Решение № 1387 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5689/2007 г.

Решение № 1387 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5689/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК . Образувано е по касационна жалба на Е. за п. на б. манастир "С" и скита "Д" в С. гора - А. (наричана за краткост Е. "З") срещу решение от 19.06.2007 г. по гр. д. № 3031/2005 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 08.06.2005 г. по гр. д. № 9034/2001 г. на Софийски районен съд, V г. о., 41 с-в и вместо него е постановено друго на основание чл. 208, ал. 1 ГПК, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу "В" О., гр. С. ревандикационен иск както неоснователен. Правят се доводи за необоснованост на фактическите и правни изводи и неправилно прилагане на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Касаторът Е. З. е предявил срещу "М" О. гр. С. ревандикационен иск за недвижим имот с площ от 12 дка, заснет с пл. № 81 по кадастрален лист № Г* план на с. Г. от 1994, в землището на с. Г. Основание за придобиване правото на собственост върху имота в обстоятелствената част на исковата молба не е посочено. Като доказателство за придобиване право на собственост е представил нот. акт № 1* т. ХIV от 28.10.1940 г. за дарение направено от П. селска община в полза на б. манастир "З" в С. гора - А. на пет земеделски имота в землището на с. Г. общински парцел ****разно място с площ от 6350 кв. м.; 2. общински парцел ****разно място с площ от 1374 кв. м.; 3. общински парцел ****разно място с площ от 5104 кв. м.; 4. общински парцел ****разно място с площ от 4579 кв. м. и 5. общински парцел ****разно място с площ от 2602 кв. м. Не се посочва имот пл. № 81 дали е идентичен с някои от придобитите през 1940 г. и на какво основание, както и кога ищецът е загубил владение и кой е установил такова върху имота. В хода на производството е установено, че имотът, предмет на иска, е бил възстановен с решение на Общинска служба земеделие и гори (ОСЗГ), а преди това (ПК) на наследниците на А. Д., които на това основание са се снабдили с констативен нот. акт за собственост №, т. II от 30.01.1995 г. На 15.05.11995 г. са продали имота на "М" О., гр. С. а. № 1* т. XLII, от 15.05.1995 г.), а това дружество го е продало през 1997 г. на "В" О., гр. С.. а. № 57, по н. д. № 3425/1997 г.) В съдебно заседание на 2.10.2002 г. по искане на ищеца е конституиран като ответник и "В" О., гр. С. С писмени доказателства е установено, че ТКЗС в с. Г. е образувано през 1948 г. С решение на т п с комисия от 05.04.1967 г. един от дарените на касатора имоти - нива с площ от 6350 кв. м. е бил заменен с друг с площ от 7 дка от блок на ДЗС в м. Манастирски градини. Касаторът е поддържал, че останалите имоти са стопанисвани от него и са служели за издръжка на манастира, на когото са дарени. През 1980 г. е одобрен нов кадастрален план, в който е заснет имот пл. № 1, който е извън регулация и попада в контактната зона до квартали 54 и 58. В разписните листове към плана имотът е записан като двор - църковна собственост на Е. "З", без да е отразен документ за собственост. През 1994 г. от имот пл. № 1 са образувани два парцела № 81 и № 88 като поземлен имот пл. № 81 е записан на ответника "В" О., гр. С. С приета техническа експертиза е установено, че поради липса на картен материал от 1940 г. както и преди и след това, не може да се определи точното местонахождение на придобитите през 1940 г. от касатора имоти както и да се установи дали те са идентични с имот пл. № 1 и сега образувания с част от него имот пл. № 81. Касаторът е заявил имотите, придобити през 1940 г., за възстановяване пред ОСЗГ на 20.05.1992 г. С решение № 3* издадено на 14.06.1999 г. от ОСЗГ е признала правото на касатора да му се възстановят в съществуващи или възстановими граници петте имота по нот. акт от 1940 г., които в решението са описани с площ и землище, но не са индивидуализирани със съществените белези граници и номер по картата на възстановената собственост. Въз основа на тези доказателства е направен обоснован извод от първоинстанционния съд, че процедурата по възстановяване на заявената земеделска земя не е приключила с постановяване на окончателно решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, което да съдържа данни за възстановените имоти и да ги идентифицира с размер, категория, местонахождение, граници, съседи въз основа на одобрена картата със съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. Въззивният съд не е обсъждал този правопораждащ факт. След преценка на данните по делото настоящият тричленен състав на ВКС намира, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. В обстоятелствената й част не се съдържа твърдение, че имотът, предмет на иска, е идентичен с някои от придобитите през 1940 г. Нито един от тези имоти не отговаря по площ на имот пл. № 81, от което би могло да се направи извод, че под този номер са заснети няколко имота на касатора, ако е налице идентичност на външните граници и те са били съседни имоти. При предявяване на ревандикационен иск ищецът следва да индивидуализира имота с актуалния му статут, по действащия план като го опише с местонахождение и граници и приложи скица за него. Това не е направено в исковата молба, тъй като не е посочено имот пл. № 81 на кой или кои от придобитите през 1940 г. имоти отговаря. По делото е безспорно установено, че имотите на касатора не са били предмет на коопериране по изрично решение на комисията по чл. 11 за земеустрояване на ТКЗС от 26.10.1954 г. (л. 126 по гр. д. № 9034/91 г. на СРС). В съдебно заседание проведено на 9.10.2003 г. повереникът на касатора е заявил, че правото на собственост върху имот пл. № 81 е придобито на основание дарение от 1940 г., че никога собственика не е губил владението над имота и че правото на собственост върху него е упражнявано ч. Германския манастир. Това се установява по косвен начин от отразеното в протокол от 26.10.1954 г. на комисията по Т П С, която е взела решение на манастира в с. Г. да се оставят за ползване недвижими имоти с обща площ от 200 дка, между които и зеленчукова градина в м. Манастирска мелница с площ от 24.100 дка. Имотите не са индивидуализирани с граници. Не се съдържат сведения за индивидуализиращите белези на имотите и в писмо от 08.04.1954 г. на Околийския народен съвет, адресирано до министерство на земеделието по повод искане на манастира "С" за извършване проверка на неговите обработваеми земи и измерването им. В т. 2 на писмото е посочено, че голяма площ от земи на манастира в с. Г. са били отчуждени от комисията по ТПС и предадени за стопанисване на ТКЗС, като са му оставени ниви ливади и овощни градини посочени с общата им площ (около 200 дка) без местонахождение и граници. Сведение, че земи с такава площ се ползват от касатора ч. Германския манастир се намира и в приетото като доказателство писмо № 97 от 30.05.1986 г. на М-во на земеделието адресирано до касатора, с което е изискано попълване на форма 2-ССФ с данни за земите на манастира "С" и на манастира"С". В писмото притежаваните от манастира "С" са описани с местности и площи: зеленчукова градина - 14 дка; парници - 2 дка и овощна градина - 3.5 дка и начин на земеделско им ползване. Данни за граници не се съдържат. С приета по делото техническа експертиза е установено, че през 1954 г. е била изработена топографска карта на местността преди построяването на околовръстния на гр. С. път, в която е заснето разположението на т. нар. "Б" (бивша воденица), шосе за с. Г. двореца В., река Искър, зеленчукови градини, вади и др. През 1985 г. е одобрен окончателния застроителен план на с. Г., който е изработен върху кадастрална основа от около 1980 г., в която е бил заснет имот пл. № 1 с площ от 15 700 кв. м. и записан в разписните листове към плана като собственост на Е. "З". През 1994 г. от този имот са образувани два имота пл. № 81 и пл. № 88 като имот пл. № 81 е записан като имот на "В" ООД. Въз основа на тези данни вещото, изпълнило единичната експертиза, достига до извода, че процесният имот и имотите по нот. акт от 1940 г. се намират в една и съща местност "М" в съседство до "манастирска вада", шосе за с. Г. и двореца В. След изслушване на свидетелите, по указание на съда, вещото лице достигат до извода, че свидетелите Д посочват имот пл. № 81 като част от имота на касатора, но поради липса на графичен материал и разписни книги към 1940 г. приема, че имотите по нот. акт. от 1940 г. не могат да бъдат директно идентифицирани по място и площ процесния имот. Този извод прави и тричленната експертиза. По делото се установява, че в полза на наследниците на А. Д. е било издадено решение № 3* от 23.08.1994 г., с което е признато право на възстановяване на заявените земеделски земи с план за земеразделяне. Между заявените земи няма имот с площ от 12 дка. Заявен е имот с площ от 2.2 дка в м. "М". С друго решение с № 3* от 05.09.1994 г., препис от което не е представен по делото и не е намерен по преписката в ОСЗГ, е признато право на възстановяване на земи в съществуващи граници и е възстановен процесния имот, при отсъствие на данни да е заявяван за възстановяване имот с такава площ и в тази местност. На техническата експертиза не е възложено да установи местонахождението на имотите описани в нот. акт от 1940 г. ч. излозване на топографската карта 1954 г., в която са били заснети топографските елементи по смисъла на чл. 18а ППЗСПЗЗ, описани и като граници на имотите. Така например описаните имоти в т. т. Б., Г и Д в нот. акт № 167 от 1940 г. имат еднаква граница "манастирска воденична вада", но в различни посоки спрямо север - юг. Имотите в т. т. В и Г имат обща граница - път с. Г., имотите по т. т. Б и Г имат обща граница "манастирска воденица", имотите по т. т. А и К. имат обща граница - имот на М. К. Не е поставена като задача и проверка на изработената карта за възстановяване на земеделските имоти в съществуващи или възстановими стари реални граници и дали имотите на касатора са били нанесени в нея, а също дали имотът на М. К. е нанесен по искане на наследниците му, за да се направи извод за местонахождението на имотите на касатора и дали те ако са били съседни, в резултат на обработването им, са станали един общ имот, косвени данни за което е описването им през 1986 г. като зеленчукова градина - 14 дка; парници - 2 дка и овощна градина - 3.5 дка. Разпитаните по делото свидетели установяват, че имотите на касатора са били предоставени за стопанисване на Софийски затвор. На свидетеля не са поставени въпроси за описване на границите на ползвания под наем имот. В случай, че това му е било известно, то би улеснило изготвянето и на техническата експертиза. На експертизата не е била поставена задача да провери дали в изпълнение на чл. 18 ППЗСПЗЗ кметът на общината е предоставил данни за земеделските земи и дали е изработена карта и регистър на имотите, съществуващи в стари реални граници и карта и регистър на имотите във възстановими стари реални граници по чл. 18д, ал. 7 ППЗСПЗЗ. В нарушение на нормата на чл. 186 ГПК съдът е приключил устните състезания и е пристъпил към постановяване на решение, преди делото да е било напълно изяснено от фактическа страна. Също в нарушение нормата на чл. 157а ГПК (отм.) не е посочен предметът и задачата на експертизата съобразно установени към момента на допускането й фактите със събраните по делото писмени доказателства. Допуснатите нарушения на съществени съдопроизводствени правила са основание за касиране на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.