Решение № 12018 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2896/2015 г.

Решение № 12018 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2896/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решение № 212 от 13.01.2015 г. по адм. д. № 10206/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 20 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ - София-град, не е взел отношение. Ответникът - Мартин Валериев Иванов, от гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 212 от 13.01.2015 г. по адм. д. № 10206/2014 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 20 състав, е отхвърлил жалбата на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, срещу решение № РО-592 от 19.09.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град, с което е потвърдено разпореждане № 17034 от 8.07.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60 КСО. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че на 12.06.2014 г. Мартин Валериев Иванов от гр. София е претърпял злополука, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл; счупване на тялото на долната челюст вдясно. По своята медико-биологична характеристика това увреждане е причинило на пострадалия счупване на челюст с трайно затруднение в дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни. В съдебномедицинско удостоверение № 18 от 20.06.2014 г. е посочено, че така установеното травматично увреждане се дължи на действието на тъпи предмети и може да бъде получено по времето и начина, отразени в предварителните сведения, а именно при нанасяне на един удар в областта на лицето. В обясненията си от 26.06.2014 г., пострадалият описва връзката си със служителката от същото дружество Десислава Тодорова, както и че на 12.06.2014 г. е отивал на работа с тролей № 4, в посока ж. к. "Дружба 2" и заставайки до вратата на превозното средство е видял с периферното си зрение мъж, който стоял плътно до него. След слизането му от тролея на спирка бул. "Проф. Цветан Лазаров" цитираният мъж, зад когото стояла Тодорова, го хванал странично и го избутал няколко метра напред, където има малка уличка. Последвал удар без предупреждение от мъжа, след което пострадалият почувствал силна болка в долната челюст. В молбата-уведомление от 2.07.2014 г. Иванов възпроизвежда същата фактическа обстановка и уточнява, че е слязъл от тролея около 5:40 часа. Съществени са обясненията на Десислава Тодорова, която е свидетел на инцидента. В тях тя описва отношенията си Мартин Иванов и с Любомир Иванов, както и че на 12.06.2014 г. рано сутринта е провела среща с Л. Иванов, след което двамата са се качили на същия тролей, в който вече е бил М. Иванов. Когато последният е тръгнал да слиза, Любомир го хванал за тениската и го завлякъл зад Млечната борса, където го ударил по лицето и след това в коремната област. От обясненията на Мери Колева от 2.07.2014 г. се установява, че около 5:55 ч. на същата дата (12.06.2014 г.), когато е дошъл на работа в "Кауфланд", Мартин Иванов вече е бил претърпял травматичното увреждане. Към доказателствата по първоначалното дело е приобщен обвинителен акт по досъдебно производство № 1733/2014 г. по описа на VII РУП-СДВР, по прок. преписка № 24421/2014 г. по описа на СРП, от който се установява, че Софийска районна прокуратура обвинява Любомир Маринов Иванов от гр. София, за това че на 12.06.2014 г., около 5:40 ч., в гр. София на около 2-3 м от спирка на обществения градски транспорт спирка "Проф. Цветан Лазаров", находяща се на бул. "Проф. Цветан Лазаров" до Млечната борса, нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Мартин Валериев Иванов, с което му причинил счупване на долната челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл; счупване на тялото на долната челюст вдясно - средна телесна повреда, осъществяваща медико-биологичната характеристика на счупване на челюст с трайно затруднение в дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни. Повдигнатото обвинение е по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК. Настоящият състав на Върховния административен съд съобразява, че и при изключване на изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, тъй като е по делото няма данни за влязла в сила присъда, то от обясненията на самия пострадал, както и тези на служителите Десислава Тодорова и Мери Колева, се налагат изводите, че внезапното увреждане на здравето на Мартин Иванов, причинило неработоспособността му в определения от органите на медицинската експертиза срок, не е настъпило по време на работа, не е във връзка с извършвана работа или по повод на нея, респ. по повод на работа, извършвана в полза на предприятието. Липсва причинна връзка между травмата на жалбоподателя по първоначалното дело, причинила временната му неработоспособност и условията на трудовата среда. Събраните по административната преписка доказателства, съгласно чл. 171, ал. 1 АПК имат сила и в съдебното производство. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. В разглеждания случай увреждането на здравето на осигуреното лице, причинило временна неработоспособност, не е настъпило при нито една от изчерпателно изброените законови хипотези. Внезапното увреждане на здравето е настъпило вследствие на побой над Мартин Иванов, в основата на който са лични отношения. Не може да бъде споделена и възприетата от първоинстанционния съд хипотеза на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО. Съгласно този текст трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. В случая Мартин Иванов е бил отклонен принудително от обичайния път при отиване на работа - избутан е няколко метра напред, където има малка уличка, Любомир го е хванал за тениската и го е завлякъл зад Млечната борса - обяснения на пострадалия и на Десислава Тодорова. Следователно не става дума за пътно-транспортно произшествие, за травма при придвижването с превозно средство или при движение пеша. Травматичното увреждане е вследствие на побой от трето лице. При тази фактическа обстановка не може да бъде прието, че е настъпил осигурителния риск "трудова злополука". По силата на общото правило на чл. 45 ЗЗД, съгласно което всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, репарирането на вредите на Иванов следва да се извърши от лицето, което ги е причинило. Стигайки до различни фактически и правни изводи, както първоинстнационния съд, така и органите на НОИ са постановили неправилни актове, които подлежат на отмяна. Предвид изхода на спора и направеното с касационната жалба искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, която норма определя кои разноски се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт и чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на касатора се присъжда сумата 775 лв., представляваща сбор от 75 лв. държавни такси и общо 700 лв. (2 Х350 лв.) юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,