Решение № 13399 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9730/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Национален парк Рила гр. Благоевград против решение 2459 / 24.07.2024 г. по адм. дело 515 / 2022 г. на Административен съд Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.50, т.1 и т.5 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Люби и дъщери ЕООД, гр. Благоевград изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е основателна. С решение 2459 / 24.07.2024 г. по адм. дело 515 / 2022 г. Административен съд Благоевград е обявил за нищожно Решение 1 на директора на Дирекция Национален парк Рила, издадено по протокол 1 от заседание на Комисия, назначена със заповед на директора на Дирекция Национален парк Рила, в частта, с която по отношение на ЛЮБИ И ДЪЩЕРИ ЕООД е допуснато да пашуват на територията на Национален парк Рила, в парков участък Дупница, 270 броя овце с прилежаща площ от 1080 дка при цена от 540,00 лева, спрямо заявен брой от 604 бр. овце. Присъдил е разноски. За да обяви за нищожен атакувания административен акт, съдът е приел, че съобразявайки влязлото в сила решение 1242 / 17.04.2024 г. по адм. дело 411 / 2022 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменен Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк Рила през 2022 г. (Годишния план), утвърден със Заповед РД 24 / 15.04.2022 г. на директора на Дирекция Национален парк Рила за директора на Дирекция Национален парк Рила не е била налице компетентност за неговото издаване. До този извод съдът е достигнал, приемайки и посочвайки, че отмяната на Годишния план действа с обратна сила спрямо правоотношенията, породени въз основа на този акт и тя сама по себе си отменя следващото се от т.3.2 от Раздел IV от Годишния план самоопределяне на директора на Дирекция Национален парк Рила като компетентен орган по въпроса за разглеждане, разпределение и допускане до упражняване на правата на ползване на природните ресурси на защитената територия под формата на паша на домашни животни, заявени от трети лица. Решението е неправилно. Важно е да се отбележи, че предмет на оспорване пред Административен съд - Благоевград е Решение 1 на директора на Дирекция Национален парк - Рила, издадено по протокол 1 от заседание на Комисия, назначена със заповед на директора на Дирекция Национален парк Рила, но не в частта му, с която по отношение на Люби и дъщери ЕООД, гр. Благоевград е допуснато да пашуват на територията на Национален парк Рила, в парков участък Дупница, 270 броя овце, а в частта му, с която не е допуснато да пашуват останалите заявени над допуснатите да пашуват 270 броя овце. Правно-стилистичните пропуски на съда продължават и с обявяването за нищожно на процесното решение. Тук също следва да се уточни, че съдът със своето решение обявява (прогласява) нищожността, а не обявява за нищожно и това е така защото в случаите на констатирана нищожност съдът постановява установително, а не конститутивно решение. Изводите на административния съд за липса на компетентност на директора на Дирекция Национален парк Рила са неточни. Съгласно чл.50, т.1 и т.5 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) в изпълнение на своите правомощия директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите в защитените територии в своите райони осъществяват или организират управлението на защитените територии, издават годишни разрешителни за паша и разрешителни за ползване на дървесина от местното население в рамките на поддържащите и възстановителните дейности в горите, в националните паркове и поддържаните резервати, в съответствие с плановете и проектите по глава четвърта. Компетентността на административния орган е свързана с кръга от въпросите, по които той е оправомощен да се произнася, а не по това как се е произнесъл и дали това произнасяне е в съответствие с плана и проектите по глава четвърта на ЗЗТ. Компетентността на административния орган е израз на функциите на държавното управление и затова нейната нормативна уредба е в законови нормативни актове, а не в подзаконови. Тя очертава кръга от правомощия (съвкупност от публични права и задължения), предоставени на органа за осъществяване на изпълнително-разпоредителната дейност. Компетентността е базисна предпоставка за действителността на административния акт, а всички останали пороци, изброени в чл. 146 АПК са във връзка с упражняването на това правомощие. Константната практика на Върховния административен съд при касационно обжалване е когато бъде отменено първоинстанционното съдебно решение, с което е била прогласена нищожността на оспорения административен акт делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане, за да се изследват останалите възможни пороци, освен некомпетентността. Административен съд Благоевград е положил усилия в тази насока, опитвайки се да теоретизира върху процесуално-правните въпроси свързани с формата на административния акт. Положените усилия обаче са лишени от необходимата конкретика във връзка с Решение 1 на директора на Дирекция Национален парк - Рила, издадено по протокол 1 от заседание на Комисия, назначена със заповед на директора на Дирекция Национален парк Рила. Абстрактните правни познания и ниво на възприемане на развитите тези в тълкувателно решение 16 / 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, които е демонстрирал първоинстанционният съд, безспорно биха имали значение при изясняването на правния спор, стига да бяха направени във връзка с предмета на съдебно оспорване. Изразени в подчертано доктринален стил, същите не могат да заменят необходимостта от излагане на конкретни мотиви(чл.172а, ал.2 АПК). По изложените съображения оспореното решение като неправилно постановено, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Благоевград. При новото разглеждане съдът следва да съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Разноските за настоящата инстанция следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал.3 АПК. Водим от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение