Решение № 52 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3371/2012 г.

Решение № 52 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3371/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Директорът на ДОУИ - София моли да бъде отменено решение от 26.07.2010 г. по адм. д. № 2728/2005 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменен ДРА № 944/28.09.2004 г. на ТДД - София за непризнат данъчен кредит 5751,86 лв. по 7 бр. фактури на "Томил вест" ЕООД за периода м. 1, 3 и 7.2003 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против ДРА да бъде отхвърлена в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски. По касационната жалба на "Стром 21" ООД излага съображения в писмен отговор и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Втора касационна жалба е подадена от "Стром 21" ООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионния акт в частта за непризнат данъчен кредит по фактури на "Джулиета" ЕООД, ЕТ "Милстрой-Емилия Божанова", "Васкони строй" ЕООД и "МД" ЕООД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отменен ДРА в обжалваната част или делото да бъде върнато за ново разглеждане на съда като му бъдат присъдени разноски. В касационното производство прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за задълженията за периода м. 9.1999 г. - м. 11.2001 г. По съображения в писмено възражение моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил ДРА № 944/28.09.2004 г. на ТДД - София в частта за непризнат данъчен кредит 5751,86 лв. по 7 бр. фактури на "Томил вест" ЕООД за периода м. 1, 3 и 7.2003 г. и 1531,67 лв. по фактури на ЕТ "Ени - Мария Густунлиева" като е отхвърлил жалбата против ДРА в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че с ДРА са определени задължения по ЗДДС (отм.) на ревизираното лице за периода 28.09.1999 г. - 30.09.2003 г. по фактури на "Томил вест" ООД, "Васкони строй" ЕООД, "МД" ЕООД, ЕТ "Милстрой - Емилия Божилова" и ЕТ "Ени - Мария Густунлиева" след проведена повторна ревизия по ДПК (отм.). За да уважи жалбата против ДРА в частта за непризнат данъчен кредит по фактури на "Томил вест" ООД съдът е приел, че по време на ревизията доставчикът не е намерен на адреса, но впоследствие е представил поискани доказателства. В съдебното производство са представени предавателно-приемателни разписки, подписани от неизвестни лица, само някои са подписани от П. Захариев, които не са оспорени от данъчната администрация и са възприети от съда като годно доказателство за предаване на описаните в тях родово определени вещи и преминаване на собствеността върху тях на основание чл. 24, ал. 2 ЗЗД в патримониума на ревизираното лице. В ДРА е констатирано, че данъкът е начислен по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), но е отказано признаване на данъчния кредит по фактурите на основание чл. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) поради липса на осъществени доставки и липса на реквизити във фактурите на предходните доставчици - нямат посочени количества и стойности. Съдът е приел, че доставчикът разполага със склад предвид представен договор за наем от 28.12.2003 г., който е неотносим към спорните доставки, фактурирани в периода м. 1 - 7.2003 г. Съдът е приел, че транспортът на стоките е извършен от ревизираното лице, което разполага с товарни автомобили и са представени експедиционни бележки. Изводът е необоснован. Съдът не е обсъдил декларацията от управителя на доставчика, че фирмата няма техническа обезпеченост и не е отчел факта, че експедиционните бележки са издадени от друг доставчик - ЕТ "Ени - М. Густунлиева" и не се отнасят за спорните фактури на "Томил вест" ООД. Като предходни доставчици са посочени фирми, издали фактури за доставка на стоки по опис, който не е приложен към фактурите или с предмет доставка на услуги, въпреки, че преките доставки са с предмет стоки. Описи към фактурите за доставка на стоки по опис са представени както и предавателно-прехвърлителните разписки едва в съдебното производство и следваше съдът да ги прецени като създадени за нуждите на процеса, предвид възражението на ответника. Доводът на ревизираното лице, че в ДРА няма констатация за липса на осъществени доставки и поради това тези доказателства се представят едва в съдебното производство е неоснователно. Видно от ДРА като основание да се откаже право на данъчен кредит за доставчиците е посочено чл. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) и е направена изрична констатация, че не е изпълнено условието на чл. 6 ЗДДС (отм.) да е осъществена доставка по спорните фактури. Решението в частта, с която е отменен ДРА в частта, с която не е признат данъчен кредит за периода м. 1, 3 и 7.2003 г. в размер 5751,86 лв като необосновано следва да бъде отменено и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против ДРА. По фактурите на "Джулиета" ЕООД в ДРА не е признат данъчен кредит за периода м. 5 - 6.2003 г. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като не са представени поискани документи. Съдът е приел, че доказаната възможност на ревизираното лице да транспортира стоките по фактурите не установява извършване на транспорта им, нито предаването на стоките на получателя - ревизираното лице. Плащането по фактурите не е достатъчно, за да се приеме, че доставките на стоките по тях са осъществени предвид чл. 24, ал. 2 ЗЗД, по който собствеността върху родово определени вещи преминава в купувача при предаването им. Обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставките по фактурите на този доставчик. По фактурите на "Васкони строй" ЕООД от м. 11 и 12.2002 г. съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че в ДРА законосъобразно са определени данъчни задължения на ревизираното лице. По делото е установено наличие на обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), липсващите доказателства не са представени и в съдебното производство. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства по доставките от м. 11.2002 г. на "МД" ЕООД и е приел, че в ДРА законосъобразно са определени данъчните задължения на ревизираното лице по издадената от този доставчик фактура. Доводите на втория касатор, че не е доказано прекратяване на регистрацията по ЗДДС на "МД" ЕООД, поради представен нечетлив акт за дерегистрация по делото е неоснователен. Приложеният акт за дерегистрация от 7.10.2002 г. правилно е преценен от съда като достатъчно четлив и установяващ дерегистрация по ЗДДС на доставчика служебно по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗДДС (отм.). Неправилно съдът е определил датата на дерегистрацията на лицето. В акта за дерегистрация е посочена дата 12.11.2002 г., когато е връчен актът за дерегистрация при отказ в присъствие на свидетел, на която дата е настъпила дерегистрацията предвид чл. 120, ал. 2 ДПК (отм.). а не на посочената в НДР дата на дерегистрацията - 21.10.2002 г. По делото не са представени фактурите, издадени от този доставчик. В ДРА е посочено, че са издадени през м. 11.2002 г. и са на стойност 41 606,01 лв. с 8 321,20 лв. ДДС. В началото на ДРА като издадена през м. 11.2002 г. е посочена само една фактура № 7329/11.11.2002 г., за която не може да се приеме, че е издадена преди датата на дерегистрация посочена в ДРА предвид чл. 120, ал. 2 ЗДДС (отм.). Констатациите в ДРА са необосновани относно доставките от м. 11.2002 г. Незаконосъобразно в ДРА не е признато право на данъчен кредит 8321,20 лв. по фактури на "МД" ЕООД. Решението в тази част като необосновано следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на ДРА в тази част. По доставките на ЕТ "Милстрой - Емилия Божанова", издадени в различни периоди от 1999 г., 2000 г., 2001 г. и 2002 г. в ДРА не е признато право на данъчен кредит на основание чл. 109, ал. 11 и 12, т. 3 и 4 ДПК (отм.) и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) - за фактурите от 2002 г. В ДРА е прието, че фактурираните цимент, вар, гипс, арматура изискват складови помещения за съхранение и транспорт. Поискано е представяне на документи с искане от 17.07.2004 г. Поради непредставени разплащателни документи и документи за наличие на складове за съхранение е прието, че ревизираното лице не оказва съдействие на данъчните органи, което е преценено като обстоятелство по чл. 109, ал. 12, т. 4 ДПК (отм.) и основание за приложение на чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.) като е отказано признаване на данъчен кредит по фактурите. Съдът не е възприел заключението на вещото лице, че доставчикът е разполагал със складово помещение, поради непредставен договор за наето помещение. Приел е, че не е установено осъществяване на доставките поради непредставени документи, установяващи предаване на стоките и транспорта им от склада на доставчика в склада на получателя. В касационното производство се представят