Решение № 5632 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7964/2014 г.

Решение № 5632 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7964/2014 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място] 1839, район "К.", [улица], подадена чрез адв. К., срещу решение № 638 от 14.05.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-1386 от 2013 г., В ЧАСТТА с която КЗК установява извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК от страна на [фирма] и налага имуществена санкция на дружеството в размер на 4,5% (четири цяло и пет десети процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2013 г., равняваща се на 64 080,00 лв. (шестдесет и четири хиляди и осемдесет). В останалата част решението като неоспорено е влязло в сила. Според жалбоподателя оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се твърди, че при постановяването му КЗК е тълкувала едностранчиво приложените към преписката доказателства, като погрешно е счела, че [фирма] се представя пред своите клиенти като представител и оторизиран дилър на JCB селскостопанска и строителна техника. Посочва се още, че Комисията неправилно е приела процесните действия на жалбоподателя като проява на нелоялна конкуренция и ги е квалифицирала като противоречащи на добросъвестната търговска практика. Моли се решението, с което е установено нарушение по чл. 31 от ЗЗК от страна на [фирма], като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено или в условията на евентуалност да бъде намалена наложената от Комисията санкция. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата. Моли решението да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - [юрид. лице], чрез своя процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като намира постановеното от КЗК решение за правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - [фирма], чрез своя процесуален представител оспорва жалбата, като моли да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд - Четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в 14-дневния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Като прецени наведените отменителни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира жалбата за частично основателна. Съображенията за това са следните: В Комисия за защита на конкуренцията е образувано производство по преписка № КЗК/1386/2013 г., на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията по искане на "[юрид. лице], О. К. и [фирма], [населено място], за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 31 и чл. 35, ал. 2, във връзка с чл. 29 от ЗЗК от страна на [фирма], [населено място], налагане на предвидените от закона санкции и постановяване прекратяване на нарушенията. В хода на своето проучване КЗК е установила, че "[юрид. лице]" осъществява стопанска дейност, свързана с производство и търговия, сервизно обслужване и ремонт на строителна техника и съоръжения (включително резервни части за тях) под марката JCB, като на българския пазар разпространява продуктите си от 2008 г., чрез Т. България" Е. - официален дилър на Групата на JCB. От 01.07.2012 г. оторизиран дистрибутор на "[юрид. лице]. " и групата Д. С. Б. за територията на Р. Б. е [фирма]. Дружеството e оправомощено да ползва името, логото и регистрираните търговски марки на "[юрид. лице]. " във връзка с продажбата на строителна и земекопна техника и съоръжения с марката JCB (включително употребявани), резервни части за тях, както и осъществяване на сервизното им обслужване. [фирма] е вписано в Търговския регистър на 31.05.2013 г., като от месец юли 2013 г. осъществява стопанска дейност, свързана с продажба на нови и втора употреба строителни машини, аграрни машини, оборудване и резервни части за тях, включително с марка JCB. Дружеството предоставя и сервизно обслужване на продадената от него техника. За някои от предлаганите от [фирма] машини с марка JCB са налични брошури, на последната страница на които присъства следната информация: "Вашият дилър на JCB селскостопанска и строителна техника е К. Г. България" и "представител за JCB К. Г. България ". За осъществяване на търговската си дейност [фирма] използва интернет страница с домейн адрес www. cgb. bg. Д. е регистриран на 19.06.2013 г. за срок до 19.06.2014 г. Д. е активен от датата на регистрация. Регистрант на домейна е [фирма]. На сайта в раздели "Продукти" и "Сервиз" за "К. Г. България" е поместена следната информация - "Търговско-сервизен център "К. Г. България" е дилър на технологичния лидер JCB за строителна и аграрна техника, признат в целия свят като най-производителен и надежден" и "К. Г. България" разполага със сервизни бази в С., В. и П., където се извършва превантивно, гаранционно и следгаранционно обслужване и ремонт на техниката". Във връзка с така установените факти, КЗК е приела, че описаните действия са предприети в противоречие с добросъвестната търговска практика, имат заблуждаващ характер, създавайки у потенциалните потребители представата, че [фирма] не само доставя строителни машини и оборудване с марка JCB, но и действа като официален представител (дистрибутор) с оторизиран сервиз. Такова поведение налага извод за увреждане на интересите на конкурентите в лицето на оторизираните представители на Д. Си Б. в България и по-конкретно [фирма], поради което се установява, че [фирма] е извършило нарушение по чл. 31 от ЗЗК. Във връзка с определяне на размера на имуществената санкция, КЗК е приела, че недобросъвестното поведение е свързано с представяне на факти в изопачен вид от страна на ответното дружество, негативните правни последици от което се изразяват в създаване на опасност за стопанските интереси на производителя Д. Си Б. и неговия оторизиран дилър [фирма] на пазара на строителни машини и оборудване в Р. Б. Става въпрос за цялостно поведение на [фирма], изразено чрез различни по характер фактически действия, чрез които се постига въвеждането в заблуждение по смисъла на чл. 31, което поведение продължава сравнително дълъг период от време, поради което нарушението следва да бъде квалифицирано като "не особено тежко" по смисъла на Mетодика за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, приета с Решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, изменена и допълнена с Решение № 330/17.03.2011 г. Отчитайки вида на нарушението и обстоятелствата по осъществяването му, КЗК е определила размера на имуществената санкция на 4,5% от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за 2013 г, което възлиза на 64 080 (шестдесет и четири хиляди и осемдесет) лева. На следващо място Комисията е приела, че не е извършено нарушение по чл. 29 и чл. 35, ал. 2 от ЗЗК от страна на [фирма] и не следва да се ангажира отговорността на дружеството по тези текстове. На първо място следва да бъде отбелязано, че процесното решение № 638 от 14.05.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 1386 от 2013 г. в частта с която КЗК установява, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 2 и чл. 29 от ЗЗК от страна на [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 1839, област С., [община], район К., [улица] по своята правна природа представлява стабилен административен акт, поради необжалването му в предвидения от закона срок и като такъв е влязъл в законна сила. Предмет на съдебната проверка е само частта на решение № 638 от 14.05.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 1386 от 2013 г., с която КЗК установява извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК от страна на [фирма] и налага имуществена санкция на дружеството в размер на 4,5% (четири цяло и пет десети процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2013 г., равняваща се на 64 080,00 лв. (шестдесет и четири хиляди и осемдесет). Жалба в останалата част на административният акт не е подавана и следователно последният е влязъл в законна сила. При така очертания предмет на съдебната проверка, във връзка с доводите в жалбата и съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознават с материалите по преписката. Съдържанието на акта сочи, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е надлежно мотивирано, като са обсъдени всички доказателствата представени от страните, относими към извършеното проучване. Правилно КЗК е приложила и материалния закон в частта на решението с което е установено нарушение на чл. 31 от ЗЗК. Аргументите за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗЗК се забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. За да бъде осъществен фактическия състав на нарушението по чл. 31 от ЗЗК следва да е налице определено поведение от страна на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК (изразяващо се в твърдение на неверни сведения или изопачаване на факти относно определени обстоятелства), което поведение да е в причинно следствена връзка с възможност да настъпи заблуждение у потребителите, независимо дали става въпрос за съществени свойства на стоки и услуги или относно начина на използване на тези стоките или предоставяне на услугите). В настоящия случай не е спорно между страните по делото, че дружеството [фирма] осъществява стопанска дейност, свързана с продажба на нови и втора употреба строителни машини, аграрни машини, оборудване и резервни части за тях, включително с марка JCB. Не е спорно също така, че дружеството не е оторизирано от производителя да дистрибутира, ремонтира, обслужва или поддържа строителна техника и съоръжения (включително резервни части за тях) под марката JCB. В този смисъл се налага извода, че дейността на [фирма] е абсолютно независима и самостоятелна от тази на производителя на продуктите с марка JCB. Въпреки това жалбоподателят на своя интернет сайт www. cgb. bg и на изработени брошури е публикувал информация за себе си, като се е титулувал като дилър на селскостопанска и строителна техника с марка JCB и като представител за JCB. Неоснователни са релевираните в жалбата възражения в посока, че представените по административната преписка и приложени по делото интернет разпечатки не могат да бъдат отнесени към [фирма] и тяхната достоверност не следва да се кредитира от съда. Представения по делото Констативен протокол на Нотариус В. Б. от 06.11.2013 г. удостоверява верността на изгледа на интернет страницата на [фирма], с адрес и serviz, към този момент. На жалбоподателя е указано, че следва да представи доказателства или да направи доказателствени искания за установяване на факта, че интернет страницата не е изглеждала по този начин, но въпреки тези указания жалбоподателят не е ангажирал доказателства. В този смисъл отрицателният факт, който посочва жалбоподателят е следвало да се установи посредством положителни такива, които да удостоверят неговото наличие. Предвид липсата на нови доказателства предоставени от жалбоподателя и във връзка с приложените такива по административната преписка настоящият съдебен състав намира за установено по безспорен начин, че жалбоподателят на своя интернет сайт www.cgb.bg и на изработени брошури е публикувал информация за себе си, като се е титулувал като дилър на селскостопанска и строителна техника с марка JCB и като представител за JCB, поради което първият елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 31 от ЗЗК е налице. Настоящият съдебен състав приема, че поведението на дружеството [фирма] е способно да доведе като правна последица до въвеждане в заблуждение на потребителите относно услугите по обслужване и сервизиране на продуктите с марката JCB, които дружеството предоставя на своите клиенти. Посредством публикуваната информация у потребителите се създава асоциативна връзка между [фирма] и производителя на продукти с марката JCB, каквато юридически не съществува. Жалбоподателят не е в договорни отношение с производителя, нито е оторизиран по някакъв начин да дистрибутира или поддържа и сервизира продукти с марката JCB. Въпреки това се създава впечатление, че [фирма] е част от икономическата група на производителя на продукти с марка JCB, като по този начин услугите по поддръжка и ремонт, които [фирма] предлага са одобрени и гарантирани от самия производител. Видно от установените по преписката факти, жалбоподателят не притежава достъп до единната база данни, съдържаща информация за произведени, продадени и обслужени машини, носещи марката JCB, какъвто достъп имат само оторизираните дистрибутори и партньори на производителя. Изводът който се налага е, че поведението на [фирма] е способно да въведе в заблуждение потребителите (актуални и потенциални) на продукти с марката JCB относно съществени свойства на услугите по обслужване и сервизиране на продуктите с марката JCB, поради което е налице и този елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 31 от ЗЗК. Следва да бъде посочено, че доказателственото искане на жалбоподателя за назначаване на вещо лице - специалист в областта на търговските марки, което да определи дали съществува вероятност от заблуда е неотносимо към настоящия спор. При произнасяне по направеното доказателствено искане съдът преценява дали исканото доказателствено средство е допустимо, относимо и необходимо с оглед конкретните твърдения в жалбата и събраните по делото други доказателства. В случая не е установено нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, за да бъде търсена компетентност в областта на търговските марки и географските означения. Освен това изводът дали дадено поведение е способно да доведе до заблуждение е правен и е от компетентността на съда. Крайният извод, който се налага е, че [фирма], посредством своето поведение, е нарушило забраната по чл. 31 от ЗЗК, поради което жалбата на дружеството срещу решение № 638 от 14.05.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 1386 от 2013 г. в частта с която КЗК установява извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. В останалата си оспорена част обаче решение № 638 от 14.05.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 1386 от 2013 г., с което КЗК налага имуществена санкция на [фирма] в размер на 4,5% (четири цяло и пет десети процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2013 г., равняваща се на 64 080,00 лв. (шестдесет и четири хиляди и осемдесет) е неправилно като постановено в нарушение на чл. 100, ал. 4 от ЗЗК /в приложимата редакция към момента на постановяване на решението/ и в противоречие на принципите и разпоредбите на методика за определяне на санкциите по закона за защита на конкуренцията, приета с решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, изм. и доп. с решение № 1024/06.10.2009 г. и решение № 330/17.03.2011 г. /Методиката/. На първо място следва да бъде посочено, че страни в производството по оспорване на решение № 638 от 14.05.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 1386 от 2013 г., с което КЗК налага имуществена санкция на [фирма] са само жалбоподателят и Комисията за защита на конкуренцията. [юрид. лице] и [фирма] не са страни в съдебното производство в тази му част, тъй като по отношение на размера на наложената санкция, решението на КЗК не засяга пряко тези дружества, които са участвали в производството пред Комисията в качеството на молители и чиито правен интерес се изчерпва с уважаване на претенцията и санкционирането на ответника. В този смисъл дружествата не са активно легитимирани с правен интерес за оспорване на наложената санкция по реда на ЗЗК на трето лице, както и не могат да бъдат страни в производството по оспорване на определения размер от самото дружество. Основателни са релевираните в жалбата възражения относно допуснати нарушения при определянето на размера на наложената санкция за извършеното нарушение на чл. 31 от ЗЗК. Настоящият съдебен състав намира, че при определяне на размера на наложената санкция КЗК не е съобразила принципите и разпоредбите на Методиката, като по този начин е допуснала съществени нарушения по прилагането и тълкуването на Методиката. На първо място погрешно нарушението на чл. 31 от ЗЗК е определено от КЗК като "не особено тежко" по смисъла на Методиката. Съгласно т. 17а от Методиката не особено тежки са нарушенията извършени еднократно или в условията на продължителност за сравнително дълъг период от време, при които неблагоприятните правни последици водят до по-значителен негативен ефект върху конкуренцията. В конкретния случай в процесното решение липсват аргументи, а и не са представени доказателства, които да удостоверят настъпването на значителен негативен ефект върху конкуренцията, поради което този извод на КЗК се явява необоснован. В този смисъл процесното нарушение на чл. 31 от ЗЗК следва да бъде прието като леко по смисъла на т. 17.2а от методиката, която определя че леки са нарушенията, извършени еднократно или в условията на продължителност, но за кратък период от време, при които неблагоприятните правни последици водят до минимален негативен ефект върху конкуренцията. На следващо място следва да бъде посочено, че максималният размер на санкцията за леки нарушения, съгласно чл. 17а от Методиката, е 2 % от размера на нетните приходи от продажби на предприятието-нарушител, посочени в годишния финансов отчет. Предвид факта, че в решението е посочено, че не са налице смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че справедливия размер на наложената имуществена санкция е 1 % от нетните приходи от продажби на предприятието-нарушител, посочени в годишния финансов отчет, който в случая се явява 14 240 лева. Крайният извод който се налага е, че при определянето на санкцията КЗК не е взела предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и липсата на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като по този начин е нарушен принципът на пропорционалност и конкретният размер на имуществената санкции надхвърля необходимия такъв с оглед ефективното наказване на нарушителя и постигането на целения възпиращ ефект. В този смисъл решение № 638 от 14.05.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 1386 от 2013 г. в частта с която е определена имуществена санкция в размер по - висок от 1 % от нетните приходи от продажби на предприятието-нарушител, посочени в годишния финансов отчет, като неправилно следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора, съдът дължи произнасяне и по отношение на сторените в производството разноски: Предвид липсата на направено своевременно искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски и липсата на списък по чл. 80 от ГПК, на [фирма] разноски не се дължат. На ответника по делото - Комисия за защита на конкуренцията, независимо факта, че жалбата срещу издадения административен акт е частично основателна, разноски се дължат в минимално предвидения за това размер от 500 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определен съгласно чл. 34 вр. § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На [юрид. лице], разноски се дължат в пълен размер, предвид факта, че последните са страна по делото само срещу жалбата в частта срещу решение № 638 от 14.05.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 1386 от 2013 г., с което КЗК установява извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК от страна на [фирма]. Процесуалният представител на [юрид. лице] е претендирал 2555.49 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, за което своевременно е направено възражение за прекомерност. Настоящият съдебен състав прима възражението за основателно, поради което определя разноски за адвокатско възнаграждение дължими от жалбоподателя в размер от 1000 лв., който размер отговаря на действителната фактическа и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,