Решение № 6680 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14484/2009 г.

Решение № 6680 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14484/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е образувано по подадена касационна жалба от Иван Христов Иванов от гр. Хасково срещу решение № 134 от 08.10.2007 г., постановено по адм. дело № 327/2001 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. В жалбата ( неправилно именувана като частна касационна жалба ) конкретно не се правят касационни оплаквания, но от изложеното в нея е видно че се поддържат доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационна жалба - областния управител на Област Стара Загора и Деляна Христова Камбурова не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение след като прецени доказателствата по делото и обсъди оплакването, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Видно от данните по делото с определение № 12956/03.11.2009 г. на III-то отделение, ВАС по адм. д. № 12769/2009 г., разпореждане от 16.10.2008 г. по адм. д. № 327/2001 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е върната жалбата на Иван Христов като просрочена, е отменено и е даден ход по същество за разглеждане на жалба № 17431/15.10.2008 г. срещу горното решение на окръжен съд Стара Загора. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение Окръжния съд гр. Стара Загора, по жалба на Иван Христов Иванов, като един от наследниците на Христо Иванов Марков е отхвърлил жалбата му срещу заповед от 03.04.2001 г. на . Областния управител на Стара Загора с която е била утвърдена изготвена оценка по реда на ЗОСОИ вх. № 1915 от 09.03. 2001 г. като неоснователна. Съдът е приел, че оценката направена от лицензиран оценител е извършена съобразно методиката определена от ЗОСОИ и съобразена с разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 б "Б" от ЗОСОИ тъй като възраженията на жалбоподателя са свързани с оценката на движимите вещи - мелнично оборудване. Съдът е приел, че Заповед № 679 от 16.07. 1992 г. за възстановяване собствеността на одържавения имот "Мелница " в с. Обручище, обл. Старозагорска и Решение № 719 от 20.12. 20000 г. за обезщетяване с компенсаторни записи за движимото имущество са влезли в законна сила. Те са задължителни за всички институции и затова съдът е приел, че не могат да се обсъждат доводите на жалбоподателя за претенции за други движими вещи и други имоти в това производство. По същество, с касационната жалба се развити са съображения, по - скоро житейски отколкото правни, но те не могат да бъдат предмет на обсъждане в съдебното производство. Предмета на спора се определя от изложеното в жалбата. Жалбоподателят навежда доводи в жалбата, във връзка със задълженията на общия наследодател Христо Марков към Популярна банка, които според него са недължими, както и че няма проведена конфискация на претендираното имущество. Доводите са обсъждани от съда в различни инстанции и в обжалваното решение съдът е назначил съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която да даде оценка на всички претендирани недвижими имущества - сгради, земя, както и на движимите имущества - оборудване, машини и други активи, съгласно цялостната претенция на жалбоподателя. С комплексният отговор експертизата е дала подробно заключение в три варианти - по опис на Мелницата по цени от 1947 г., като в описа е включено и движимото имущество; по описа на печатен списък за активи, които не са били включени в посочения като първи списък и на цялото имущество от двата списъка. На експерта са били поставени конкретни задачи и същият е работил ползвайки всички събрани и представени писмени документи, поради което съдът правилно е обсъждал констатациите в заключението. Същото не е било оспорено в съдебно заседание от 12.09.2007 г. като процесуалния представител на жалбоподателя е заявил, че няма въпроси към СТЕ, следователно съдът правилно го е кредитирал като обективно. Предвид това и като е изходил от констативно-съобразителната част на заключението, съдът правилно е приел, че след като се приспадне стойността на конфискацията по изпълнителния лист, за който има категорични данни, че не е обезсилен и делото по което е издаден не е обявено за нищожно и задълженията към Популярна банка, както и стойността на активите, собственост на наследодателя Христо Марков, общата стойност на възстановеното имущество, реално е по-голяма от остатъка за възстановяване. По делото не са приложени доказателства, които да оборват констатациите в заключението, които кореспондират с обжалваната оценка от 03.04.2001 г. по заповед № 143/16.02.2001 г., съгласно която стойността на активното салдо за обезпечение след приспадане на всички задължения, е отрицателно и не следва обезщетение за движимо имущество, тъй като възстановената част на движимото имущество по приложения инвентаризационен протокол от 18.09.1992 г. превишава общата стойност на активите. При установената фактическа обстановка обжалваната оценка правилно е квалифицирана от съда като обективна и в съответствие със законоустановените норми, поради което решението, с което същата е потвърдена, е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а постановеното решение от тричленния състав законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение