Решение № 2852 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13240/2017 г.

Решение № 2852 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13240/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началник група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - К. срещу решение № 158 от 12.10.2017 г. постановено по адм. дело № 191 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - К.. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Сочи, че с решението съдът е отменил заповед за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а вр. с чл. 150а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с което е прекратена регистрацията на моторно превозно средство (МПС) с рег. № .... за срок от 190 дни. В решението съдът е достигнал до извод, че наличието на свидетелство за управление с изтекъл срок на валидност е равнозначно на липса на свидетелство за управление, но тъй като само два дни след извършване на проверката свидетелството е подновено, следва този конкретен казус да бъде разграничен от случаите на първоначална липса на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и последваща такава, поради отнемането или изземването му. Излага, че разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП не се отнася и не санкционира управлението на МПС само от неправоспособни водачи - това правило е регламентирано в чл. 150 от ЗДвП. С нормата на чл. 150а от ЗДвП законодателят е вменил в задължение на водачите на МПС да притежават свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС. В хипотезата на чл. 150 от ЗДвП водачът е неправоспособен - никога не е придобивал такава или е загубил придобитата правоспособност. В хипотезата на чл. 150а от ЗДвП водачът поначало може да е правоспособен, но не притежава "съответно" свидетелство за управление на МПС - како с оглед неговата "административна валидност", така и за "категорията МПС", което се управлява от водача. СУМПС с изтекъл срок не е невалиден документ, но с изтичането на срока той става нередовен и не може да служи за удостоверяване на признатата правоспособност за управление на МПС. С. неправилно е поставил акцента върху придобитата или изгубена от водача правоспособност, а не върху задължението му да докаже, пригодността си за управление на МПС със съответното СУМПС, каквото именно е основанието за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а предл. 1 от ЗДвП. Управлението ма МПС със свидетелство с изтекъл срок на валидност е равнозначно на управление без "съответното" свидетелство. За да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство. Безспорно и доказано по делото е, че водачът не е притежавал валидно СУМПС за категорията МПС, което е управлявал, тъй като издаденото му такова е било с изтекъл срок на валидност. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да се потвърди издаденият административен акт за прилагане на ПАМ. Ответникът - М. Т. М., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът отменил заповед № 17-1300-000439 от 16.07.2017 г. за прилагане на ПАМ на началник група в сектор "Пътна полиция" К. към ОД на МВР - К., както и заповед № 17-1300-000445 от 16.07.2017 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" К. към ОД на МВР - К., с правно основание чл. 62, ал. 1 от АПК - за допълване на заповед за прилагане на ПАМ № 17-1300-000439 от 16.07.2017 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" К. към ОД на МВР - К. и е осъдил ОД на МВР - К. да заплати на М. Т. М. сумата от 620, 00 лв. - разноски. За да постанови този резултат съдът е установил, че с оспорената заповед за прилагане на ПАМ № № 17-1300-000439 от 16.07.2017 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" К. към ОД на МВР - К. на М. Т. М. от гр. К., за това, че управлява личния си лек автомобил без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от нея МПС, е наложена ПАМ "прекратяване регистрацията на ППС с рег. № ..... за 190 дни". Съгласно отразеното в заповедта за прилагане на ПАМ, са отнети: 1. ......; 2. СРМПС № 06008235 и СУМПС № 224256329. В оспорената заповед е записано, че е съставен АУАН № Г715599 от 16.07.2017 г. от Т. Д. У. срещу жалбоподателката. Приет е като доказателство и АУАН № 703 (бл. № 715599) от 16.07.2017 г., съставен срещу М. М., за това, че на посочената дата, на главен път I-5 на КПП-Ч. в посока към гр. К. управлява личния си автомобил "БМВ" с рег. № ..... със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Записано е, че СУМПС на лицето е със срок на валидност до 17.05.2017 г. Със заповед за прилагане на ПАМ № 17-1300-000445 от 16.07.2017 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" - К. към ОД на МВР - К., на основание чл. 62, ал. 1 от АПК, са отстранени допуснати непълноти в заповед за прилагане на ПАМ № 17-1300-000439 от 16.07.2017 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" - К. към ОД на МВР - К.. При сравняване съдържанието на двете заповеди съдът е установил, че в заповедта за прилагане на ПАМ с правно основание чл. 62, ал. 1 от АПК срокът на прекратяване регистрацията на ППС е определен на 6 месеца (по ПАМ № 17-1300-000439 от 16.07.2017 г. е бил 190 дни), в т. 1-ва е уточнено, че се отнемат 2 броя регистрационни табели .... (т. 1-ва от заповед за прилагане на ПАМ № 17-1300-000439 от 16.07.2017 г. гласи: отнети документи - ....) и е отпаднала т. 3-та от заповед за прилагане на ПАМ № 17-1300-000439 от 16.07.2017 г. - отнемане на СУМПС, което е било с изтекъл срок. В съдебно заседание е прието като доказателство заверено копие от СУМПС на М. Т. М., издадено на 19.07.2017 г. със срок на валидност 19.07.2027 г. При така установеното и след анализ на разпоредбите на чл. 172, ал. 1, чл. 171, ал. 1, т. 2а от ЗДвП, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и е мотивирана, издадена е в съответствие с административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, но при издаването й е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК. Посочил е, че в случая ПАМ е приложена тъй като жалбоподателят е управлявал МПС без да притежава съответното свидетелство за правоуправление. Приел е, че наличието на СУМПС с изтекъл срок на валидност, както е в процесния случай, е равнозначно на липса на СУМПС. И. е, че ПАМ за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Конкретният случай, при който жалбоподателката е управлявала собствения си лек автомобил със СУМПС с изтекъл срок на валидност и само 