Решение № 6613 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2105/2013 г.

Решение № 6613 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2105/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец Мартин Уйлям Мембе с Фирма "АИППМП - Доктор Мартин Мембе", със седалище и адрес на управление в гр. Самоков, срещу решение № 978 от 10.12.2012 г. по адм. д. № 307/2012 г. по описа на Административен съд София - област, седми състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса София - област, не е взел отношение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 978 от 10.12.2012 г. по адм. д. № 307/2012 г., Административен съд София-област, седми състав е отхвърлил жалбата на Едноличен търговец Мартин Уйлям Мембе с Фирма "АИППМП - Доктор Мартин Мембе", със седалище и адрес на управление в гр. Самоков, срещу писмена покана изх. № 29-01-957 от 27.03.2012 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса София-област. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че при издаване на процесната писмена покана процедурата по чл. 76а от Закона за здравното осигуряване е била спазена. Не се спори също така, че процесните регулативни стандарти за трето тримесечие на 2011 г. са определени с протокол от 4.07.2011 г. и с протокол от 12.07.2011 г., като с последния са увеличени. Те са подписани от представляващия лечебното без възражение, което означава, че той се е съгласил тях. По делото няма данни изпълнителят на медицинска помощ да е отправил искане за увеличаване на регулативните стандарти за това тримесечие. Съгласно чл. 37, ал. 2 от договор № 230302 от 4.02.2011 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, за всяко календарно тримесечие възложителят определя за всеки общопрактикуващ лекар-изпълнител броят на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД), съобразно Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г. Според третата алинея на същия текст от договора, за всяко тримесечие изпълнителят и възложителят подписват протокол за броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД. Следователно тези протоколи са неразделна част от индивидуалния договор и подлежат на изпълнение. Ако изпълнителят на извънболнична медицинска помощ не е бил съгласен с така определените му регулативни стандарти, той е следвало да подпише протоколите с възражение или впоследствие, преди изтичане на текущото тримесечие, да поиска отпускане на допълнителни РС. Това не е било сторено, а регулативните стандарти за трето тримесечие на 2011 г. са били надвишени. Съгласно чл. 20а, предложение първо ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. В чл. 38, ал. 3 от индивидуалния договор е записано, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за СМД и МДД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Издаването на направления за СМД и за МДД за по-голям брой и стойност от определения от РЗОК представлява щета за бюджета на НЗОК, тъй като в него е определен лимит за тези медицински дейности, който лимит е финансово обвързан със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Превишаването на РС води до нарушаване на този бюджет. Правомощията на НЗОК и РЗОК за разпределение на бюджета на НЗОК са регламентирани с разпоредбите на чл. 3 и 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г. С Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. д. № 12/2006 г., Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г. по описа на ВАС, петчленен състав, втора колегия и се произнесе в смисъл, че ограничителна норма на чл. 4 ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. да не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравна помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. От казаното се налага извода, че регулативните стандарти са регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет на НЗОК. В тази връзка оплакванията, че процесните МДД са били необходими с оглед на медицинската целесъобразност, са правно ирелевантни. Спазването на законовите и договорните изисквания несъмнено не трябва да води до некачествена медицинска помощ, а до въвеждането на дисциплина относно издаваните направления, като непрекъснато се държи сметка за броя на отпуснатите от РЗОК специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД) и назначаваните такива и при недостиг своевременно да се сезира РЗОК, като пред нея да се обосновава потребността от допълнителни РС. Действително изпълнителят на медицинска помощ не е получил сумите за предписаните в повече медицински дейности, но самото им предписване за сметка на бюджета на НЗОК е без основание, предвид изчерпания лимит на лекаря за тези дейности. Едва в пледоарията по същество на процесуалния представител на касатора се навежда оплакване, че по първоначалното дело не било установено, че претендираните за възстановяване суми за СМД за трето тримесечие на 2011 г. действително са били заплатени от Районна здравноосигурителна каса София област. Такова оплакване, не е наведено по първоначалното дело, а в разпоредбата на чл. 220 АПК се съдържа забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция. В касационната жалба също не се съдържат такива оплаквания. Независимо от това тази инстанция съобразява, че тезата на касатора е неоснователна. Към делото се съдържа справка с обобщени от ЦУ на НЗОК и РЗОК - София-област данни, които отразяват възложени, отчетени и потвърдени за плащане суми за специализирани медицински дейности, назначени от доктор Мембе с бланка МЗ-НЗОК № 3 през цитираното тримесечие. По искане на жалбоподателя ответникът е представил и справка в табличен вид за изпълнени само на територията на РЗОК - София-област направления по тази бланка, издадени от лекаря през III тримесечие на 2011 г. Цитираните справки са издадени от главен експерт в отдел "ЗОБЛ" при РЗОК, в кръга на службата му и на база електронните отчети на изпълнителите на медицинска помощ, които са извършили процесните МДД. Тези справки не са били оспорени от жалбоподателя по първоначалното дело. Цитираните в тези мотиви договорни клаузи не са нищожни, тъй като съответстват на нормативната уредба, уреждаща спорните правоотношения през 2011 г. Стигайки до окончателния правен извод, че процесната писмена покана е законосъобразно издадена и отхвърляйки жалбата срещу нея, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Ето защо касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,