Решение № 10994 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3768/2009 г.

Решение № 10994 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3768/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Георги Костадинов Николов (вярното фамилно име на който е Соколов), от село Лозен, чрез адвокат Константин Петров Димитров, срещу решението по адм. х. дело № 2294/2002 г. на Софийски градски съд, III-Д състав, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Заповед № РД-46-442/10.07.2002 г. на Кмета на Район Панчарево, Столична община. Касаторът счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. По подробно развити съображения поотделно за така заявените пороци, моли да бъде отменено. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез надлежно преупълномощен адвокат-пълномощник поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представени са писмени бележки. Ответникът Кмета на Столична община - Район "Панчарево" не взема отношение по жалбата. От заинтересованата страна Антоанета Иванова Цветанова, чрез пълномощника й адв. Лиляна Димитрова Божилова - САК е постъпил писмен отговор, в който се оспорва изцяло подадената касационна жалба. Съображения за нейната неоснователност са изложени и в представените допълнително с молба от 10.09.2009 г. писмени бележки с искане постановеното съдебно решение да бъде оставено в сила. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима като подадена в четиринадесетдневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, но по същество е неоснователна. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 220 от 19.11.2008 г. по адм. дело № 2294/2002 г., в производство по реда на чл. 33 - 45 от ЗАП (отм.) във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК и § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 122/1997 г.), Софийски градски съд, Административно отделение, III Д състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Георги Костадинов Соколов - с. Лозен, ул. "Ракита" № 5, срещу заповед № РД-46-442/10.07.2002 г. на кмета на район "Панчарево" - Столична община и ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на Антоанета Иванова Цветанова, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) сумата 150 лв. - разноски за производството пред СГС. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е неоснователна, защото в случая са налице всички законови предпоставки на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване правото на заинтересованата страна Антоанета Цветанова да придобие собствеността върху предоставения за ползване имот. Така постановеното съдебно решение се явява неправилно поради следното: Първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Тъй като в ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно, защото е недопустимо по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 година сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. За да се задвижи процедурата по тази трансформация законодателят е предвидил подаване на молба до кмета на общината, като за тази цел са регламентирани определени срокове. Правоимащи по § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, както и по § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ са само тези ползватели, които не са заявили правата си до този момент в предходните срокове и не е проведена предходна процедура по закупуване на предоставен за ползване имот. Тоест от новирания срок - до 31 януари 1998 година могат да се ползват само тези лица, които не са подавали предходни молби до този момент. По делото има данни, че са подавани молби през 1992 и 1994 година, но не е изяснен релевантния за спора въпрос по тези молби има ли произнасяне, издаван ли е оценителен протокол, който според действащия по това време § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция), освен извършената оценка имплицитно е съдържал в себе си признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху ползвания имот. По този въпрос не са събирани доказателства и не е обсъждан от съда, което води до неизясненост на фактическата обстановка, който пропуск не може да бъде отстранен от касационната инстанция. Изложеното налага обжалваното пред ВАС съдебно решение да бъде отменено изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, а делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд, който преди да направи правни изводи дали са налице законоустановените предпоставки на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, трябва да прецени дали не са преклудирани правата на ползвателя като има предвид, че повторното разглеждане на един и същи въпрос е недопустимо. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,