Решение № 10744 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12596/2012 г.

Решение № 10744 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12596/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, понастоящем Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, против Решение № 1974/17.08.2012 г., постановено по адм. д. № 1191/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е изменен ревизионен акт (РА) № 160801625/09.02.2009 г., за допълнително начислен ДДС в размер на 19 767,54 лв., ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 3 738, 89 лв., за данъчни периоди м. 09, м. 10.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 236/09.04.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради необсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност и необоснованост на направените правни изводи. Иска отмяна на съдебното решение и изцяло потвърждаване на ревизионен акт (РА) № 160801625/09.02.2009 г., Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Тирлин" АД, ЕИК 115128327,със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. "Марица" № 27, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител - адв. Узунова, която представя и писмени бележки срещу касационната жалба. Оспорва същата като неоснователна и желае решението, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1974/17.08.2012 г., постановено по адм. д. № 1191/2011 г. по описа на АС - Пловдив е изменил РА № 160801625/09.02.2009 г., с който на "Тирлин" АД за ревизирани периоди м. Септември и м. Октомври 2007 г. за осъществени продажби на идеални части от Урегулиран поземлен имот (УПИ) IX - 1378 по плана на гр. Пловдив, по 19 броя нотариални актове, е начислен ДДС при данъчна основа, определена на база цената на придобиване на УПИ от дружеството през 2004 г. чрез покупко-продажба, съгласно нотариален акт № 117, том III, рег. № 3135, дело № 507 от 10.06.2004 г., за сумата от 60 000 евро. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 801173/09.07.2008 г., издадена от Началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - гр. Пловдив, с която е възложена данъчна ревизия на "Тирлин" АД с обхват правилното определяне на ДДС за периода 1.06.2003 г. - 30.04.2008 г. Ревизията е приключила с издаване на ревизионен акт /РА/ № 160801625/9.02.2009 г. от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, определен съгласно заповед по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за определяне на компетентен орган № К 801625/28.11.2008 г., с който на ревизираното дружество са установени задължения за ДДС в размер на 99876,60 лв. и прилежащи лихви за забава в размер на 47489,65 лв. РА № 160801625/09.02.2009 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, е обжалван от ревизирания субект и с Решение № 236/09.04.2009 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, същият е потвърден в обжалваната пред съда част, за допълнително начислен ДДС за месец Септември и месец Октомври 2007 г., като в останалата обжалвана част, ревизионния акт е отменен, а преписката е върната за извършване на нова данъчна ревизия. Следвайки задължителните указания в отменителното Решение № 6140/03.05.2011 г. на ВАС, при повторното разглеждане на делото, предходната инстанция правилно е разширила фактическа обстановка по спора с нови относими факти от приобщените писмени доказателства. Взет е предвид РА № 1609000947/15.10.2009 г., издаден във връзка с отменената част от процесния РА, тоест касае се за последващ във времеви аспект РА спрямо процесния такъв. С този втори акт е доначислен ДДС върху разликата между данъчната основа по издадените от дружеството на физическите лица фактури и установената от експертизата стойност на същата. В мотивите на атакуваното съдебно решение вече са взети предвид и свидетелските показания, събрани при първоначалното разглеждане на делото в с. з на 9.04.2010 г., на свидетелката, притежаваща боксониера, закупена от "Тирлин" АД, с които се изяснява подробно процеса на плащане, сключените договори и нотариалното им изповядване. Назначена е и ССЕ, заключението по която е прието без възражения в о. с. з. от 24.11.2011 г. На базата на горепосоченото и съгласно указанията в отменителното Решение № 6140/03.05.2011 г. на ВАС, в мотивите си първоинстанционния съд е обследвал констатациите на органите по приходите за размера на допълнително начисления ДДС за отчетни периоди месец септември и октомври 2007г, релевантно за размера на данъчната основа и е стигнал до следните изводи: Правилно е констатирано, че същността на спора е следвало ли е дружеството да начисли ДДС във връзка с осъществените от него продажби по нотариални актове на общо 19 лица, от една страна и релативно, при каква данъчна основа е трябвало да стори това. За да изясни тези два въпроса, на първо място в мотивите, си предходната инстанция обследва степента на достоверност на констатациите на данъчните органи, обективирани в РА № 160801625/09.02.2009 г. Въз основа приетите от него за установени обстоятелства, съдът не приема за вярна определената данъчна основа на извършената доставка. Както заключенията на ССЕ, приети по делото и неоспорени от страните в о. с. з. от 24.11.2011 г., така и тези по СТЕ, изготвена от в. л. инж. Стефан Жеков и приети в о. с. з на 27.01.2010 г., опровергават стойността на приетата от ревизиращите органи данъчна основа. Възприето от данъчните органи е, че УПИ IX - 1378, върху който е построена жилищната сграда е придобит от дружеството през 2004 г., чрез покупко-продажба, съгласно НА № 117, том III, рег. № 3135, дело № 507 от 10.06.2004 г., за сумата от 60 000 евро от физически лица, и че земята, с обща площ от 356 кв. м. е заведена в счетоводна сметка 304 "Стоки" на стойност 121 068,00 лв. От друга страна, от тази сума следва да се изключат- проектната документация с пазарна стойност към 10.06.2004 г. - 2169,52 кв. м. х 14 лв./кв. м - 30 400 лева и основите на сградата с пазарна стойност към 10.06.2004 г. за основи на сграда - общо 25 500 лева, както и разходите по нотариалното изповядване на сделката. Горепосочените обстоятелства в своята съвкупност са правилно изтълкувани от предходната инстанция като основание за дискредитиране на ревизионния акт поради съществени допуснати неточности при определяне на облагаемата основа. Следващото обстоятелство, което съдът счита, че трябва да установи, е размера на данъчната основа. Намира, че е безспорно установено от фактическа страна, че през процесните ревизирани периоди на месец Септември и месец Октомври 2007 г. "Тирлин" АД е осъществило продажби на идеални части от Урегулиран поземлен имот (УПИ) IX - 1378, съгласно 19 броя нотариални актове и следователно, на датата на прехвърляне правото на собственост, обективирано със съставените нотариални актове през м. 09 и м. 10.2007 г., е възникнало и данъчното събитие за прехвърленото право на собственост върху недвижимите имоти. По смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, и на основание разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗДДС е възникнало задължение за начисляване на данък за извършените от доставчика "Тирлин" АД облагаеми доставки. Това е следвало да бъде сторено посредством издаване на съответния документ - фактура, в срок не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката - чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 113, ал. 4 от ЗДДС. Установено е, че общата стойност, по която са продадени идеалните части от въпросния УПИ, съгласно нотариалните актове, възлиза на 4594,19 лв., като "Тирлин" АД не е издало фактури за продажбата и съответно не е начислило ДДС. Доколкото с НА се прехвърля право на собственост, което представлява облагаема доставка на стоки по смисъла на чл. 6 вр. чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, то върху посочените в същите суми е следвало да се начисли и следващия се ДДС. При това положение върху общата продажна цена от 4594,19 лв. и при отчитане правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС следва да се начисли ДДС в размер на 756,70 лв. От друга страна, прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот е обвързано от специална норма за определяне на данъчната основа: "данъчната основа на доставката не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността и". От приложените по делото доказателства става ясен механизмът на взаимоотношенията между "Тирлин" АД и отделните купувачи. Работило се е с договори за строителство, предварителни договори за прехвърляне право на строеж, авансови и периодични плащания, които са били осчетоводявани. В четиримесечен срок от подписване на съответния договор за строителство и предварителен договор за прехвърляне право на строеж - строителят се е задължил да прехвърли на възложителя-купувач правото на строеж върху обектите, индивидуализирани в същия договор, ведно с правото на собственост върху съответните идеални части от дворното място. Въз основа на представените по делото нотариални актове, от които е видно, че дружеството е прехвърлило с отделни такива на отделните купувачи на първо място правото на строеж върху УПИ за съответните обекти или самите обекти и на следващо място прилежащите идеални части от правото на собственост върху УПИ, първоинстанционният съд е приел за доказано, че стойността на съответните идеални части от парцела /УПИ/ е включена в стойността на съответните права на строеж - предмет на договорите за строеж и предварителни договори за покупко-продажбата на право на строеж. Такова е и становището на вещото лице, неоспорено от страните. Веднъж стигнала до правилен извод за волеизявленията страните, предходната инстанция е обследвал приложимостта на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, доколкото от събраните по делото доказателства - предварителни договори, нотариални актове, свидетелски показания, повторна данъчна ревизия, става ясно, че начина на плащане и окончателното нотариално оформяне на сделките са били определени още с предварителните договори и стриктно са спазвани от страните. Безспорно установено е и че себестойността на земята е включена в учредените на купувачите права на строеж, а по счетоводни данни като цяло не е налице продажба на земята под придобивната цена. Първоинстанционният съд е следвало в мотивите си да даде превес именно на тези изводи и да приеме, че са налице извършени плащания на продажната цена преди датата на прехвърляне на собствеността с нотариални актове. Макар данъчното събитие да е възникнало в месеците септември и октомври 2007 г., данъкът е изискуем при авансовото плащане. Съгласно данните от РА № 1609000947/15.10.2009 г. същият е начислен и платен. Съдът е проверил твърденията на "Тирлин"АД за двойно начисляване на ДДС във връзка с последващата ревизия от 2009 г. В мотивите на атакуваното съдебно решение са възпроизведени фактическите констатации от ССЕ и принципните правила за тяхната преценка, като е формирана воля на решаващият съдебен състав относно тяхното третиране. Вещото лице е приело, че при определяне пазарните цени на строителната услуга в рамките на приключилата с РА № 1609000947/15.10.2009 г. ревизия е отчетена и стойността на земята, тъй като тя е част от себестойността на продукцията. Така изготвеното заключение не е оспорено от страните, същото е обосновано и се кредитира от съда. Правилен е обаче и извода на първоинстанционният съд, че дружеството е следвало да начисли ДДС върху посочените в нотариалните актове продажни цени, доколкото именно с нотариалното изповядване се прехвърля окончателно правото на собственост върху идеалните части на процесното УПИ. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение