Решение № 4512 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3667/2019 г.

Решение № 4512 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3667/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "К. В. К. Инвест" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Х. и касационна жалба на Председателя на Патентно ведомство на Р. Б. срещу Решение № 7845 от 21.12.2018 г. на Административен съд - С. град, постановено по административно дело № 10111/2017 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение № 38 от 23.03.2017 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б., в частта, с която е отменена регистрацията на комбинирана марка balkancar/балканкар с рег. № 46588 и притежател "Балканкарподем" АД, за стоките в клас 7 от МКСУ – управляващи апарати за товарене и разтоварване; подемни устройства; управляващи устройства хидравлични, за машинни мотори и двигатели; управляващи устройства пневматични, за мотори, машини и двигатели; лебедки, телфери; части на машини, и в клас 12 от МКСУ – кари; кари високоповдигачи, за които е регистрирана. Касационният жалбоподател – "К. В. К. Инвест" АД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е изследвал представените по делото доказателства, като е направил изводи, които не кореспондират с тях. Не са обсъдени задълбочено всички представени по делото доказателства. Под "съгласие на притежателя" за използване на марка по смисъла на чл. 19, ал. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), не се изисква да е сключен лицензионен договор (чл. 22 ЗМГО), защото, за разлика от лицензията, с това съгласие на третото лице не се прехвърля "право на използване", като едно от правомощията, включени в правото върху марка (арг. от чл. 13, ал. 1 ЗМГО). С даването на съгласие по чл. 19, ал. 3 ЗМГО, правото на използване остава в патримониума на маркопритежателя. Съгласието за използване по смисъла на чл. 19, ал. 3 ЗМГО се отнася до извършването на фактически действия по използване на марката, а не за упражняване на правото на използването й. Според касатора, от представените по делото доказателства, не се установява процесните търговски марки да са ползвани от трето лице със съгласието на маркопритежателя през релевантния период 17.12.2008 г. – 17.12.2013 г. и изводът на съда, в обратната насока, не съответства на представените по делото доказателства. На следващо място се сочи, че не е възможно постигнатото с Протокол от 18.01.1984 г. споразумение да обхваща и процесната комбинирана марка със словна част "balkancar", тъй като тя е била регистрирана почти двадесет години след сключването му. "Балканкар холдинг" АД на 27.05.2002 г. е заявило регистрация на нова марка, като е упражнил правото си по протокола от 1984 г. (да извършва регистрации в страната и чужбина на отделни търговски марки, в които като елемент да се включва споменатата марка, в която е включено изображението). "Балканкарподем" обаче, не е упражнил правата си по протокола и вместо да иска вписване като съпритежател или ползвател по извършени от "Балканкар холдинг" АД регистрации, на 11.03.2015 г. е закупил процесната марка от "Балканкар холдинг" АД. Не са анализирани възраженията на касатора, свързани с липса на сходство между процесните марки, както и връзката между знаците, които жалбоподателят релевира като несъществено различаващи от процесната марка и стоките и услугите, за които тези марки са използвани и доколко, те се припокриват със стоките и услугите, за които процесната марка е била регистрирана. Не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд за наличието на действително ползване на процесната търговска марка, чрез използване на търговски марки, които не се различават съществено от нея в рамките на релевантния период. При анализа на представените по делото доказателства, следва да бъдат изключени всички, които са извън релевантния период. Не са представени доказателства за използването на който и да е от процесните знаци, притежавани от "Балканкарподем", които да докажат реално ползване по отношение на знаците по отношение на стоките от клас 12 "кари, кари високоповдигачи". По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на "Балканкарподем" АД срещу Решение № 38 от 23.03.2017 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б., в обжалваната му част. Претендира направените по делото разноски за две съдебни инстанции, съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адв. М. Модева, Софийска адвокатска колегия. Касационният жалбоподател – председател на Патентно ведомство на Р. Б., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че направеният от първоинстанционния съд извод за реално използване на процесната марка през релевантния петгодишен период, почива на некатегорично доказано съгласие за използване от страна на маркопритежателя. За неправилен се счита и изводът, че процесната марка е използвана във вид, който не се различава съществено от вида, в който е регистрирана. При изследване на реалното ползване на марката, съдът не е направил връзката между атакувания знак и стоките, за които същият е регистриран. По изложените съображения, се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на "Балканкарподем" АД срещу Решение № 38 от 23.03.2017 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б., в обжалваната му част. Претендират се разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Божилова. Ответникът по касационните жалби – "Балканкарподем" АД, счита същите за неоснователни. Възразява по доводите в касационните жалби, като пояснява, че "марка" и "регистрирана марка" са различни понятия, както и че "използване" и "право на използване" също са понятия с различно съдържание. За неоснователно е определено твърдението на касатора, че протоколът от 1984 г. се отнасял до фигуративна марка, но нямало как да се отнася до процесната комбинирана марка. Фактът, че към датата на сключване на споразумението не са били регистрирани нито процесната комбинирана марка, нито фигуративната марка, води до безспорния извод, че споразумението се отнася за "марки", т. е. за отличителни знаци, които могат да се представят графично по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗМГО, а не за регистрирани марки. Съгласието за използване на марка по дефиниция касае фактическите действия по използване на отличителен знак – откъдето за валидното даване на такова съгласие няма никаква необходимост знакът да е регистрирана марка, т. е. върху него да е възникнало "право" на използване. Практически, с доказването на факта, че маркопритежателят и третото лице, са свързани лица, имплицитно се установява и фактът за наличието на контрол, който е приравнен на съгласие по смисъла на чл. 19, ал. 3 ЗМГО. С приетите по делото съдебно-маркови експертизи се установява по категоричен начин, че процесната марка не се различава съществено от използвания от "Б. Д." АД фигуративен знак. Съдът правилно е ценил представените по делото доказателства, въз основа на които е направил законосъобразен извод за наличие на реално използване на процесната марка и съответно – за неприложимост на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Направено е възражение за прекомерност на платеното от касатора "К. В. К. Инвест" АД, адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от адвокат А. Семерджиева, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касаторите и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са основателни по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема от фактическа и правна страна следното: Видно от Удостоверение, издадено от Патентно ведомство от 03.04.2015 г., "Балканкар холдинг" ЕАД (в несъстоятелност) е прехвърлило на 01.04.2015 г. правото върху марка с рег. № 46588 balkancar/балканкар на "Балканкарподем" АД, като на основание чл. 21, ал. 3 ЗМГО, прехвърлянето е вписано в държавния регистър на марките. Съгласно представената по делото библиографска справка, марка с рег. № 46588 balkancar/балканкар е регистрирана на 22.12.2003 г. със срок на защита 27.05.2022 г. и притежател "Балканкарподем" АД за стоки и услуги класове 7, 9, 12, 16, 17, 20, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41 и 42 по МКСУ. По повод постъпило искане от "К. В. К. Инвест" АД, вх. № 7000-12443 от 17.12.2013 г., за частично отменяне на регистрацията на марка с рег. № 46588, е образувано производството пред Патентното ведомство /ПВ/. Молителят е аргументирал искането с това, че марка с рег. № 46588 не е използвана за всички стоки и услуги в класове 7, 9, 12, 37 и 42. Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗМГО, вторият екземпляр от искането е изпратен на притежателя на марката "Балканкарподем" АД и е получен от него на 07.01.2014 г. Предоставен му е тримесечен срок за възражение и представяне на доказателства за използване на марката. На 11.03.2014 г. от синдика на "Балканкар холдинг" ЕАД - в несъстоятелност, е постъпила молба за спиране па производството и е представено копие от определение по гр. д. № 107/4997 г. на СГС, VI-9 състав. С Решение № 84/24.03.2014 г. на председателя на Патентното ведомство, производството е спряно на основание допуснато с определение от 21.02.2014 г. обезпечение и представена обезпечителна заповед от 17.03.2014 г., с която се постановява спиране на действията по административната процедура по искане с вх. ...00-12443/17.12.2013 г. пред ведомството. С Определение № 5496/18.08.2015 г. на СГС по гр. д. № 107/1997 г., съдът отменя допуснатото с определение от 21.02.2014 г. обезпечение. С Решение № 250 от 09.10.2015 г. на председателя на ПВ, производството по искане с вх. № 7000-12443 от 17.12.2013 г. е възобновено служебно, за което страните са уведомени. На 11.11.2015 г., от притежателя на марката е постъпило възражение срещу искането, придружено от доказателства за използване под опис. И. са твърдения и са представени доказателства, че притежателят е използвал марката в релевантния период 2008 г. – 2013 г. посредством способите, визирани в чл. 13, ал. 2, т. 1, 3 и 4 ЗМГО. По повод възражението, от страна на молителя "К. В. К. Инвест" АД, е постъпило становище 11.12.2015 г. В него се отбелязва, че през периода от 17.12.2008 г. до 17.12.2013 г. марка с рег. № 46588 balkancar/балканкар е била собственост на "Балканкар холдинг" ЕАД, а всички доказателства за използване на марката са от "Балканкарподем" АД, на което марката е била прехвърлена едва на 01.04.2015 г. Не бил представен лицензионен договор за използване на марката, а режимът на използване на марка от лица, различни от притежателя, според молителя, е чрез отстъпване на правото на ползване на марката чрез лицензия, което трябва да бъде вписано в регистъра, за да има действие спрямо третите лица. Молителят смята, че чл. 19, ал. 3 ЗМГО не отменя разпоредбите относно вписването на лицензиите, така че използване на марката от лице, различно от притежателя й, не следва да се счита за използване от притежателя и доказателствата от "Балканкарподем" АД са ирелевантни. Посочено е, че всички представени доказателства са за използване на друга марка - "Балканкарподем" АД - комбинирана с рег. № 17900 или на части от нея, която е с изтекъл през 2011 г. срок на действие. При спазване на процедурните правила на страните е предоставена възможност с насрещни становища да вземат отношение по твърдените от тях аргументи в защита на развитите тези. Разменени са книжа и становища на двете дружества, като е дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства за доказано реално използване на марка за стоките, за които е регистрирана. С. З. № 58/14.02.2017 г. на председателя на ПВ е назначен състав за разглеждане искане, вх. № 7000-12443 от 17.12.2013 г. от "К. В. К. Инвест" АД за частично отменяне на регистрацията на марка с рег. № 46588. Изготвено е становище от състава, съгласно което не били представени достатъчно доказателства за да се обоснове реално използване на марката, като е посочено, че за част от стоките и услугите, в обхвата на регистрацията, не са представени никакви доказателства. Направен е извод, че за стоки от клас 7, 9, 12, 37 и 42 от МКСУ са налице основания за отмяна на регистрацията, считано от 17.12.2008 г. Издадено е Решение № 38/23.03.2017 г., в което председателят на Патентно ведомство на Р. Б. изцяло е възпроизвел становището на състава по Заповед № 58/14.02.2017 г. и е отменил регистрацията на марка с рег. № 46588 balkancar/балканкар за всички стоки и услуги от клас 7, 9, 12, 37 и 42 от МКСУ. За изясняване на релевантните по делото обстоятелства, са назначени и изслушани съдебно-маркови експертизи /СМЕ/, както следва: първоначална с в. л. В. Пендичев и повторна с в. л. В. Янкова. Според в. л. В. Пендичев, процесната марка рег. № 46588 представлява кръг с вписан в него стилизиран образ на лястовица, вляво е изписано на латиница balkancar, вдясно е изписан текстът на кирилица "балканкар" –. Доминиращ елемент на марката е знакът кръг с вписана в него стилизиран образ на лястовица. Регистрираните на "Балканкарподем" АД марки № 16588 – кръг с вписан в него стилизиран образ на лястовица, рег. № 82820 – символ bcp с двоен контур, като над символа "р" е поставен кръг с вписан в него стилизиран образ на лястовица, а под целия знак е изписан текстът balkancarpodem и марка рег. № 89714 – съчетание на знак кръг с вписан в него стилизиран образ на лястовица в черен цвят и вляво изписан текст в син цвят balkancarpodem, не се различават съществено от процесната марка с рег. № 46588. Според в. л. В. Янкова регистрираните на "Балканкарподем" АД марки № 6588, рег. № 82820 и рег. № 89714 не се различават съществено от процесната марка с рег. № 46588. Процесната марка с рег. № 46588 словният balkancar и фигуративният елемент лястовица в кръг са отличителни и равностойно доминиращи. В марка с рег. № 89714 oтличителни и равностойно доминиращи са елементите balkancar и фигуративния лястовица в кръг, които са идентични с тези от процесната марка. Разликата е в неотличителен елемент podem. Марка с рег. № 16588 фигуративният елемент представлява стилизирана лястовица в кръг, който е идентичен на този от процесната марка. Разликата с процесната марка е, че липсва словната част balkancar/балканкар. Идентичният фигуративен елемент всъщност се възприема като съществена част от процесната марка, поради което самостоятелното му използване не се различава съществено от процесната и може да се счита за нейно използване. Марка с рег. № 82820 - доминиращият елемент е стилизираните букви bcp. Отличителните елементи са: bcp, стилизираният образ на лястовица в кръг и balkancar, последните два са идентични с тези от процесната марка, елементът podem е неотличителен, а елементът bcp е различен. Предвид на тези прилики и разлики може да се каже, че двете марки са свързани концептуално, но различаващи се визуално чрез доминиращия елемент bcp, представляващ абревиатура на балканкарподем. Тези обстоятелства водят до формиране на впечатление за различна марка от процесната, но внушаваща идентичен търговски произход. Според в. л. Янкова, от представените по делото доказателства се установява ползване, изразено в продажба, износ и реклама на стоките от клас 07: управляващи апарати за товарене и разтоварване; подемни устройства; управляващи устройства хидравлични, за машинни мотори и двигатели; управляващи устройства пневматични, за мотори, машини и двигатели; лебедки, телфери; части на машини, и в клас 12 от МКСУ – кари; кари високоповдигачи. От правна страна съставът на АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. След анализ на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 19 ЗМГО, съдът е приел, че "реално използване" е осъществяване на "използване" на марка чрез някое или всичките фактически действия, изброени в чл. 13, ал. 2 ЗМГО, което използване е способно да гарантира осъществяването на основната функция на марката да отличава търговския произход на означените с нея стоки/услуги от произхода на чужди стоки/услуги. Задължението следва да бъде изпълнявано не от кое да е лице, а от маркопритежателя и/или от трето лице със съгласието на маркопритежателя. Съгласието за използване по смисъла на чл. 19, ал. 3 ЗМГО, според съда, се отнася до извършването на фактическите действия по използване на марката (чл. 13, ал. 2 ЗМГО), а не за упражняване на правото на използването й (чл. 13, ал. 1 ЗМГО). Въз основа на приетата по делото допълнителна СМЕ, първоинстанционният съд е констатирал, че за процесния период е установено ползване, изразяващо се в продажба, износ и реклама на стоките от клас 07: управляващи апарати за товарене и разтоварване; подемни устройства; управляващи устройства хидравлични, за машинни мотори и двигатели; управляващи устройства пневматични, за мотори, машини и двигатели; лебедки, телфери; части на машини, и в клас 12 от МКСУ – кари; кари високоповдигачи. Според съда, от заключението по делото се установява, че са налице доказателства за използване на знаците на "Балканкарподем" АД в стоки - барабан, блок кука, блок ходови колела, блок за управление, зад. вентилатори, високовдигачи, влекачи, въжеводене, въжета, двигатели, електродвигатели, злектротали (телфери), електротелфери, електрокари и мотокари, кари), електро- и мотокари, ел. части за машини, изключвател, инструменти, контактор, изключвател, канат (въже), кари, кари и рез. части, кожух, колела, контактор, корпус, кранове, кранове и компоненти, куки, крюг в комплект (плетене на кука в комплекта), лагери, машини, машиностроене, машинни елементи, механизъм за придвижване, минно-добивни системи, мстороедуктор, муфти (рус.), накладки, оборудване, ограничител, окачвания, подемни машини и устройства, подемно-транспортни машини, подемно-транспортни средства, подемно-транспортни и складови машини