Решение № 1814 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2015 г.

Решение № 1814 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2015 г., III о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Назъм Назми Азиз, понастоящем в Затвора в гр. Пазарджик, подадена чрез адв. Е. Попова, против решение № 147 от 4.03.2015 г., постановено по адм. дело № 917 от 2014 г. по описа на Административния съд - Пазарджик, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поискано е да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез юрк. С. Донов, с писмено становище, и чрез юрк. Ю. Шемширов, с писмено становище и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от Назъм Назми Азиз иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., причинени му на 16.06.2014 г. и на 18.06.2014 г., в следствие на незаконосъобразни действия, извършени от ответника, изразяващи се във връщане на два броя писма (малки пакета), изпратени на ищеца от неговата майка, ведно със законната лихва считано от 1.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че в периода 1.05.2014 г. - 1.07.2014 г. майката на ищеца е пуснала в пощенска станция на гр. Ардино два броя малки пакети, адресирани до Назъм Назми Азиз. И двете пратки - от дата 5.06.2014 г. с тегло 1,210 кг. и от дата 16.06.2014 г. с тегло 0,472 кг., били върнати на подателката от куриера на Затвора гр. Пазарджик поради това, че не били писма, а малки пакети, като в тях при опипване имало твърди предмети. За установяване на обстоятелствата, по делото като свидетел е бил разпитан инспектор по социални дейности в Затвора гр. Пазарджик, който е посочил, че тези пратки не са му били предадени от куриера, тъй като той имал задължение да предава и да отваря пред съответните лишени от свобода само писма, но не и пощенски пратки. Въз основа на изложеното до тук, състав на Административен съд Пазарджик приел, че предявеният иск е допустим, но разгледан по същество неоснователен и недоказан. Прието е, че по делото не са установени предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразни действия на органи към ГДИН, ищецът не е доказал по безспорен начин и реално причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от твърдените незаконосъобразни действия на административния орган, респективно не се е установила и третата, основна предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ - причинно-следствената връзка. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалния закон - ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е успял да установи наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно твърдените от него незаконосъобразни действия при и по повод осъществяването на административна дейност на органи към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните действия на органи към ГДИН, осъществени на дати 16.06.2014 г. и на 18.06.2014 г., изразяващи се във връщане на два броя писма (малки пакета), изпратени на ищеца от неговата майка. За установяване на обстоятелствата по делото е разпитан и инспекторът към ГДИН Затвора гр. Пазарджик, който се занимава с кореспонденцията на осъдените лица. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Назъм Назми Азиз не е успял да се справи с доказателствената тежест по установяването на основателността на иска. В конкретния случай е установено, че не са налице незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица от ГДИН във връзка с връщането на изпратените на ищеца писма. В Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) са уредени въпросите относно кореспонденцията на осъдените на лишаване от свобода лица. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от горепосочения правилник осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават, но в чл. 82, ал. 1 е посочено, че лишените от свобода получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си, само по време на свиждане. Видно от материалите по делото двата пакета, които са изпратени на Назъм Назми Азиз от майка му са с тегло 1,210 кг. и 0,472 кг. - т. е. това са малки пакети (колети), а не писма. Също така не е без значение и фактът, че при опипване вътре са се намирали твърди предмети. Както е посочено по-горе в текста, осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат и получават, като тази кореспонденция се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления - писмата до и на лишените от свобода се изпращат и получават в присъствието на служител от надзорно-охранителния състав, като пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. Единствено по време на свижданията обаче лишените от свобода могат да получават предмети, които имат право да ползват и държат при себе си. Тези предмети следва да са от утвърдения списък ("Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и затворнически общежития", утвърден със заповед № ЛС - 04 - 1526 от 25.09.2012 г. на Министъра на правосъдието), като дори и тогава прякото предаване и приемане на тези предмети между лишените от свобода и посетителите им е забранено - чл. 73, ал. 5 от ППЗИНЗС. Назъм Назми Азиз е посочил, че в така изпратените, последствие върнати, пратки е имало химикали, които съгласно посоченият по-горе списък са от разрешените вещи, но въпреки това те не могат да се получат от лишените от свобода по пощата, а единствено при свиждане. Съответно пощенски пратки, различни от кореспонденция - писмо, се връщат на подателя. Следователно напълно недоказани са останали твърденията на ищеца за извършени незаконосъобразни действия на длъжностни лица към ГДИН, изразяващи се във връщането на изпратените му по пощата два малки пакета. Настоящата инстанция споделя и изводите на съда, че по делото липсват доказателства, както за претърпени болки и страдания от ищеца през процесния период, така и същите да са в причинна връзка с незаконосъобразни действия на длъжностни лица. От изложеното до тук е видно, че касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция, изразяващо се в юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,