Решение № 14746 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4420/2014 г.

Решение № 14746 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4420/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Радослав Боянов Славчев от гр. Перник чрез адв. Д. Манов против решение № 522 от 30.01.2014 г., постановено по адм. дело № 4871/2013 г. на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, подробно развити като доводи в касационната жалба. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Манов, който поддържа касационната жалба. По същество моли съдебното решение като неправилно да бъде отменено, а преписката върната за ново произнасяне на административния орган . Ответникът, Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Радослав Славчев от гр. Перник против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-140-6500/60 от 29.06.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидии по подаденото от земеделския производител Общо заявление за плащания на площ УИН: 14/260411/26444 в частта, с която по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по схемите "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ са оторизирани суми в размер на 0 лева, вместо исканата финансова помощ по СЕПП- 6064.15 лв. и по НР1-6882.66 лв. С административния акт изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че след извършени административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП от заявения парцел /БЗС/ с идентификатор 39387-4-1-1 с обща площ от 6.05 ха, част в размер на 0.02 ха съставлява недопустима за подпомагане площ, а декларирания парцел с идентификатор 39387-11-2-2 с площ 21.02 ха попада изцяло в недопустимия за подпомагане слой. Предвид разпоредбата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. по отношение заявените за подпомагане парцели по СЕПП и разпоредбата на чл. 16 от Регламент/ЕС/ № 65/2011 г. - по отношение имотите, заявени по НР1, административният орган е констатирал процент на наддекларирана площ по двете мерки, надвишаваща установената площ с над 50 %, в който случай не само не се отпуска помощ, но са определени и санкции за бъдещ период, както следва: по СЕПП - в размер на 4 713.32 лв, а по НР1- 5 349.5 лв. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на Радослав Славчев срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-140-6500/60 от 29.06.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" За да стигне до този правен резултат, АССГ, след като подробно е обсъдил съдържанието на понятията БЗС, физически блок, специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", допустими за подпомагане площи и приложимата нормативна база, е приел, че уведомителното писмо не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК и е законосъобразно. Съдът не е кредитирал приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Сара Коен, съгласно която определеният за изцяло недопустим БЗС № 39387-11-2-2 с площ от 21.02 ха, според вещото лице попада изцяло в допустимия за подпомагане слой за 2011 г. За целта съдът се е позовал на резултатите от извършена теренна проверка от органите на Областната дирекция "Земеделие и поземлени отношения" - гр. Перник, за която са изготвени и съответните протоколи, подписани от проверяващите служители, но непредставени на заявителя за запознаване. Съдът е развил в мотивите на решението си съображения за това, че при извършване на теренни проверки от регионалните органи към МЗХ всъщност се цели попълване на допустимия за подпомагане слой за съответната годишна кампания в случаите на липса на актуални за годината ортофотокарти. Същите теренни проверки са различни от административните проверки по чл. 37 от ЗПЗП и чл. 24 от Наредба № 105/22.08.2006 г., извършват се единствено с цел актуализация на Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, поради което не съществува задължение за административния орган да запознава заявителя с резултатите от проверката. Доколкото при извършената от служителите на областната дирекция при МЗХ теренна проверка е установено, че целият БЗС № 39387-11-2-2 попада извън допустимия за подпомагане през 2011 г. слой и тази информация е вкарана по съответния ред в СИЗП, съдът е заключил, че изпълнителният директор на ДФЗ правилно е приел същите площи за недопустими за подпомагане. Според АССГ изпълнителният директор на ДФЗ не може да не се съобрази с установените в СИЗП данни за допустимия слой за подпомагане, щом те са вкарани по определения в закона ред и от оправомощените за това компетентни органи - служителите при МЗХ. В този случай изпълнителният директор на ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да възприеме констатираното от органите на МЗХ непопадане на заявените от жалбоподателя парцели в допустимия за подпомагане слой. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е изложил подробни доводи защо не кредитира заключението на приетата по делото експертиза относно допустимостта за подпомагане на целия БЗС 39387-11-2-2, съответно -защо се основава единствено на резултатите от теренните проверки, съгласно които се твърди непопадане на този БЗС в допустимия слой, още повече, че в самите протоколи от тези проверки не фигурират относими и разбираеми мотиви за фактическите основания, на база които служителите на МЗХ са приели недопустимост на парцела за подпомагане. Съдът не е обсъдил и устния доклад на вещото лице в съдебното заседание, в което е приета експертизата, и не е изложил мотиви как обстоятелството, че земеделският производител заявява за подпомагане БЗС, а теренната проверка се извършва на физически блокове се отразява на коректното определяне на допустимостта за подпомагане на заявените парцели. Съдът, в нарушение на служебното начало и разкриването на обективната истина в административния процес не е изискал цялата административна преписка по извършените теренни проверки от 2011 г., а се е задоволил само с представените протоколи от извършването им. Видно от заключението на вещото лице, неразделна част от тези теренни проверки са и съответните заснемания с GPS и съответен снимков материал от проверките, вкаран в базата данни при МЗХ, които следва да бъдат изискани на съответния хартиен или друг носител и приобщени към делото. Ако след събиране на горните доказателства съдът се съмнява в достоверността и доказателствената сила било на протоколите от теренна проверка, било на заключението на вещото лице Сара Коен, съдът следва да упражни правомощията си по чл. 171, ал. 2 от АПК и да назначи служебно допълнителна, повторна или тройна експертиза със същите или допълнителни задачи. С оглед гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение