Решение № 2780 от 2.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2009 г.

Решение № 2780 от 2.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Илия Борисов Къдрински, пълномощник на "ВПК Николка" гр. Чепеларе против решение № 111 от 9.06.2009 г. на Административен съд Смолян по адм. дело № 151/2008 г., с която се отхвърля като неоснователна жалбата на Димитър Стоянов Александров в качеството му на председател на кооперацията срещу изричен отказ на Кмета на Община Чепеларе изразен в писмо изх. № 39-00-46/1/ от 21.05.2008 г. за деактуване на недвижим имот. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му вследствие съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съображенията в жалбата и писмената защита са и за необоснован извод на съда, че е налице спор за материално право между кмета на общината и кооперацията, който следва да бъде разрешен по общия исков ред. Съдът се мотивирал с едностранно установяване от фактическа страна от представения по делото акт за общинска собственост, без да обсъди всички доказателства по делото от които е видно, че процесният етаж представлява магазин с обслужващи помещения към него и се води в книгата за основните средства на кооперацията още от 1983 г., вписан е в баланса на кооперацията към 30.06.1991 г. и в сметки сгради от същата година. Ответникът, Кметът на Община Чепеларе чрез адвокат Кръстанова взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата, тъй като нормата на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК е приложима когато няма спор за имота, какъвто е налице. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Представените доказателства по делото установяват фактическа обстановка, която сочи на спор за материално право както правилно е приел и съда в обжалваното решение. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу отказ на Кмета на Община Чепеларе да деактува на основание § 26 от ЗИДЗК по молба вх. № 39-00-46/1/28.12.2007 г. недвижим имот - магазин, изграден от "ВПК Николка" гр. Чепеларе, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в имот № 119 по кадастралната карта на с. Богутево, Община Чепеларе, Област Смоленска, ведно със съответните идеални части от прилежащия терен към сградата. Отказът е мотивиран, че не са налице безспорни доказателства за деактуване на имота, а възраженията в жалбата, че предпоставките на закона за деактуване са налице. Съдът от данните по преписката и доказателствата по делото е установил, че процесният имот е описан като - двуетажна жилищна сграда от 97 кв. м в акт за публична общинска собственост № 143. Също така, че част от него представляващ магазин е деклариран от ВПК Николка гр. Чепеларе и същата плаща данъци за него. При тези данни и анализ на разпоредбата на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК съдът е приел, че е налице спор за материално право, мотивирал законосъобразен отказ за деактуване, спор който следва да се реши по общия исков ред и жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Приложимата разпоредба на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК и основание на искането за деактуване на имота предвижда, че кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13 юли 1991 г. имат право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата или общината, като при наличие на посочените обстоятелства имотът се деактува и се предава във владението на кооперацията или кооперативния съюз. Хипотезата на цитираната норма изисква безспорност на обстоятелствата, сочени като материални предпоставки за деактуване на имота. В настоящия случай имота е описан в акт за общинска собственост като двуетажна сграда и от представените доказателства от кооперацията не може да се направи категоричен извод за изграждането й изцяло или частично със средства на кооперацията към 13.07.1991 г., независимо от твърденията и представените доказателства в тяхна подкрепа, че е включен в баланса и се плащат данъци за обект магазин на първия етаж на сградата. При оспорване на правата им, предявени по реда на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК възниква спор за материално право, който спор не може да бъде разрешен в административното производство, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Цитираната разпоредба дава възможност на облекчен режим на деактуване на имоти, изградени със средства на кооперации на които те стават собственици, но за сметка на това както се посочи вече се изисква безспорност на фактите на които се позовават, а от доказателствата по делото такъв фактически и правен извод не може да бъде изведен. При изложените съображения решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение