Решение № 13112 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1904/2016 г.

Решение № 13112 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1904/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез своя пълномощник юрк. Тренчева, против решение № 7877 от 14.12.2015 г., постановено по адм. дело № 12561/2014 г. на Административен съд С. - град. С него по жалба на "Атила - 65" ООД е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-220-6500/1883 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд земеделие в частта, с която е отказано подпомагане по СЕПП, СНДП и НР1 по отношение на имоти БЗС № 55871 - 1972-1-2 и № 04618-309-1-1 по подадено от жалбоподателя Ц. С. С. заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер № 22/170613/53484. Със същото решение е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение и се прави искане за обезсилване или съответно отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба. Ответникът - Ц. С. С., чрез своя пълномощник адв. Стоянов, с представени писмен отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание, счита обжалваното решение за правилно и моли то да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник. Първоначално жалбата е била подадена срещу мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да се произнесе по жалба рег. № 94-5112 от 15.09.2014 г., с която се оспорва по административен ред отказ обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02 - 220 - 6500/1883 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд земеделие да бъде оторизирана сума в размер на 17281.25 лв. по мярката за плащания за природни ограничения на земеделските стопани в планинските райони /НР1/, 18630.26 лв. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и 1.51 лв. по Схемата за национални доплащания на площ /СНДП/. В тази връзка жалбата е била квалифицирана като подадена срещу първоначалния акт, а именно отказът обективиран в уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1883 от 13.08.2014 г. Тъй като със заповед № РД-20-64 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е частично отменено оспореното уведомително писмо с молба от 21.04.2015 г. във връзка с указания на съда жалбоподателят е уточнил, че поддържа жалбата си срещу уведомително писмо изх. № 02 - 220 - 6500/1883 от 13.08.2014 г. само в частта относно имоти БЗС № 55871-1972-1-2 и № 04618-309-1-1. Поради изложеното съдът е приел, че предметът на производството е процесното уведомителното писмо относно двата посочени имота. Настоящият съдебен състав приема, че така образуваното производство пред Административен съд С. - град е недопустимо. Аргументите за това са следните: Съгласно чл. 83, ал. 1, във вр. с чл. 81, ал. 1 от АПК индивидуалните административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по - горестоящия административен орган от заинтересованите лица, засегнати от издадения акт. Съгласно чл. 97, ал. 1 и ал. 2 от АПК в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Компетентният да разгледа жалбата или протеста орган решава въпроса по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по - долустоящия орган. В настоящият случай с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02 - 220 - 6500/1883 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд земеделие е отказано да бъде оторизирана сума в размер на 17281.25 лв. по НР1, 18630.26 лв. по СЕПП и 1.51 лв. по СНДП. Уведомителното писмо в тази му част е оспорено по административен ред пред министъра на земеделието и храните, който със заповед № РД - 20 - 64 от 06.03.2015 г. е отменил отказа постановен от изпълнителния директор на Д. фонд земеделие, като е върнал преписката на административния орган за произнасяне съгласно мотивите в заповедта. В изпълнение на заповед № РД-20-64 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, изпълнителният директор на ДФЗ е постановил нов административен акт по заявление за подпомагане с УИН 22/170613/53484, като с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 01-6500/7839 от 19.08.2015 г. е отказал да бъде оторизирана сума в размер на 17281.25 лв. по НР1, 15194.55 лв. по СЕПП и 1.51 лв. по СНДП. Изводът който се налага е, че Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02 - 220 - 6500/1883 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд земеделие, с което е отказано да бъде оторизирана сума в размер на 17281.25 лв. по НР1, 18630.26 лв. по СЕПП и 1.51 лв. по СНДП е отменено с влязлата в сила заповед № РД-20-64 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, поради което това Уведомително писмо, в частта за отказа от подпомагане, повече не съществува в правния мир и съответно оспорването му е недопустимо. В конкретния случай на оспорване ще подлежи последващият отказ на изпълнителния директор на Д. фонд земеделие, обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 01-6500/7839 от 19.08.2015 г. Неправилни са мотивите на първоинстанционния съд, че в съдебните производства по ЗПЗП, предметът на оспорване може да бъде Уведомително писмо в частта му по отношение на определени имоти. Предмет на оспорване е отказът да бъде отпуснато финансово подпомагане, а не размерът на санкционираната площ или мотивите на административния орган в посока недопустимост на заявените площи или части от тях. Бенефициентите кандидатстват по схеми и мерки за директни плащания с множество БЗС, като те се разглеждат съвкупно по отделните мерки и схеми, за да бъде определен процентът на наддеклариране по тези мерки и схеми, който от своя страна води до определяне на размерът на дължимата субсидия и съответно отказът да бъде отпусната. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че първоинстанционният съд е отменил административен акт, който не съществува в правния мир, поради което решението ще следва да се обезсили на основание чл. 218, ал. 2 АПК. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет /в приложимата редакция преди изменението обн. в ДВ, бр. 84 от 25 Октомври 2016 г./ на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение