Решение № 14640 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7350/2019 г.

Решение № 14640 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7350/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 62 от 30.04.2019 г., постановено по адм. д. № 62/2019 г., Административен съд – Търговище, първи състав, е отхвърлил оспорването на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 71- ФК /26.02.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности"-Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, извършено от "Ингаз Комерс" ЕООД, ЕИК 203338938, с адрес гр. Търговище, кв. "Запад", бл. 28, ет. 3, ап. 9. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на НАП юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Ингаз Комерс" ЕООД, ЕИК 203338938, гр. Търговище, представлявано от управителя Г. Даскалова, чрез пълномощника му адв. И. Ковачева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Търговище е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Търговище. Претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба началник на отдел "Оперативни дейности" - Варна в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимални размери. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Административен съд – Търговище е отхвърлил жалбата на "Ингаз Комерс" ЕООД, гр. Търговище, ЕИК 203338938, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 71- ФК /26.02.2019 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" - Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е постановено налагане на принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – ресторант "Колелото", находящ се в гр. Търговище, Околовръстен път, стопанисван от "Ингаз Комерс" ЕООД, гр. Търговище, ЕИК 203338938, и забрана за достъп до него за срок от десет дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са мотиви, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителна административна мярка. Съдът е анализирал приложимата нормативна уредба и е приел, че в случая за извършената контролна покупка не е бил издаден фискален касов бон, което съставлява неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата, респективно неспазване на реда и начина за издаване на документ за нея. Съдът се е позовал на правилото на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., което задължава всяко лице да регистрира извършваните от него продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ. Съдът е приел, че оспореният административен акт изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН, а продължителността на мярката е съответна на установеното нарушение и на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Търговище е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Поначало направените оплаквания в касационната жалба се изразяват в преповтаряне на изложеното пред първоинстанционния съд. Същите са обсъдени от последния и изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай приходната администрация е установила, че от дружеството не е изпълнено задължението за регистриране на извършена от органите по приходите контролна покупка, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Неоснователно е възражението на касатора, че налагането на принудителна административна мярка преди налагане на административно наказание представлява нарушение на целта на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти. Издаването на наказателно постановление е от значение за прекратяване на мярката съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС, а не е цел за налагането й. Наведените оплаквания, свързани с това, че решаващият съд не е обсъдил възраженията на жалбоподателя относно това, че няма допуснато нарушение на Наредба № Н – 18/2006 г. на МФ относно неотчитане на извършена продажба чрез издаване на касов бон, не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд действително е изложил твърде бегли мотиви в тази насока, но крайният му извод, че събраните по делото доказателства установяват факта на извършеното нарушения, е правилен и обоснован и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Фактът на нарушението е установен от контролните органи, за което е съставен надлежен протокол. По силата на чл. 50, ал. 1 ДОПК, съставеният протокол се явява доказателство за извършените от и пред него /органа/ действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В случая отразеното в протокола неиздаване на фискален бон не се опровергана от показанията на свидетеля Я. Стефанов, разпитан в съдебно заседание на 16.04.2019 г., който твърди, че е издал касов бон за продадената стока/храна/, но същият е с час на издаване на 16, 28 часа, на друга стойност, различни от отразеното във въпросния протокол. Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка и е отхвърлил жалбата на "Ингаз Комерс" ЕООД, ЕИК 203338938, Административен съд – град Търговище е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,