Решение № 14777 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12747/2016 г.

Решение № 14777 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12747/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Х." ООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. М. №..., срещу Решение № 5717 от 24.08.2016 г. по адм. дело № 1193/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлено искането за отмяна, поради нищожност, на акт за прихващане и възстановяване № 721100354 от 1.08.2014 г. издаден от старши инспектор в отдел "Общински приходи" при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община. Твърди се, че същото е неправилно тай като е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - Кметът на Столична община не изразява становище по постъпилата жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за прогласяване на нищожност на Акт за прихващане и възстановяване № 721100354 от 1.08.2014 г. издаден от старши инспектор в отдел "Общински приходи" при Столична община. Процесният акт е издаден в резултат от депозирано от дружеството искане за възстановяване на недължимо платен местен данък, с твърдението, че към датата на деклариране на недвижим имот, находящ се в гр. С., бул. Черни връх, имота вече не е бил собственост на дружеството. Позовавайки се на Заповеди № РД-09-3917 от 21.10.2008 г. и № СО15-РД-09-622 от 3.06.2015 г. на кмета на Столична община и на длъжностната характеристика за заеманата от актосъставителя А. Ч. длъжност - "старши инспектор" в отдел "Местни данъци и такси - Л." към дирекция "ПАМД", първоинстанционният съд е приел, че оспорваният АПВ е издаден от компетентен орган, съобразно чл. 4, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси. Съдът е констатирал спазване на административнопроизводствените правила при постановяване на процесния акт. Приел е, че не са налице предпоставките на чл. 129, ал. 5 ДОПК тъй като от представения по делото влязъл в сила съдебен акт не се установява недължимо платен данък за недвижим имот и ТБО, за да има основание жалбоподателят да иска тяхното възстановяване. По изложените съображения първоинстанционният състав е отхвърлил жалбата на "Х." ООД. Така постановеното решение е правилно. Предмет на първонистанционния спор е единствено искане за прогласяване нищожността на процесния АПВ. В този смисъл и предмета на съдебна проверка следва да се концентрира върху основанията за нищожност. Некомпетентността на органа да издаде административен акт, независимо дали е предметна, времева, териториална или по степен, винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила и нарушенията на материалния закон имат за последица унищожаемост на административния акт. Превратното упражняване на власт също е порок, който води до унищожаемост на акта. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесния АПВ. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен. В съответствие с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. О. на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, а ал. 3, изр. първо от същата разпоредба предвижда, че в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. В процесният казус и на база на представените по делото доказателства, правилно АССГ е приел, че акта е издаден от компетентен орган. На следващо място - нарушението на изискването за форма на акта също може да бъде основание за прогласяване неговата нищожност, но само в онези хипотези, в които нарушението на изискването на форма е равнозначно на липса на форма. В случая актът е издаден в изискуемата писмена форма и съдържание, с ясно властническо-разпоредително изявление насочено към конкретни правни последици. Производството се е развило по реда на чл. 129 от ДОПК, при спазване на процесуалните изисквания и сроковете за това и с на участие на лицето в производството. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на посоченото основание е този акт който изцяло е лишен от законова опора, респ. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. В процесния казус и правното основание и законовите предпоставки за разрешаване на материално-правното отношение са налице. Независимо, че наличието на предпоставки за възстановяване на данъка, е въпрос на материалната законосъобразност, за пълнота следва да се отбележи, че представеното по делото Определение № 1764/6.04.2012 г. по адм. д. № 6754/2011 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Определение № 10931 от 8.02.2012 г. по адм. д. № 7756/2012 г. по описа на Върховен административен съд, не представлява акт по смисъла на чл. 129, ал. 5 ДОПК. С него съдът не се е произнесъл по въпроса за не/дължимостта на внесените ДНИ и ТБО. Което налага и извод за липса на акт пораждащ право на възстановяване на платените суми. На следващо място, възражението на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото некоректно е анализирал фактите, не се споделя от настоящия съдебен състав. Още по-малко подобен извод може да бъде обоснован, чрез възражение за противопоставяне на мотивите на съдебния акт. Въпроса за собствеността върху процесния имот, който повдига касаторът е въпрос неотносим към преценката за нищожност на акта, а евентуално за неговата правилност, респ. за материалната законосъобразност, като израз на правилното приложение на закона. Материалната законосъобразност обаче, като основание за отмяна на акта, съобразно чл. 146, т. 4 АПК следва да бъде релевирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Извън този срок на установяване подлежи само нищожността/арг. чл. 149, ал. 5 АПК/. В този смисъл, твърдения за неправилност, не могат да бъдат въвеждани под формата на спор за нищожност на административния акт. Изведеният анализ относно липсата на предпоставки за прогласяване на нищожност съобразно подлежащите на установяване и установени релевантни факти, обосновава извода за правилност на съдебния акт и липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на АССГ при постановяване на обжалваното решение. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение