Решение № 466 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 639/2012 г.

Решение № 466 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 639/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 4675/9.05.2012 г. на Х. Ц. Х. за отмяна на влязло в сила решение № 107/9.04.2012 г. по гр. д. № 104/2012 г. на Върховния касационен съд (нататък и ВКС), II г. о., с което на основание чл. 303, т. 1 ГПК е отменено решение № 784/18.10.2010 г. по гр. д. № 184/2010 г. на Софийски апелативен съд (г. о.) и делото е върнато за ново разглеждане от САС. Молителят твърди, че решението, чиято отмяна иска, е недопустимо, т. к. ВКС не се е произнесъл с отделно определение по чл. 307, ал. 1 ГПК по неговата допустимост и т. к. ВКС се е произнесъл по доказателство, което се намирало в делото и преди това и е неправилно, т. к. ВКС не е дал указания на страната да представи доказателства за това кога се е снабдила с представеното доказателство от КАТ, а и делото, решението по което е представено, е било унищожено и следователно молителят не е могъл да се снабди с препис от решението по това дело. Молителят твърди и че от изложеното следва, че е нарушено правилото на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за защита на човешките права - че всяко лице има право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок. Молителят иска обезсилване и отмяна на решението на ВКС. Като правно основание за отмяна сочи разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1. и т. 2 ГПК. В съдебно заседание молителят иска приемането като ново доказателство на съдебно удостоверение от 22.03.20012 г., издадено от Софийски окръжен съд по н. а. х. д. № 120/1997 г., което е представил по гр. д. № 104/2012 г. на ВКС, II г. о. (л. 72), чието решение иска да бъде отменено. Насрещната страна - Агенция М. с отговор на молбата оспорва нейната допустимост и иска да бъде оставена без разглеждане, евентуално излага доводи и за неоснователността на твърденията на молителя, пояснява, че изводите на ВКС, че молбата за отмяна е била подадена в срок е правилен и обоснован, че представеното съдебно решение е било ново доказателство, независимо от това, че делото, по което е постановено е било унищожено съгласно чл. 75, ал. 7 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, при което решенията се съхраняват, както и че новото доказателство не е било представено, т. к. е било приложено към касационна жалба, която не е била допусната до касационно обжалване и доказателствата към нея не са били обсъждани. Молбата за отмяна е подадена от страна по делото в тримесечен срок от постановяване на решението на ВКС, чието обезсилване и отмяна се иска, но е недопустима поради следното: Решенията на ВКС, постановени в производство за отмяна на влязло в сила решение или определение на съдилищата, не подлежат на отмяна. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК е еднократна възможност за извънинстанционен контрол на съдебните актове и постановените решения, с които ВКС се произнася по основателността на молбите за отмяна, са окончателни. Съгласно ППВС № 2/1977 г., т. 2, което не е загубило своето значение и при действащия ГПК, на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на присъдено нещо и по които спорните материалноправни въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на правни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. На отмяна подлежат и съдебни решения по спорна съдебна администрация и съдебни актове, които слагат край на делото или на отделно производство. Решенията на ВКС, постановени в производство за отмяна на влязло в сила решение или определение на съдилищата, с които ВКС се е произнесъл по основателността на молбата и особено тези от тях, с които са уважени молби за отмяна, не са такива актове, с тях не се формира сила на присъдено нещо, нито съдът се произнася по материалноправни въпроси, а единствено по наличието на наведените основания за отмяна, нито слагат край на производството. Съгласно чл. 307, ал. 3 ГПК когато в производството по молба за отмяна ВКС установи, че са осъществени основания за отмяна, той не разглежда спора по същество, а връща делото за разглеждане по същество от надлежен съд, чието решение, ще е по съществото на спора. От изложеното следва извод, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество, без да бъдат обсъждани наведените в нея доводи (без да бъдат излагани изводи за недопустимостта на искането за обезсилване на влязло в сила решение и без да бъде обсъждано дали наведените доводи за неправилност попадат между посочените в чл. 303 ГПК основания за отмяна, нито дали представеното по гр. д. № 104/2012 г. на ВКС, II г. о., решението по което се иска да бъде отменено, съдебно удостоверение от 22.03.20012 г., издадено от Софийски окръжен съд по н. а. х. д. № 120/1997 г., представлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК). С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, поради което разноски не следва да и се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът