Решение № 1532 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8134/2013 г.

Решение № 1532 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8134/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 1041 от 15.02.2013 г. по адм. дело № 1046/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № з-13037/18.11.2011 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), на Георги Кирилов Душанов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на младши автоконтрольор I степен в 03 група "Контролни полицейски пунктове" на сектор "Престъпления по пътищата" при СДВР, категория "Е" - I степен, считано от датата на връчване на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска отмяната му. Ответникът - Георги Кирилов Душанов, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АССГ фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу Душанов е започнало със заповед № з-10657/29.09.2011 г. на директора на СДВР, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган във връзка с постъпили данни, отразени в предложение № я 41555/28.09.2011 г. и писмо № 26580/20.09.2011 г. от Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР. В справка с рег. № 23880/7.11.2011 г. и становище с рег. № я 24506/15.11.2011 г. назначената комисия за провеждане на дисциплинарно производство е изложила резултатите от извършената проверка и е предложила на Душанов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да му бъде прекратено служебното правоотношение. В мотивите си комисията е посочила, че служителят на 06.09.2011 г. на територията на гр. София - КПП № 51, е поискал и приел дар - пари, от водач на МПС, който не му се следва, за да не извърши действия по служба, заради което е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). От друга страна случаят е станал общоизвестен чрез публикации в медиите, с което е уронен престижа на институцията МВР, както и че са нарушени правилата за етично поведение на държавния служител. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № з-13037/18.11.2011 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на Душанов. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Както в заповедта, така и в справката, с която е приключило дисциплинарното производство, липсва точно и ясно описание на дисциплинарното нарушение съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, а и събраните по делото доказателства не го установяват по безспорен начин. Върховният административен съд споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че дисциплинарно наказващият орган не е изложил достатъчно мотиви в административния акт, тъй като не е получил съдействие от другите органи, занимаващи се с разследване на случая, но е бил длъжен да проведе дисциплинарно производство. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (арг. от чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което без значение за реализирането й е обстоятелството дали деянието на служителя съставлява и престъпление. Освен това законосъобразността на оспорената заповед се преценява към момента на издаването й, като органът е длъжен да ангажира доказателства за наличието на фактическите основания и законовите изисквания за издаване на акта към този момент (чл. 142, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 от АПК). Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно-разследващият орган следва да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изготвените справка и становище от комисията представляват хронология на действията по задържането и повдигнатото обвинение, които не установяват извършването на конкретни действия и бездействия на Душанов в разрез със служебните му задължения или морала. Затова първоинстанционният съд е приел, като е обсъдил показанията на разпитания единствено в досъдебното производство водач на МПС, че при наличните противоречиви данни дисциплинарното нарушение не е доказано. Това негово заключение, както и изводът за допуснато съществено нарушение на изискването за задължителни реквизити на заповедта правилно е обосновало отмяната й. Предвид липсата на касационни отменителни основания решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника Душанов за присъждане на направените в настоящата инстанция разноски и СДВР следва да се осъди да му заплати сумата 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на пето отделение