Решение № 12893 от 29.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3364/2016 г.

Решение № 12893 от 29.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3364/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. П. срещу решение № 15 от 05.01.2016 г. по адм. д. № 1806/2015 г. на Административен съд П., в частта, с която по жалба на "А. Б." АД е отменен акт за установяване на задължение /АУЗД/ по декларация № 385/28.04.2015 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. П., потвърден в обжалваната му част с решение № 21/23.06.2015 г. на Д. Д. "Местни данъци и такси" при О. П., с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., ведно с лихви за просрочие към 28.04.2015 г., за разликата над 22 229,36 лв., до пълния определен размер в акта - 37056,95 лв., а по отношение на лихвата за разликата над 716,24 лв. до 1693,39 лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочи, че в решението съдът неправилно е посочил сумите за които е издаден АУЗД. Дружеството е направило вноска за такса битови отпадъци за процесния период в размер на 15371,88 лв. и лихва за просрочие в размер на 518,22 лв., в резултат на което в акта за установяване на задължение по декларация № 385/28.04.2015 г. е прието, че дължимата сума за внасяне за такса битови отпадъци за периода 01.01.2014 г. - 31.12. 2014 г. е в размер на 21 685, 07 лв., и дължима лихва за просрочие към 28.04.2015 г. в размер на 1 175,17 лв., по които суми съдът не е произнесъл. Относно законосъобразността на издадения АУЗД се позовава на разпоредбите на чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 19, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. П. (НОАМТЦУТОП). Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че правилно съдът е приел, че способите по чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ за определяне размера на такса битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност, в посочената от закона последователност. Сочи, че без да е налице увеличение на разходите за предоставената услуга, с административния акт е определен двойно по- висок размер на насрещната престация по заплащането на тази услуга, липсва съотносимост между предлаганата услуга и насрещната престация. На дружеството е отказано подписване на договор, към 30 ноември 2013 г. общинският съвет все още не е определил размерът на таксата за битови отпадъци за следващата година. Законодателят не регламентирал като условие за приложение на ал. 1 от чл. 67 ЗМДТ подаването на декларация от лицата до определен срок от предходната година. Счита, че подаването на декларация не е нормативно определено задължение за правните субекти в закона, а е тяхно право прогнозно да определят количеството на отпадащите битови отпадъци за следващата година. Претендира разноски, в писмените бележки от 10.10.2016 г. сочи, че разноските са за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Решаващият съд правилно и обосновано приел за незаконосъобразно становището на органа по приходите относно приложимостта на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ в конкретния случай, при положение, че е налице хипотезата на ал. 1 Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК на 26.01.2016 г., при връчено съобщение за решението на 14.01.2016 г. Разгледана по същество е основателна с оглед служебната преценка за допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. За да отмени частично АУЗД, със съответните лихви, съдът посочил, че в процесния случай, количеството на битовите отпадъци за 2014 г. е установимо, количеството отпадъци, генерирано от дружеството, може да се определи, поради обстоятелството, от една страна, че дружеството е подало декларация по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, с която е определило количеството на отделения отпадък, заявявайки един контейнер тип "Бобър" за извозване един път седмично, и от друга страна О. П. практически е продължила да изпълнява договора от 2013 г. и през 2014 г., като отпадъците са извозвани със същата кратност и брой съдове - един контейнер тип "Бобър" един път седмично, в какъвто смисъл са и данните в писмо от ОП "Чистота" - гр. П. от 02.10.2015 г. Приел, че не е налице количествена промяна на предлаганата услуга от предходната година, като е налице възможност за точното определяне на количеството битов отпадък, генериран от дружеството. Същевременно разходите на О. П., посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМДТ, а именно разходи за осигуряване на съдове за съхраняване на битови отпадъци, събирането, включително разделното събиране на твърдите битови отпадъци и транспортирането им до депа или други инсталации и съоръжения за третирането им, по отношение на битовите отпадъци, генерирани от дружеството са били еднакви за 2013 г. и за 2014 г. Направил извод, че в случая не е налице условието за приложение на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ на изключението при определяне размерът на таксата за битови отпадъци. В разпоредбата на чл. 67 от ЗМДТ законодателят не е регламентирал като условие за приложението на ал. 1 подаването на декларация от лицата до определен срок от предходната година. Изискването в подзаконовия нормативен акт за подаване на декларация до определен момент от предходната година е необходимо за изготвянето на план-сметката за определяне разходите на общината за събирането, извозването и обезвреждането в депа на битовите отпадъци за съответната година, респективно за определяне на годишния размер на таксата за населеното място. Липсата на подадена декларация не би могло да бъде основание за дерогация на правилото чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, когато е възможно определянето на количеството на битовите отпадъци, реализирани от определен имот, както е в настоящия случай. Изложил мотиви, че в конкретния случай е възможно определянето на годишната такса за 2014 г. въз основа на количеството битови отпадъци, поради което това е законосъобразният начин за определяне размерът на таксата за дружеството. Решението е недопустимо, тъй като е постановено относно задължения, които не съществуват в АУЗД. Поради това в настоящото производство не следва да се извършва преценка дали в конкретния случай таксата за битови отпадъци следва да определи според стойността на услугата за ползвания съд или по пропорционалния метод. Съдът не е взел предвид, че оспореният пред съда акт за установяване на задължение по декларация № 385/28.04.2015 г. е за дължимата сума за внасяне за такса битови отпадъци за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. в размер на 21 685, 07 лв., с дължима лихва за просрочие към 28.04.2015 г. в размер на 1 175,17 лв., тъй като са приспаднати внесените суми в размер съответно 15 371, 88 лв. главница и 518, 22 лв. лихва. Неправилно съдът е приел, че задълженията по АУЗД са 37056,95 лв. главница и лихва 1693,39 лв., които е намалил на 22 229,36 лв. главница и 1693,39 лв. лихви. Съдът се е произнесъл относно задължения за суми, които не са предмет на акта за установяване на задължение за декларация. С АУЗД сумите 37 056, 95 лв. главница за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. и 1693, 39 лв. лихва за периода 01.07.2014 г. - 28.04.2015 г. са намалени с направените вноски - съответно 15 371, 88 лв. главница и 518, 22 лихва, поради което АУЗД е издаден за задължения - сума за внасяне 21 685, 07 лв. главница на такса битов отпадъци и 1 175, 17 лв. лихва. Вещото лице е дало заключение, че при положение, че таксата за услугата се определя според ползвания съд за битови отпадъци тип Бобър 1 брой и обслужване 1 път седмично, таксата за ТБО за сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци за 2014 г. е общо 2652 лв. / 52 седмици х 51 лв./, таксата за чистотата на териториите за обществено ползване е 19577, 36 лв. или общо дължимата такса за битови отпадъци за 2014 г. е 22229, 36 лв./ 2652, 00 + 19577,36 лв./ Същевременно посочил, че е внесена с платежен документ от 29.10.2014 г. от "А. Б." АД 2014 г. сумата 15371, 88 лв. главница и 518, 22 лв. лихва, поради което при възприетия от него метод за изчисляване на таксата за съда тип "Бобър" остатък дължима ТБО за 2014 г. е главница в размер на 6857, 48 лв. и лихва 198, 02 лв. В мотивите на решението си съдът не е посочил верните суми по АУЗД, поради което не се касае за очевидна фактическа грешка. С диспозитива на решението си съдът е изменил АУЗД, като го е намалил. Същевременно съдът не се произнесъл относно задълженията и сумите предмет на АУЗД, а е намалил суми, които не са посочени като задължения в АУЗД, с което е постановил недопустимо решение. В случая касационна жалба е подадена само от директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. П. срещу съдебното решение в частта, с която АУЗД е намален. В останалата част на решението, с което е отхвърлена жалбата срещу АУЗД касационна жалба от дружеството не е подадена. Оказва се, че съдът е намалил задължението за главница на сумата 22 229,36 лв., а АУЗД е издаден за главница в размер на 21 685, 07 лв., поради което е постановил недопустимо решение. С оглед на това постановеното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Като има предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение