Решение № 10601 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на С. С. Ч. от [населено място], Столична община, чрез процесуален представител адв. И.Иванов, срещу Решение 26472/09.12.2024 г., постановено по адм. дело 8896/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу ЕР на НЕЛК 91654 от зас. 139 от 13.08.2024 г., в частта по т.16 от него, в която като противопоказни условия на труд е описан нощен труд . Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че административният съд не е анализирал всички доказателства, неправилно е приложил нормативната уредба и е кредитирал изцяло оспореното заключение на назначената съдебно-медицинска експертиза. Излага съображения за необоснованост и неправилност на заключението на вещото лице и счита, че с отказа да назначи повторна експертиза първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска да се отмени обжалваното решение и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, чрез процесуален представител юрк. Е.Дурчова, с писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба, излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд и счита постановеният съдебен акт за правилен. Иска да се остави в сила обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Метрополитен ЕАД гр.София не е взел становище по касационната жалба Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е спазил процесуалния и материалния закон, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е ЕР 91654 от зас. 139 от 13.08.2024 г., издадено от специализиран състав по Психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), в частта по т.16 от него, в която като противопоказни условия на труд е описан нощен труд . Първоинстанционният съд е установил, че с ЕР на ТЕЛК 0280/070 от 24.04.2023 г. на С. Ч. са определени 86 % временно намалена работоспособност, за срок 1 година, до 01.04.2024г. Посочена е водеща диагноза [заличен текст]. В т.15 от решението като противопоказни условия на труд е посочен тежък физически труд. Със заявление от 21.12.2023 г. С. Ч. е поискала преосвидетелстване по повод изтичане на срока на посоченото ЕР на ТЕЛК, като към заявлението е приложила и производствена характеристика. В същата е отразено, че от 09.12.2015 г. до момента лицето работи в Метрополитен ЕАД на длъжност чистач, портиер; че работното време е с продължителност 12 ч., като се работи на смени и се полага нощен труд и че работата се извършва в помещение. Като фактори на работната среда са посочени микроклимат и осветление, за които е посочен риск І степен приемлив, а като фактори на работния процес е отразено, че в работния процес са ангажирани предимно пръсти, китка и предмишница на горен десен крайник и пръсти и китка на горен ляв крайник, целия гръбначен стълб с физическо натоварване І степен приемлив риск, работна поза седяща за 11 ч., въведен физиологичен режим на труд и нервно-психично напрежение - 5 ч. Документите са разгледани от ТЕЛК, която с ЕР 90652 от зас. 75 от 16.04.2024 г., определя 60 % ТНР за 3 години до 01.04.2027 г. и водеща диагноза: [заличен текст]. В т.14 от решението като противопоказни условия на труд е посочен тежък физически труд, нощен труд. С жалба от 24.04.2024 г. С. Ч. е оспорила решението пред НЕЛК, като изрично е поискала да отпадне текста нощен труд . На свое заседание 139/13.08.2024г. НЕЛК - специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, постановил оспореното решение, с което потвърдил ЕР на ТЕЛК по всички поводи, определил е същия процент ТНР за същия срок и в т. 16 е запазил противопоказанието за нощен труд. В решението е изразено мнение на специалист по трудова медицина, който е съпоставил посочените условия на труд в производствената характеристика и актуалното здравно състояние на лицето, и е приел, че същото може да работи като портиер, но без нощен труд. В първоинстанционното производство, по искане на С. Ч. е изслушано заключение на вещо лице специалист по трудова медицина, оспорено от жалбоподателката, според което нервно-психичното напрежение от трудовите задачи, установени в длъжностната характеристика, свързани с оповестяване, следене за спазване на контролно-пропускателния режим, вземане на мерки и докладване, участие в тренировки по линия на ОМбП и Гражданска защита, заключване на сградата и включване на сигналната система, съхраняване на ключове от секретна секция и полагане на нощно дежурство от С. Ч. сама, създават риск за здравето й. Според вещото лице изпълняваните задачи не позволяват да отпадне не само противопоказанието нощен труд , но и нервно-психично пренапрежение . Същото посочва, че въпреки двете денонощия почивка след нощна смяна, е налице сериозен риск от влошаване на здравословното състояние на жалбоподателката при продължаване на работата на сменен режим. Този риск произтича от факта, че жалбоподаетелката дежури сама, а в миналото е имала [заличен текст]. От медицинските документи, прегледани от вещото лице, е установено, че влошаването на здравето на жалбоподателката е настъпвало внезапно, дори при обичайни ситуации от бита. Поради това при неспазване на посочените от НЕЛК противопоказни условия на труд има риск от влошаване на здравословното й състояние. В с.з. вещото лице е посочило, че както [заличен текст], така и [заличен текст], създават рискове за здравето на жалбоподателката. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че процесното ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му, съгласно чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Посочил е, че в случая както ТЕЛК, така и НЕЛК са установили една и съща диагноза на жалбоподателката, за която са определили един и същ процент на ТНР, като и в двете решения като противопоказно условие на труд е отразен нощния труд. Позовавайки се на заключението на вещото лице, което е кредитирал изцяло, съдът е приел, че посоченото в т. 16 от решението на НЕЛК противопоказание - нощен труд, е материално законосъобразно. По изложените съображения съдът е счел решението на НЕЛК в оспорената част за издадено в съответствие с материалноправните разпоредби и постановил обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Настоящият състав намира за несъстоятелни твърденията на касатора, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза, със същата задача. Съгласно чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК заключението на вещото лице не е абсолютно доказателство по делото, а следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства и в съвкупност с тях. Основните критерии, въз основа на които съдът трябва да преценява доказателствената сила на заключението, посочени в чл. 201 ГПК (уреждащ допускането на допълнително или повторно заключение), са неговата пълнота и яснота, а също така и неговата обоснованост. В случая вещото лице специалист по трудова медицина, след като е изготвило оценка на риска на работното място и е извършило личен преглед на жалбоподателката, е дало компетентно и мотивирано заключение по поставените от последната въпроси. Заключението на вещото лице е обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност, поради което и отказът на съда да назначи повторна СМЕ не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, независимо от факта, че СМЕ е била оспорена от жалбоподателя. Правилно съдът не е допуснал до разпит и поискания свидетел за разяснение, в какво се изразява работата на жалбоподателката по време на нощните дежурства. Извършваната трудова дейност и условията на труд се установяват с писмени доказателства, въз основа на които се произнасят и органите по медицинска експертиза /ТЕЛК и НЕЛК/. Неоснователно е и твърдението, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че въведеното от административния орган противопоказание за нощен труд в оспореното решение е материално законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. [заличен текст] на оспорващата, наличието на [заличен текст], изпълняваните задачи по длъжностна характеристика, придружени с нервно-психично напрежение и самостоятелно даваните нощни дежурства, сочат на сериозен риск от влошаване на здравословното й състояние при продължаване на работата на сменен режим, което обуславя и законосъобразността на противопоказното условие на труд: нощен труд. Даденият по-нисък процент неработоспособност в решенията на ТЕЛК и НЕЛК не води до категоричния извод, че въпреки нощните дежурства здравето на лицето се подобрява, както и не елиминира риска от влошаване на здравословното състояние при посочения режим на работа. Несъстоятелно е и възражението за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал фактите от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски, които съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,