Решение № 6236 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4115/2015. г.

Решение № 6236 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4115/2015. г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 58 от 16.02.2015 г., постановено от Административен съд Плевен, трети състав по адм. д. № 810/2014 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Юсеин Юсеин Хасан, не изразява становище по касационната жалба. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо Изх. № 02-150-6500/2495/12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., с което на жалбоподателя е отказано подпомагане. Съдът е отменил уведомителното писмо като незаконосъобразен административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че административния акт не съдържа точни и ясни фактически и правни основания за постановяване на отказ за финансово подпомагане. Съдът е счел, че от отразените данни в таблиците към уведомителното писмо не може да се направи извод за основанието, поради което парцели или части от парцели са изключени като недопустими за подпомагане. На следващо място съдът е приел, че в хода на производството от заключение на приета техническа експертиза е установено, че само 0,29 ха съставляват площи недопустими за подпомагане, поради което няма основание за постановяване на отказ за финансиране, тъй като наддекларираната площ съставлява 2,11%, а не над 20% както е приел административния орган. Съдът е приел, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно липса на теренна проверка, която в случая била абсолютно необходима за изясняване на релевантните факти по преписката. По тези мотиви, съдът е приел, че оспорения административен акт е постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и не е съобразен с приложимия материален закон, поради което е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Обжалваното решение е неправилно. Настоящият състав не споделя изводите на решаващият съд, че оспореното писмо не е мотивирано, с което е нарушено изискването за форма на административния акт, както и че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилни са изводите на административния съд, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Настоящият състав приема, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото изложените в оспорваното уведомително писмо основания, таблиците към него, описаните в тях БЗС, посочената площ, приета за недопустима за подпомагане, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на земеделския стопанин, както и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Оспореното уведомително писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявената за подпомагане площ, установената като допустима за подпомагане площ след извършените кръстосани проверки и съответните установените площи недопустими за подпомагане. В колона № 3 на уведомителното писмо са отразени двойно заявени площи. Съдът изобщо не е обсъдил събраните доказателства, от които да се установи дали застъпването е отстранено в полза жалбоподателя, като в тази връзка се е задоволи да констатира, че е представен договор за наем без да идентифицира имотите по този договор и заявените за подпомагане БЗС. Изобщо липсва обсъждане на представените доказателства по заявление на друг бенефициент - "Ресен" ЕООД, с който е установено двойното заявяване. В колона № 5 е посочена недопустимата за подпомагане площ след извършване на задължителните административни проверки и са посочени съответно правни основания по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП и по СНДП - чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП. Съдът не е обсъдил това отразяване с оглед приложените по преписката доказателства, а само е посочил, че по този начин на отразяване не става ясно както правното, така и фактическото основание за издаване на оспорения акт. В тази връзка следва да се отбележи, че от мотивите на решението не личи съдът да е направил разграничение на двете разпоредителни части на оспорения акт - оторизиране на субсидия по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и оторизиране на субсидия по Схемата за национално доплащане на площ (СНДП). При липса на анализ на отразените стойности в таблиците, приложими към двете заявени схеми за директни плащания и словесните поясненията към тях, липса на обсъждане на приложените към преписката писмени доказателства, извода на съда за липса на фактическо и правно основание е неправилен и в противоречие с установената съдебна практика. Абсолютно неправилни са изводите на решаващият съд за допуснато в административното производство съществено процесуално нарушение, поради неизвършени проверки на място (неправилно посочени от съда като теренни проверки). Този вид проверки са един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане, но не са единствени и задължителни. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Такава задължителност не следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Погрешния извод на съда за необходимост от извършване на проверка на място е изведен след обсъждане на ирелевантно доказателство - заключение на назначена техническа експертиза, която след оглед на място е установила състоянието на заявените парцели, но не за приложимата стопанска година. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че изложените от съда мотиви не съответстват на приложимото национално и общностно право. Изводите на съда са направени при обсъждане на неотносими доказателства, като в същото време съдът напълно е игнорирал и не е обсъдил релевантните за спора факти. При така установеното, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и върнато на друг състав на същия съд, за ново разглеждане, поради липсата на пълноценни мотиви относно материалната законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед изхода на делото и по арг. от чл. 226, ал. 3 от АПК, настоящата инстанция не дължи произнасяне по исканията за разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение