Решение № 3329 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12762/2016 г.

Решение № 3329 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12762/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. А. от АК П. в качеството й на процесуален представител на Д. М. П. срещу Решение № 415 от 03.10.2016 г., постановено по административно дело № 231/2016 г. на Административен съд - гр. П. (АС П.). От съдържанието на жалбата може да се извлекат твърдения, че решението е неправилно и необосновано. Счита изводите на съда за неправилни, тъй като посочените в заповедта правни основания не съответстват на фактическата обстановка, установена по делото, с което е нарушено изискването за законосъобразност на административните актове, съгласно чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. Намира, че съдът неоснователно не е приел, за неспазени правилата на чл. 14, ал. 1, вр. с чл. 5, ал. 1 от Наредба № 18 на Общински съвет П., предвиждащи, че преди изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят към този момент отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Моли да се отмени първоинстанционното решение и издаде друго, с което се отмени Заповед № РД-10-215 от 25.02. 2016 г. на Кмета на О. П.. Ответникът- Кмета на О. П., в писмен отговор счита подадената касационна жалба за неоснователна, недоказана и необоснована, а постановеното решение на АС П. за правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като адм. съд правилно е приложил материалния закон. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и иска да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение № 415 от 03.10.2016 г., постановено по адм. дело № 231/2016 г. на Административен съд- П. е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Д. М. П. против Заповед № РД-10-215 от 25.02.2016 г. на Кмета на О. П., с която е прекратено наемното правоотношение между нея и ОП "Жилфонд" П. за ползваното от нея общинско жилище, находящо се в гр. П., ул. К. ..№..., ет. .... За да постанови този резултат адм. съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и чл. 14, ал. 3 от Наредба № 18 на ОбС- П., а именно Кметът на О. П., който е издател и на настанителната заповед. В съдебното решение е посочено, че при издаване на заповедта е спазена предвидената писмена форма и съдържание, включително фактическо и правно основание, като е мотивирана с изтичане на срока на настанителната заповед и правно обоснована с разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС. От решаващия съд е установено, че срокът на наемното правоотношение е бил изтекъл, тъй като настанителната- Заповед № РД-11-197/10.08.2009 г. е връчена на оспорващата на 27.08.2009 г. и като необжалвана е влязла в законна сила. Срокът на настаняването е пет години, като договора за наем на общински жилищен имот е сключен на 27.08.2009 г. и се прекратява с изтичане на срока, уговорен в него, а именно до 27.08.2014 г. Счита, че оспорената заповед е издадена на 25.02.2016 г., като към този момент са били налице предпоставките за прекратяване на наемното правоотношение. Намира, че изтичането на срока за настаняване е необходимо и достатъчно условие за издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Обсъдено е възражението на жалбоподателя, че органът не е спазил правилата на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 18 на ОбС- П. да разгледа възможността за удължаване на наемното правоотношение, като е прието същото за неоснователно. В заключение адм. съд намира оспорената заповед за законосъобразна и счита, че подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита решението на АС П. за правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. По делото са събрани относимите доказателства и при изяснена фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи. Обосновани и правилни са изложените от съда мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Първоинстанционният съд след анализ на релевантните факти е обосновал правилен правен извод за липса на отменителни основания по отношение на оспорената заповед. Необосновани са доводите на касационния жалбоподател, че посочените в заповедта правни основания не съответстват на фактическата обстановка, установена по делото, което е нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. В случая установената фактическа обстановка по делото отговаря на приетата от адм. орган правна квалификация. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока на настаняване, като органът издал настанителната заповед издава и заповед от вида на процесната. При постановяване на първоинстанционния съдебен акт съдът е обсъдил приложените към административната преписка писмени доказателства, които установяват наличието на срочен наемен договор за пет години, считано от датата на влизане в сила на настанителна Заповед № РД-11-197/10.08.2009 г. Договорът за наем на общински жилищен имот е сключен на 27.08.2009 г. и се прекратява с изтичане на срока, уговорен в него, а именно до 27.08.2014 г. Към момента на издаване на адм. акт срокът за настанителната заповед е изтекъл, поради което хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС е била налице. Неоснователно е възражението на лицето, че е следвало договорът за наем да бъде продължен за същото общинско жилище. Съгласно чл. 46, ал. 4 ЗОС при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Това е административната процедура, в хода на която се установяват предпоставките за продължаване или не на наемното правоотношение. В това производството е преценена жилищната нужда на лицето с оглед обективните критерии за брой членове на семейството- чл. 16, ал. 1 от Наредба № 18 на ОбС- П.. От доказателствата по делото е видно, че жилищните нужди на жалбоподателката не са игнорирани, а са били удовлетворени, макар и с по- малко жилище, като й е било предоставено такова от ОП "Жилфонд"- П. в хотел "Сторгозия", преди издаване на процесния адм. акт. Комисията за решаване на жилищни нужди на граждани е преценила, че жилищната нужда на едночленното семейство може да бъде удовлетворена от жилище с по- малка площ. Когато заинтересованото лице не е съгласно с констатациите на Комисията, може в отделно производство пред съда да защити правата си, което процесуално право в случая е реализирано- чл. 46, ал. 5 от ЗОбС. Заповед № РД-11-151/19.09.2014 г. на Кмета на О. П. (л. 17), с която лицето е настанена под наем в друго общинско жилище състоящо се от една стая и сервизни помещения е влязла в сила като потвърдена с Решение от 17.12.2014 г. по адм. дело № 819/2014 г. по описа на АС- П. (л. 25- 31) като законосъобразна и съответно е породила правно действие. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че посочените в заповедта факти отговарят не на приетата правна квалификация, а на правната норма на чл. 65 от ЗОбС. Заповедта по чл. 46, ал. 1 от ЗОбС се издава при наличието на някоя от хипотезите за прекратяване на наемното правоотношение, като при издаването й се разпорежда доброволно освобождаване на жилищния имот, а заповедта по чл. 65 от ЗОбС следва да бъде издадена, при вече влязла в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение и неизпълнение на разпореждането за доброволно освобождаване на имота, т. е. когато се пристъпва към процедура по принудително изземване на общинския имот. Обосновано от адм. съд е прието, че фактическото и правно основание на заповедта са установени от фактическата обстановка по делото. Към момента на издаване на акта са били налице материално правните предпоставки по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС и чл. 32, т. 6 от Наредба № 18 на ОбС- П. за издаване на оспорения акт за прекратяване на наемното правоотношение. В случая наемното правоотношение за процесното жилище е прекратено законосъобразно. Предвид това и данните от приложените по делото доказателства, обоснован и правилен е направеният извод, че оспорената в първоинстанционното производство заповед, не противоречи на материалноправни норми. От изложеното следва, че като е отхвърлил жалбата срещу акта на кмета на О. П., административният съд е постановил правилно съдебно решение, изцяло съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение