Решение № 434 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5983/2007 г.

Решение № 434 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5983/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Х. П., град Б., срещу въззивно решение № 107 от 20.08.2007 г. по гр. дело № 909/2006 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и са уважени предявените от "П" А. срещу Б. Х. П. искове за сумата 10 000 лв. - изплатена на БФС глоба на ответника; сумата 8 000 лв. - имуществени вреди, представляващи стойността на наложена от БФС глоба на дружеството, причинени от престъпно деяние на ответника заедно със законните лихви от датата на исковата молба върху първата сума и от датата на увреждането върху втората сума. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Според касатора по делото не е доказано плащането на сумата от 10 000 лв. без основание, тъй като в клуба е съществувала практика дължимите поради упражняване на служебна дейност глоби от състезатели и служители да се поемат от клуба и да се отчитат като разходи на дружеството. По отношение на сумата 8 000 лв. не е доказана връзката между вредата и извършеното от него престъпление. Ответникът по касационната жалба "П" А., град Б., оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Бургаският окръжен съд е отменил решение от № 1210 от 18.07.2006 г. по гр. д. № 278/2006 г. на Бургаския районен съд и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е осъдил Б. Х. П. да заплати на "П" А. сумата 10 000 лв. - изплатена на БФС глоба на ответника; сумата 8 000 лв. - имуществени вреди, представляващи стойността на наложена от БФС глоба на дружеството, причинени от престъпно деяние на ответника заедно със законните лихви от датата на исковата молба върху първата сума и от датата на увреждането върху втората сума. Въззивният съд е приел, че е налице обедняване на ищеца поради изплащането на сумата 10 000 лв., представляваща лична глоба на ответника, наложена от БФС. Дружеството е изплатило тази сума поради разпоредбите на Дисциплинарния правилник на БФС, според които при неплащане на наложени глоби на служители на футболния клуб, последният се спира от участие във футболното първенство. Глобата на самото дружество пък от 8 000 лв. е наложена поради извършено престъпление от ищеца в качеството му на служител по трудово правоотношение на "П" А. - причиняване на лека телесна повреда на длъжностно лице - помощник - съдия на футболна среща. Правилно въззивният съд е приел, че исковете са основателни. По начало всеки, който изпълни чуждо задължение, когато е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. В случая е безспорно установено плащането от ищеца на БФС на глобата от 10 000 лв., наложена на ответника заради опита му за саморазправа и причиняване на лека телесна повреда на длъжностно лице - помощник - съдия на футболна среща. Изпълнението на чуждото задължение е обусловено от наличието на правен интерес - заплахата от преустановяване участието на футболния клуб в първенството и произтичащите от това вреди. Оттук следва, че в крайна сметка има неоснователно обедняване на ищеца за сметка на ответника като длъжник. Само съществуването на установена в дружеството практика за плащане на глобите, наложени на състезатели и служители от клуба, не може да бъде пречка за упражняване на регресните права от последния. Правилен е и изводът на въззивния съд за основателност на иска за обезщетение за имуществени вреди. Ответникът е бил служител по трудово правоотношение при ищеца по време на опита му за саморазправа и причиняване на лека телесна повреда на длъжностно лице - помощник - съдия на футболна среща. За това деяние той е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК във вр. с чл. 130, ал. 2 НК с влязло в сила решение на Бургаския районен съд, постановено по реда на чл. 414 и сл. вр. чл. 414а НПК. В резултат на същото деяние на футболния клуб е наложена глоба в размерна 8 000 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ за вреда, която е причинена в резултат на престъпление отговорността на работника или служителя се определя от гражданския закон. По делото е установено по безспорен начин наличието на всички елементи на гражданския деликт /виновно и противоправно деяние, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.