Решение № 381 от 1.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2011 г.

Решение № 381 от 1.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Ц. И., срещу въззивно решение от 25.11.2010 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 7348/2010 г., с което е потвърдено решение от 3.05.2010 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 701/2010 г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от К. Д. С. срещу А. "М." искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата е законно, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение ищецът не се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Сигналът до инспекцията по труда, подаден от ищеца на 23.12.2009 г., не е доказателство, че заповедта му е връчена на 22.12.2009 г. по време на разрешения отпуск поради временна неработоспособност. Освен това ищецът не е доказал, че е започнал ползването на разрешения му отпуск. Има реално съкращаване на щата и извършеният подбор е законен. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. По делото не са оспорени обстоятелствата, че е ползвал разрешения му отпуск поради временна неработоспособност за периода 18.12.2009 г. - 24.12.2009 г. Твърдението на ответника, че заповедта му е връчена след това - на 25.12.2009 г. е опровергано от безспорно установения факт, че към подадения сигнал до Инспекцията по труда на 23.12.2009 г. той е приложил същата заповед. Ответникът по касационната жалба А. "М.", [населено място], не е заявил становище. С определение № 685 от 6.06.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 25.11.2010 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 7348/2010 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси относно необходимостта работникът или служителят да доказва с оглед закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ ползването на отпуск, след като работодателят не оспорва това обстоятелство и твърди, че е връчил заповедта за уволнение след края на разрешения му отпуск. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск. Щом работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила. В случаите когато ползването на разрешения отпуск от ищеца не се оспорва от работодателя и последният твърди, че заповедта за уволнение е връчена след изтичането му, то първият не е длъжен да доказва ползването. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Въззивният съд неправилно е приел, че уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата е законно, тъй като той не е доказал, че към момента на връчване на заповедта за уволнение е започнал ползването на разрешения му отпуск. Това е така, защото по делото е безспорно установено, че на ищеца е бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност за периода 18.12.2009 г. - 24.12.2009 г. На 23.12.2009 г. той е подал сигнал до инспекцията по труда с оплакване за неправомерно връчване на заповедта за уволнение на 22.12.2009 г., по време на ползване на отпуск, с отбелязване дата на връчване - 25.12.2009 г., като е приложил копие от същата заповед. Оттук следва, че заповедта за уволнение поради съкращаване на щата е връчена на ищеца на 22.12.2009 г. по време на ползване на разрешен отпуск. Ето защо трябва да се приеме, че ищецът се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ и същата не е преодоляна, защото няма предварително разрешение на инспекцията по труда. Уволнението на ищеца е незаконно. Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ заповедта трябва да бъде отменена като незаконна без да се разглежда спорът по същество. Изложените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за незаконността на уволнението трябва да се уважат предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на заповед № 9929 от 16.12.2009 г. на директора на А. "М.", издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за уволнение поради съкращаване на щата и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "младши митнически специалист" в митница С. За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което незаконно уволненият работник или служител е останал без работа трябва да са налице следните предпоставки: признаване уволнението за незаконно, наличие на вреда, която в случая се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение или с разлика във възнагражденията за предвидения от закона максимален срок от 6 месеца. Доказването на вредата /оставане без работа по трудово правоотношение/ е в тежест на ищеца. В случая искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е неоснователен, тъй като по делото не са събрани доказателства за оставането без работа на ищеца за процесния период. В тази част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ищеца трябва да се присъдят 667 лв. деловодни разноски, а ответникът трябва да бъде осъден да плати държавна такса 320 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.