2 дни след извършената проверка СУМПС е подновено, следва да се разграничава от случаите на първоначална липса на СУМПС и последваща такава, поради отнемането му (при лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред) или изземването му (при загуба на правоспособността), както и когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория по чл. 150а ЗДвП, към която спада управляваното от него МПС, в които случаи на водача - собственик на управляваното МПС следва да се наложи процесната принудителна административна мярка. Фактът, че само 2 дни след извършване на проверката на жалбоподателката е подновено СУМПС, с което противоправното поведение е преустановено, навежда на извод, че процесната мярка със срок от 190 дни, което е с 10 дни повече от минимума предвиден в чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е наложена в несъответствие с целите по чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Същата е в противоречие и с целта, предвидена в чл. 171 от ЗДвП - осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се преследва с налагането й. Към момента на проверката от контролни органи на РУ - К., жалбоподателката е разполагала със СУМПС, но с изтекъл срок на валидност. От това следва, че тя е преминала през необходимото практическо и теоретично обучение и проверка на физическа и психиатрична годност и от обстоятелството, че СУМПС е с изтекъл срок не следва извод, че водачът представлява опасност за останалите участници в движението, каквато би била налице при управление на МПС от лице, което изначално не притежава СУМПС, съответно - управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон или е употребило наркотични вещества. От факта, че след налагане на ПАМ жалбоподателката е подновила СУМПС, се налага извод, че е преустановено и описаното в заповедта за прилагане на ПАМ нарушение на ЗДвП, следователно - постигната е предвидената в чл. 171 от ЗДвП цел. Предвид изложеното съдът е приел, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна и следва да се отмени. Посочил е, че незаконосъобразността на тази заповед води до незаконосъобразност и на оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 17-1300-000445 от 16.07.2017 г. на началник група в сектор "ПП" К. към ОД на МВР - К., издадена с правно основание чл. 62, ал. 1 от АПК - за допълване на заповед за прилагане на ПАМ № 17-1300-000439 от 16.07.2017 г., по присъединеното за съвместно разглеждане адм. дело № 192 от 2017 г. на АС - К.. Изложил е, че заповедта с правно основание чл. 62, ал. 1 от АПК е незаконосъобразна и защото тя не допълва първата заповед за прилагане на ПАМ, а променя нейното съдържание, което е недопустимо. Решението е правилно. Съдът правилно е приел, че заповедта за прилагане на ПАМ № 17-1300-000445 от 16.07.2017 г. на началник група в сектор "ПП" К. към ОД на МВР - К., с правно основание чл. 62, ал. 1 от АПК, за допълване на заповед за прилагане на ПАМ № 17-1300-000439 от 16.07.2017 г., е незаконосъобразна. На посоченото правно основание органът може да упражни регламентираното си правомощие за допълване на непълноти във вече издаден от него административен акт. Заповедта за отстраняване на допуснати непълноти в административния акт няма самостоятелно правно значение извън значението на акта, който се допълва. В случая заповед № 17-1300-000445 от 16.07.2017 г. е издадена от компетентен орган - органът, издал допълнената заповед, в писмена форма и при спазване от формална страна на изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Независимо от това, заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, в частта досежно срока на мярката, тъй като при наличието на определен срок за прилагане на мярката в издадената заповед за прилагане на ПАМ (а именно 190 дни), не са налице основания за допълването й. Със заповедта по чл. 62, ал. 1 от АПК определеният срок за прилагането на мярката не е допълнен а променен, като от 190 дни той е намален на 6 месеца. Не съставлява допълване на заповедта за прилагане на ПАМ отпадането на т. 3 от нея, посочваща сред отнетите документи СУМПС № 224256329. Наличие на основание за издаването на заповед по чл. 62, ал. 1 от АПК, може да бъде установено, единствено досежно частта, в която е уточнено, че отнетите документи с ......, са 2 броя регистрационни табели. По отношение на заповед за прилагане на ПАМ № 17-1300-000439 от 16.07.2017 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" К. към ОД на МВР - К., съдът правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Правилни са и изводите на съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция - ДВ, бр. 54 от 2017 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е безспорно установено, че на 16.07.2017 г. М. М. е управлявала личния си автомобил със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС значи то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 10 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) данни съм съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" този, с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. С. обаче следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Съгласно чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.), при подмяна на СУМПС, включително поради изтичане срока на валидност, водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Липсата на такова е липса на "съответното свидетелство за управление" и е основание за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а, се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посоченото води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година за прилагането на посочената ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок над минималния, посочен в закона (а именно 190 дни). Като не е направил това, органът не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но това не го освобождава от задължението да изложи мотиви относно определения от него срок. Предвид изложеното правилни са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е постановена при несъответствие с целта на закона и следва да бъде отменена. Предметът на акта по чл. 62, ал. 1 от АПК безспорно установява неговия акцесорен характер, поради което отмяната на заповедта за прилагане на ПАМ води до отмяна и на заповедта по чл. 62, ал. 1 от АПК - за допълването й, в цялост. Като е достигнал до посочените правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,