доказателства за наети складови помещения от ЕТ "Милстрой - Е. Божанова" при изрична констатация в ДРА, че няма доказателства доставчикът да е разполагал с такива и изрично цитирано искане за представяне на документи до ревизираното лице. Основателно е възражението на първия касатор, че е следвало доказателствата да се представят в достатъчно продължилото производство пред СГС. Представените доказателства за наета складова площ на ж. п. гара Горна баня в периода 1999 - 31.03.2002 г. от доставчика са допустими и относими към спора, но не са достатъчни, за да се приеме, че доставките по спорните фактури са осъществени, след като не са представени доказателства, установяващи предаване на стоките на ревизираното лице. Решението в тази част е правилно. В касационното производство е направено възражение за изтекла абсолютна давност, погасяваща задълженията, определени с ДРА за периода м. 9.1999 г. - м. 11.2001 г. По чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични задължения, независимо от спирането или прекъсването на давността. Този 10-годишен давностен срок е въведен с приемането на ДПК (отм.) и за неговото начало е приложим чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), според който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. С ДРА са определени задължения за периода от м. 9.1999 г. до м. 9.2003 г. За всеки от периодите абсолютната давност започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За задълженията от периода м. 11.2001 г. срокът на абсолютната давност започва да тече от 1.01.2002 г., тъй като дължимият ДДС е следвало да се плати до 14-то число на м. 12.2001 г. За задълженията от м. 11.2001 г. и останалите от периода м. 9.1999 г. - м. 11.2001 г. в общ размер 16 340,62 лв. от 1.01.2012 г. е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.). ДРА следва да бъде отменен поради изтекла абсолютна погасителна давност в частта, с която за периода м. 9.1999 г. - м. 11.2001 г. е определено задължение за данък върху добавената стойност за внасяне 16 340,62 лв. с 5614,12 лв. лихви. Погасява се и съответното задължение за лихви поради акцесорния му характер. Доводът на първия касатор, че не следва да се отменя ДРА поради изтекла погасителна давност е неоснователен. Възражение за изтекла погасителна давност се разглежда последно. По давност могат да се погасят само съществуващи задължения, ако не бъдат платени в давностния срок. ДРА са предварително изпълняеми по чл. 118 ДПК (отм.) и чл. 127, ал. 2 ДОПК и ако ДРА не бъде отменен в частта за задълженията, погасени по давност, се създава изпълнителен титул за тези задължения в нарушение на чл. 171 ДОПК. Неоснователен е и доводът, че не може да се приложи абсолютната давност поради липса на данни какви суми по ДРА са събрани до момента. Отмяната на определени задължения по ДРА поради изтекла погасителна давност препятства събирането на тези вземания за в бъдеще, но не променя факта, че събраните суми до изтичане на срока на давността са валидно събрани на правно основание. Изпълнението на ДРА е спряно от директора на РДД - София с решение № 1829/15.07.2005 г. Общо решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен ДРА в частта за непризнат данъчен кредит в размер 5751,86 лв. по фактури на "Томил вест" ООД и е признато право на данъчен кредит в този размер и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против ДРА. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против ДРА в частта, с която за периода м. 11.2002 г. не е признат данъчен кредит 8321,20 лв. и са определени 1822,81 лв. лихви, изчислени съответно, по фактури на "МД" ЕООД и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на ДРА. ДРА следва да бъде отменен и в частта, с която за периода м. 9.1999 г. - м. 11.2001 г. са определени данък върху добавената стойност за внасяне 16 340,62 лв. с 5614,12 лв. лихви поради изтекла абсолютна погасителна давност. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението за поправка от съдебно заседание на 14.12.2010 г. следва да бъде отменено в частта за разноските, които поради промяната в резултата следва да бъдат преизчислени. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 130 ДПК (отм.) в размер 787,68 лв. Вторият касатор има право на разноски по делото в размер 1935,07 лв. или по компенсация първият касатор следва да заплати на втория касатор 1147,39 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,