Решение № 15023 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7210/2011 г.

Решение № 15023 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7210/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Цветанов Търнавски, Цветан Николов Търнавски и Светла Трифонова Търнавска от гр. Враца, подадена от пълномощник адв. Камелия Татарска срещу решение № 11 от 15.04.2011 г., постановено по адм. дело № 824/2010 г. от Административен съд - Враца. Принципно в жалбата не се сочат касационни доводи, но от изложеното в обстоятелствената й част се извлича изводът, че се поддържа неправилност на решението, поради необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че е неправилна извършената преценка на доказателствата по делото и се иска се отменяване на съдебния акт, решаване на спора по същество, като се уважи исковата претенция за обезщетяване по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответната страна - Община гр. Враца в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Враца е отхвърлил като неоснователна исковата претенция на Търнавски с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и имуществени вреди общо в размер на 6 826,80 лева, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Враца и изразяващи се в непредприемане на необходимите действия по изграждане на предвидено в ПУП и планирано продължение на улица "Венец", което да му осигури достъп до жилището му, находящо се на ул. "Венец" № 36. Твърденията на ищците са, че в резултат на соченото бездействие са претърпели претендираните имуществени вреди, представляващи изразходвана ел. енергия за две помпи вода, платена такса смет без да е предоставяне услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, разлика от реално консумирана и неправилно отчетена вода, разлика в цената на закупени въглища и цената на насипните и заплатените от него разходи по пренасянето им, разходи за материали и труд по изграждане на канализация, водопровод и електрификация, както и неимуществени вреди изразяващи се в срам и унижение от липсата на достъп до жилището им и невъзможност да ползват гаража си. Съдът е направил е подробен анализ на всички събрани доказателства, вследствие на което е приел, че претенцията е неоснователна е отхвърлил същата. Мотивирал се е, че в исковото производство доказателствената тежест е на ищеца. Развил е подробни мотиви, че бездействието на административния орган или длъжностни лица следва да произхожда от задължение, произтичащо от закон, подзаконов нормативен акт или длъжностни лица на общината да са извършили определени действия в изпълнение на предоставени със закон административни правомощия. Приел е, че не е налице причинна връзка от твърдяното бездействието и претендираните вреди. Решението е правилно, постановено е при правилно установената фактическата обстановка, въз основа на пълен анализ на доказателствата по делото; изведен е законосъобразен правен извод по съществото на спора, за неоснователност на исковата претенция. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както сочи първоинстанционния съд, държавата, респ. общината отговаря за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на общината, съгласно тази разпоредба се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на общината при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между действието/бездействието на адм. орган или негови длъжностни лица и настъпилия вредоносен резултат. В случая не е установено незаконосъобразно бездействие и действие на длъжностни лица при Община Враца. Изграждането или подържането на улици и пътища от местно значение не е действие или бездействие на административния орган, за да бъде ангажирана отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така защото няма законов или подзаконов нормативен акт, които да задължава общината или нейни длъжностни лица да изградят, макар и предвидена в ПУП улица, още повече да бъде определен срок за това. Задължението за изграждане на пътната инфраструктура за общината произтича не от административен акт, а от качеството й на титуляр на правото на собственост на общинската пътната инфраструктура. Следователно налице е право на собственика да изгради своя пътна инфраструктура, но не и задължение произтичащо от административна, властническа дейност да стори това. Отговорността на собственика в случая не може да бъде реализирана по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Законосъобразно първоинстанционният съд е дефинирал дейностите на общината в различните й качества - на собственик на общинската инфраструктура и административните й задължения по закон. Обективната безвиновна отговорност може да бъде реализирана само при наличие на всички предвидени елементи от фактическия състав на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърдението в жалбата за незаконосъобразност на бездействие на административния орган или длъжностни лица в лицето на общината във връзка с неизпълнение на задължения за изграждане и поддържане на улица по ЗУТ, не намира опора във вложения от законодателя в чл. 203 АПК смисъл. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,