕ в тази връзка, ревизираното дружество, чиято е доказателствената тежест, не е предприело дължимата процесуална активност за назначаването й. В резултат на това бездействие фактическото изпълнение на спорните СМР е останало недоказано. Вместо да приеме неустановените факти за неосъществени, решаващият състав е кредитирал съдържанието на подкрепящите се от други доказателства по делото частни писмени документи за възникнали облигационни правоотношения между страните и за предаване на резултата от изпълнението. Той не е съобразил, че липсват доказателства на кого е възложена обществената поръчка за полагане на гранитогрес в метростанцията и в какво качество ревизираното дружество е възложило изпълнението на тази услуга на издателя на спорните фактури. Аналогично, липсват доказателства в какво качество "БКС- Център" АД е възложило почистването на речното корито на р. Боянска. Действително, както правилно е посочил съдът, в хипотезите, при които са извършени услуги от фактурирания вид, но е спорно дали те са осъществени именно от издателя на фактурите, отказът да се признае на получателя право на приспадане на данъчен кредит е обусловен от наличието на обективни данни за данъчна измама. В случая обаче не са ангажирани доказателства, които в своята съвкупност да мотивират с необходимата степен на убедителност извод, че услугите са реално осъществени. При липсата на облагаеми доставки добросъвестността на получателя по тях е логически изключена, тъй като той като страна по договорите е знаел или би трябвало да знае, че не е получил съответните услуги в действителност. / така и Решение на СЕС по дело С- 18/13/. След като издадените за тях фактури са фиктивни, то и данъкът в тях е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, с оглед на което за получателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Като е приел друго и е отменил РА в тази му част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което оспорването в тази му част бъде отхвърлено. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, възлизащо на сумата от 1674.66 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение