Решение № 8185 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Б., от гр. София чрез неговия пълномощник срещу решение 24736/25.11.2024 г. по адм. д. 2671/2024 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-главният архитект на Столична община чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната касационната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед САГ24-РА54-15 от 02.02.2024г., издадена от главния архитект на Столична община, с която на жалбоподателя е отказано одобряването на схема за поставяне на рекламен елемент с едностранна рекламна площ 24 кв. м. в поземлен имот с идентификатор 68134.905.1073, попадащ в УПИ I "за парк, водни площи, спорт и плувен комплекс", км. 120, м. "Витоша ВЕЦ -Симеоново". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Актът е постановен от компетентен орган по чл. 19, ал. 1 от Наредбата за преместаемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративни елемени и за рекламна дейност на територията на Столична община /Наредбата/. Според съда оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Административният орган е обсъдил всички релевантни за случая факти и обстоятелства, като материалният закон е приложен правилно. Така постановеното решение е обоснавано. В тази аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният поземлен имот съгласно ОУП на гр. София попада в устройствена зона "Зона за градски паркове и градини" /Зп/ съгласно т. 32 от Приложение към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столична община / ЗУЗСО/. Според чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗУЗСО зелената система е съвкупност от терените, предвидени в общия устройствен план и/или в подробен устройствен план за озеленени площи за широко обществено ползване за трайно задоволяване на обществените потребности и реализираните в съответствие с подробен устройствен план озеленени площи в градския и околоградския район, както и териториите за природна защита, защитните гори и земи, рекреационните земи и гори и лесопарковете. Съгласно действащия ПУП на местност ВЕЦ-Витоша- Симеоново, одобрен с решение 44, по протокол 24/30.03.2001г. на СОС, имотът се разполага пространствено в УПИ І- за парк, водни площи, спорт и плувен комплекс, кв.120, район Лозенец. Следователно, след като зелената система обхваща устройствената зона на градските паркове и градини, то имотът попада именно в зелената система на гр. София. Такива имоти попадат съгласно Приложение 2 към чл. 5 от Наредбата се намират в зона VІ терените на зелената система на Столична община, която е с ограничителен режим за поставяне на рекламни елементи. Разпоредбата на 17а, ал. 6 от Наредбата постановява, че в VI зона се допуска поставяне на преместваеми обекти само въз основа на схема, одобрена по реда на чл. 62, ал. 9 от Закона за устройство на територията и съобразена с ограниченията на чл. 12 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община, както и акционно поставяне на обекти и/или елементи по чл. 23в. В разглеждания аспект настоящата инстанция намира за неоснователно възражението в касационната жалба, че всъщност предвид устройствената зона следва да бъде съобразено мястото, на което да се разположи рекламния елемент. В случая искането на жалбоподателя не е за издаване на разрешение за поставяне на рекламен елемент, а за одобряване на схема за рекламен елемент, видно от приложеното в административната преписка заявление, поради което и органът и съдът не може да се произнасят по непредявено искане. Искането е неоснователно, тъй като както се посочи по-горе зелената система на гр. София е с ограничителен режим за поставяне на рекламни елементи, като разпоредбата на чл. 12, т. 6 ЗУЗСО постановява, че в в терени на зелената система могат да се поставят монументално-декоративни елементи по чл. 57 от ЗУТ. Поради това, както законосъобразно е приел решаващият съд рекламните елементи, които също са обекти по чл. 57 ЗУТ, не са посочени в закона и тяхното поставяне в паркове и градини е недопустимо. Такава е и постановката на чл. 16, ал. 6 от Наредбата, според която рекламни елементи трябва да не се поставят върху терени от зелената система на Столична община, освен в случаите по чл. 23в., както и в зона Тзв. След като поставянето на рекламни елементи в терени от зелената система на гр. София е недопустимо, то недопустимо е и одобряване на схема за поставянето им, с каквото искане всъщност е сезиран административният орган. На последно място законосъобразно съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че ответникът е следвало да издаде разрешение за поставяне на рекламния елемент върху ПИ с идентификатор 68134.905.1073, със срок до започване на процедурата по отчуждаването на терена, която към настоящия момент не е стартирала. В настоящия случай главният архитект на Столична община е бил сезиран с искане за одобряване на схема за поставяне на рекламен елемент, а не за издаване на разрешение за поставяне на рекламен елемент с конкретен срок. В този смисъл адекватно първоинстанционният съд подчертава, че ако искането е било нередовно поради неподаването му от всички съсобственици на ПИ с идентификатор 68134.905.1073, то това би съставлявало основание за отстраняване на нередовност в същото, а не за постановяване на отказ за издаване на разрешение за поставяне на рекламен елемент. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесулно законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 /сто/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,