Решение № 12381 от 15.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6318/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Ади Инвестмънт 13 ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. Стоянов, срещу Решение 3527/05.04.2024 г., постановено по адм. дело 1482/2022 г. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата на дружеството. Ответникът Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Варна при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Симеонова, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспорваното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Ади Инвестмънт 13 ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) Р-03000321003445-091-001/10.02.2022 г., издаден от органи по приходите, поравен с РА за поправка на РА П-03000322035102-003-001/21.02.2022 г., изменен и потвърден с Решение 62/03.06.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. С РА в тежест на дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 12.2016 г., м. 09.2017 г., м. 10.2017, м. 05.2018 г., 06.2018 г., м. 07.2018 г., м. 08.2018 г., м. 01.2019 г., м. 02.2019 г., м. 11.2020 г., м. 12.2017 г. и м. 10.2018 г. в общ размер от 73 269,17 лв. След извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По същество съдът е установил, че основният предмет на дейност на Ади Инвестмънт 13 ЕООД през ревизираните периоди е бил строителство на жилищни сгради. Дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 3 броя фактури, издадени от Варна Фууд 1 ЕООД с предмет авансово плащане и плащане по договор за посредничество, с общ размер на данъка 17 200,00 лв., и по 1 брой фактура, издадена от Варна Фууд 15 ЕООД с предмет договор за поръчка и посредничество и размер на данъка 4 000,00 лв. Съдът, въз основа на представените по делото писмени доказателства, е споделил извода на ревизиращия екип, според който не се касае за реално извършени доставки на услуги, поради което в полза на Ади Инвестмънт 13 ЕООД не се следва право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По отношение на доставките по фактурите, издадени от Хот Трейд ЕООД, Технополис България ЕАД, Студио Модерна България ЕООД, Атис Инженеринг ООД, Бенефит Трейд ЕООД и Баш Майстора ЕООД, подробно описани в първоинстанционното решение, с общ размер на ДДС 2 186,04 лв., съдът е приел, че не са използвани за икономическата дейност на дружеството, каквито са и констатациите на ревизиращите органи, поради което за Ади Инвестмънт 13 ЕООД не е налице право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Според административния съд, въз основа на представените по делото нотариални актове и фактури за осъществени продажби на недвижими имоти, както и при съобразяване на заключенията по допуснатите експертизи, правомерно с ревизионния акт са извършени корекции съгласно чл. 25, ал. 2 във вр. с чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС относно начисления данък, тъй като е установено разминаване между датите на възникване на данъчните събития и отчитането им за счетоводни и данъчни цели. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не се установяват сочените от касатора пороци. Съдът подробно е описал установената фактическа обстановка, правилно е възприел фактите и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящият касационен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Установените от първоинстанционния съд факти и формираните правни изводи са основани на доказателствата по делото. Предпоставките за възникване и упражняване правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС са изведени аргументирано в мотивите на съдебното решение и в резултат от съвкупния анализ на доказателствата по логичен път е обосновано заключението, че отказът да бъде признато това право с РА е законосъобразен. В тежест на ревизираното лице е да установи материалноправните предпоставки, водещи до надлежно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК. В същия смисъл е т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К, и т. 31 и т. 32 от решението на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, Боник. Основното изискване според СЕС, за да е налице правото на приспадане по доставките, е да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки и услуги са били използвани впоследствие от данъчно задълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки. В конкретния случай първият спорен по делото въпрос е относно реалността на получените от Варна Фууд 1 ЕООД и Варна Фууд 15 ЕООД доставки. Правилно, след извършен анализ на представените по делото доказателства, съдът е приел, че не се установява Варна Фууд 1 ЕООД и Варна Фууд 15 ЕООД да са предоставили на ревизираното дружество услуги по посредничество във връзка с придобиване право на строеж върху недвижим имот и последваща продажба на обекти. Видно от представените в хода на ревизията доказателства, договорът, сключен с Варна Фууд 1 ЕООД, е от дата 21.09.2015 г., а по силата на предварителен договор от 26.05.2014 г. Н. И. Н. и Д. В. В. вече са били учредили безсрочно право на строеж в поземлен имот с адрес гр. Варна, [улица], в полза на Ади Инвестмънт 13 ЕООД, т.е. няма как да е налице реална доставка на посредническа услуга с предмет, който вече е реализиран. Аналогично, по отношение на Варна Фууд 15 ЕООД е установено, че е сключен договор на 20.09.2017 г., с който доставчикът се задължава да извършва посредничество при сключване на сделки с трети лица относно покупко-продажба на обекти, находящи се в сграда в строеж с адрес гр. Варна, [улица]. От Протокол за извършена услуга от 20.12.2017 г. е установено, че между трети лица и Ади Инвестмънт 13 ЕООД вече са били договорени продажби на обекти от сградата, което лишава договора от предмет. С оглед изложеното, изводът на съда, че издадените от Варна Фууд 1 ЕООД и Варна Фууд 15 ЕООД не отразяват реална доставка на услуги, а са съставени с цел набавяне на данъчно предимство, поради което в полза на ревизираното дружество не възниква право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, е правилен. Обонсовано и в съотвествие с доказателствата по делото и приложимата нормативна уредба, административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството и в частта, с която му е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от Хот Трейд ЕООД, Технополис България ЕАД, Студио Модерна България ЕООД, Атис Инженеринг ООД, Бенефит Трейд ЕООД и Баш Майстора ЕООД. Не се установява по отношение на фактурираните стоки (матраци, чопър, газов котлон) да е изпълнено изискването за последващото им използване в рамките на независимата икономическа дейност на дружеството, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС правомерно на Ади Инвестмънт 13 ЕООД не е признато право на данъчен кредит. Неоснователни са оплакванията, изложени в касационната жалба, според които неправилно е определена данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК по отношение на продадените от ревизираното дружество обекти, подробно описани в ревизионния доклад, решението на Директора на Дирекция ОДОП и първоинстанционното решение, които с оглед принципа за процесуална икономия не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящия съдебен акт. Макар ревизията формално да е проведена по особения ред, на практика не са формирани данъчни основи, различни от посочените в нотариалните актове и фактурите, издадени към купувачите. Единствено по отношение на ателие 5 и ателие 6 данъчната основа е била формирана по реда на чл. 122 от ДОПК във вр. с чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, но в тази част ревизионният акт е отменен с решението на Директора на Дирекция ОДОП . Извършени са корекции относно датите на възникване на данъчните събития при съобразяване разпоредбите на чл. 25, ал. 2, чл. 26, л. 82 и л. 86 от ЗДДС. Изводите на съда относно корекциите са подкрепени от събраните в хода на делото писмени доказателства, както и от приетите и неоспорени ССчЕ. Видно е от мотивите, че решението е постановено при съобразяване и обсъждане на заключенията по експертизите в съответствие с разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, поради което възражението на касатора в тази насока е неоснователно. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 6 511,53 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,