Решение № 3706 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12979/2017 г.

Решение № 3706 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12979/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на "П. О." АД, със седалище и адрес на управление в гр. Я., против решение № 148/5.10.2017 г., постановено по адм. д. № 230/2017 г. по описа на Административен съд - Я., IV състав, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му срещу отказ изх. № 17-380/21.07.2017 г. на Началника на СГКК-Я., за изменение на КК и КР за ПИ с идентификатор 87374.510.202, по заявление с вх. № 01-151721/22.05.2017 г. на дружеството - за разделяне на имот с идентификатор 87374.510.202 на два отделни имота, с нови идентификатори, във връзка с влязло в сила решение № 164/26.01.2017 г. на ВКС по гр. дело № 5800/2015 г. и "П. О." АД е осъдено да заплати на Т. И. К. от гр. Я., сумата от 450 лв. разноски по делото. Решението се счита неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, претендира се отмяната му, ведно с предвидените от закона последици. В съдебното заседание касационният жалбоподател, чрез адв. Бакалов, поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Ответната страна - Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър Я., редовно и своевременно призована, не изпраща процесуален представител, не е депозирал и отговор по касационната жалба. Ответниците - Т. И. К., С. С. К., И. И. К. и В. И. К., редовно и своевременно призовани, не се явяват, не се представляват, не са изразили становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба по всички изложени в нея съображения е неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият съд е посочил, че съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР, т.е. измененията в КК и КР се извършват без издаване на заповед. Законът има предвид съдебно решение, което да разрешава имуществения спор между страните в производството и със сила на присъдено нещо да постановява, че "Папас олио"АД-гр. Я., е собственик на имота, предмет на исканото изменение в КККР. С Решение № 164/26.01.2017 г., постановено от ВКС по гр. дело № 5800/2015 г., на което се позовава оспорващият, единствено и само е отхвърлен предявения от С. С., В. И., И. И. и Т. И., против "Папас олио" АД иск по чл. 108 ЗС, за ревандикация на недвижим имот с площ от 659.42 кв. м., представляващ част от имот с идентификатор 87374.510.202 по кадастралната карта на гр. Я., целият с площ 4759 кв. м, която част е отразена върху комбиниран план - скица, приложение № I от заключението на съдебно-техническата експертиза вх. № 12988/17.09.2014 г. Ето защо, се посочва в решението, само по себе си отхвърлянето на иска за ревандикация не установява със сила на присъдено нещо правото на собственост на "П. о." АД - гр. Я. по отношение на спорния имот и не може да се ползва в настоящото производство. Не би могло да се съобрази и Решение от 31.03.2011 г. по възз. гр. д. № 415/2010 г. на ОС - Я., което е между страни, различни от настоящите и досежно последните не се ползва със сила на присъдено нещо. И след като в административното производство е недопустимо да се решават спорове за материално право между страните, съдът не е обсъждал представените от дружеството доказателства досежно параметрите на правото му на собственост, а е приел оспорения отказ за законосъобразен. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Обосновано АС - Я. е приел, че атакуваният отказ е валиден, като издаден от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материалноправните предпоставки и без да са налице нарушения на процесуалните норми. Неправилно в касационната жалба се твърди допуснато процесуално нарушение от страна на съда, необсъдил представените от жалбоподателя документи за собственост - договор за продажба от 15.06.1994 г., приемо-предавателен протокол от 1.09.1994 г., вписания под № 6/27.12.1994 г. устав на дружеството с апорт, протокол по чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ от 17.05.1994 г. Доводът, че в административното производство не се разрешават спорове за материално право се споделя, но се твърди, че такъв спор не е налице, АС - Я. е следвало да обсъди представените документи за собственост не с оглед решаване на спор за собственост, а за да установи правото на молителя да иска промяната в кадастъра. За да мотивира отказа си по подаденото заявление, административният орган е аргументирал подробно констатацията за липса на предпоставките за изменение на КККР. Обсъдил е в пълнота представените от заявителя доказателства, включително и тези отпреди одобряването на КК, както и последиците от водените съдебни спорове, за да направи обоснования извод, че заявителят не е доказал, че е собственик на оспорената част от имота, а обратното - с решение на ЯОС по възз. гр. д. № 415/2010 г, постановено в производство по чл. 53, ал. 1 ЗКИР (за признаване за установена собствеността върху 553 кв. м. площ от имота), искът на дружеството е бил отхвърлен. Последващото решение на ВКС от 2017 г., посочено като основание за искането, не променя този извод, тъй като с него се установява единствено, че заинтересованите лица не са собственици на процесната част от имота. Така постановения отказ, първоинстанционният съд правилно е оставил в сила, касационни основания по чл. 209 АПК за отмяната му не са налице. Съгласно нормата на чл. 51, ал. 1 ЗКИР, ККиКР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при: установяване на изменение в данните на кадастъра, настъпили след влизане в сила на КККР, при непълноти или грешки, или при явна фактическа грешка. В случая, чрез позоваване в заявлението на хипотезата на чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР - търсено изменение, в изпълнение на окончателното решение № 164/26.01.2017 г. по гр. д. № 5800/2015 г. на ВКС, и представяйки проект за изменение, дружеството е насочило процедурата към реда и условията на чл. 54, ал 2 ЗКИР и заинтересовани страни, на които съответно са съобщени от органа искането и отказа за изменение. В решението на което се е позовал заявителят, ВКС е посочил, че решението на ОСЗГ не е произвело реституционно действие и не легитимира ищците-физически лица (понастоящем заинтересовани страни) като собственици, затова и предявеният от тях иск за ревандикация е бил отхвърлен. Но действително, както са посочили и органът, и съдът, това не води автоматично да извода, че насрещната по иска страна - дружеството, е собственик. Именно преценявайки изискването на закона и липсата на влязло в сила съдебно решение, с което да се разреши имуществен спор и със СПН да се установи собствеността на дружеството върху процесната част от имота, съдът е посочил спор за материално право, а не с конкретно конституираните заинтересовани страни, по отношение на които правото на собственост е отхвърлено от ВКС. З. е обоснована преценката, че не са установени предпоставките за уважаване на исканото изменение, след като дружеството не е доказало, че е собственик на процесната част от имота - обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон. В случая нещо повече - за същата част от имот 202, поискана в настоящото производство чрез изменение на КК и самостоятелно обособяване, (с идентификатор в края 225), с влязло в сила решение на ОС-Я., за касатора собствеността върху тази част от имота, е била отречена. В този съдебен акт и в определение № 1254/22.12.2011 г. по гр. д. № 853/2011 г., (с което ВКС не е допуснал касационно обжалване), документите, въз основа на които "П. О." АД, за процесната част от имота сочи доказана собственост, са били детайло обсъждани - в административното производство това е недопустимо. Неоснователно е позоваването на решението по адм. дело № 3881/2014 г. на ВАС, което не е постановено по идентична фактическа обстановка с настоящето. При него е налице заповед за изменение в КК и КР, издадена след отмяна с влязло в сила съдебно решение на изричен отказ за одобряване поисканото от ответника по касационната жалба изменение и в изпълнение на разрешен с влязло в сила решение на гражданския съд спор за материално право между лице, легитимирало се като собственик с нот. акт и кооперацията - касатор. Именно разрешаването на гражданския спор е било основание за приетото изменение. При изложените съображения следва изводът, че съдебното решение е обосновано и правилно и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, следва да остане в сила, поради което и Върховният административен съд, Второ отделение,