подвеска (окачване), рама за кранове, редуктори резервни части, ремаркета, ротори, самосвали, самосвални кари, с-ма за включване, спирачки, съединители, съоръжения и инструменти, съставни машинни части, телфери и тележка (количка), части за машини, щит и други съставни елементи на изброените машини. Съдът е установил, че в релевантния за спора период 17.12.2008 - 17.12.2013 г. притежател на марката е "Балканкар холдинг" ЕАД - в несъстоятелност, като "Балканкарподем" АД става собственик на марката през 2015 г., съгласно договор за продажба от 11.03.2015 г., а прехвърлянето е вписано в Държавния регистър на марките на 01.04.2015 г. "Балканкар холдинг" ЕАД и "Балканкарподем" АД са правоприемници на НПТО "Балканкар " и ВТИД "Балканкарподем". Между последните е сключено споразумение на 18.01.1984 г., обективирано в протокол от същата дата, съгласно което всяка от страните може да "ползува марката по чл. 1, както и "да извършва регистрации (в страната и чужбина) на отделни търговски марки, в които като елемент да се включва споменатата в чл. 1 марка за стоките и услугите, включени в предмета на дейност на всяка от страните към момента на всяка нова регистрация или продължаване на правата по вече извършена регистрация. " Според чл. 1 на споразумението марката представлява фигуративния елемент кръг с вписана в него лястовица, като "Балканкар" ще ползува същата без ограничение, а "Балканкарподем" ще ползува същата в комбинация с друго наименование, съкращение и/или знаци. Другото лице, което е използвало процесната марка е "Б. Д." АД, гр. Л.. В случая не е налице изрично съгласие, а такова се презюмира предвид факта, че това дружество е "свързано лице" с маркопритежателя "Балканкар холдинг" ЕАД по смисъла на § 1 от Търговския закон (ТЗ). В случая "Б. Д." АД, гр. Л. осъществява дейността си, респ. използването на знака под контрола на маркопритежателя. Въз основа на заключенията на приетите по делото СМЕ, съдът е установил, че ползваните търговски марки № 16588, рег. № 82820 и рег. № 89714, не се различават съществено от процесната марка с рег. № 46588. Двете експертизи дават заключение, че фигуративният елемент лястовица в кръг е отличителен и доминиращ за всички марки, който в № 16588 е единствен, доколкото липсва словно допълнение, а в другите е в комбинация със словни елементи. Направен е извод, който изцяло се споделя от съда, че марките са свързани концептуално и внушават идентичен търговски произход. Въз основа на изложеното, решаващия съд е обосновал извод, че не е осъществен състава на чл. 19, ал. 1 ЗМГО - регистрираната марка не е ползвана в 5-годишен период. Според съда е налице реално ползване на марка с рег. № 46588, във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана, от маркопритежателя и със съгласието му по отношение на стоки/услуги, които са пуснати на пазара в класове 7 и 12 по МКСУ, поради което, достигайки до изводи, различни от настоящите, председателят на ПВ е постановил незаконосъобразен акт в оспорената част. Решението в е валидно и допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм., ДВ бр. 98 от 13.12.2019 г.) регламентира, че регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 19 ЗМГО (отм.);. Според чл. 19, ал. 1 ЗМГО (отм.); регистрацията може да бъде отменена когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не използва реално марката на територията на Р. Б. във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването и е преустановено за непрекъснат период от пет години. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено в кои случаи се приема, че марката е реално използвана. Процесната марка е регистрирана за стоки, поради което, за да се извърши преценка налице ли е реалното й използване в търговската дейност на дружеството съгласно чл. 19, ал. 2 ЗМГО (отм.); , следва да се установи: поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки (чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО – отм.); предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели (чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО – отм.), вносът или износът на стоките с този знак (чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО – отм.); използването на знака в търговски книжа и в реклами (чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗМГО – отм.). За реално използване се счита и използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана (чл. 19, ал. 2 ЗМГО – отм.). Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗМГО (отм.); използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. Определеното в националното законодателство понятие "реално използване на марка" следва да бъде тълкувано в съответствие с чл. 10, § 1 и 2 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Директивата, в сила до 14.01.2019 г.). Целта на директивата и конкретният текст на относимите разпоредби водят до извод, че под понятието "реално използване" на една търговска марка, следва да се разбира преди всичко действителното й използване, а не номинално или формално използване на марката, отговарящо на основната функция на марката, която се състои в това да гарантира на потребителя идентичност на произхода стоките и услугите, за която е регистрирана, за да се запази или създаде пазар за тези стоки или услуги. С оглед предмета на административното производство, в тежест на притежателя на атакуваната марка е, да докаже осъществяването на положителния факт на реално използване на защитения знак през релевантния период за стоките, за които е регистриран, съответно - наличие на основателни причини за неизползването му. По делото е безспорно, че релевантният за спора период е 17.12.2008 г. – 17.12.2013 г. Следователно основанието, на което "Балканкарподем" АД следва да докаже използване на марката в посочения период е въз основа на съгласие на притежателя й. Безспорно е, че съгласно чл. 19, ал. 3 ЗМГО (отм.); използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. С оглед на това спорът по делото е получил ли е "Балканкарподем" АД съгласието на притежателя на марката – "Б. Х." ЕАД, в несъстоятелност, за ползване на марката в релевантния период. За да обоснове съгласието на притежателя на марката съдът се позовава на протокола от 18.01.1984 г. между Научно-производствено търговско обединение "Балканкар" и Външно-търговско инженерингово дружество "Балканкарподем". Първоинстанционният съд е направил анализ на промените настъпили в двата правни субекта през годините и въз основа на това е обосновал извод, че "Б. Х." ЕАД, в несъстоятелност, и касаторът – "Балканкарподем" АД, са техни правоприемници. Този извод касационната инстанция счита за правилен и съответен на доказателствата по делото. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че въз основа на Протокол от 18.01.1984 г., "Балканкарподем" АД е получил право на ползване на процесната марка. От представения протокол на л. 20 от първоинстанционното дело се установява, че НПТО "Балканкар" и ВТИД "Балканкар", праводатели на "Б. Х." ЕАД, в несъстоятелност, и "Балканкарподем" АД взаимно са си признали "съвместното притежание и общи права върху търговската марка представляваща кръг с вписана в него лястовица". В чл. 2 от протокола страните са уговорили, че всяко от тях може да ползва марката по чл. 1, т. е. тезата на "Балканкарподем" АД, че страните са договорили ползването на нерегистрирана марка и всички други знаци/марки, подобни на нея, не отговаря на цитираното съдържание от протокола. Извън изключително лаконичните мотиви на съда относно лицата ползвали процесната марка, липсват собствени мотиви относно останалите релевантни за спора факти. Първоинстанционният съд, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е извършил самостоятелна преценка на представените доказателства по отношение на използването на марката в релевантния период във връзка със стоките и услугите, за които е регистрирана, не е отговорено на възраженията свързани с липса на сходство между процесните марки, както и връзка между знаците, които се релевират като несъществено различаващи се от процесната марка, както и стоките и услугите, за които тези марки са използвани и доколко те се припокриват със стоките и услугите, за които процесната марка е била регистрирана. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Липсата на установените от съда факти и на правни изводи досежно посочените по-горе релевантни обстоятелства, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 172 а, ал. 2 АПК. Тя препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон досежно наличието или липсата на фактическия състав на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.);. Излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи фактите по делото, както и да обоснове правни изводи и изложи мотиви относно посочените по-горе въпроси. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение