Решение № 9326 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4604/2009 г.

Решение № 9326 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4604/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Ули Транс" ЕООД гр. София, представлявано от управителя Костадин Витанов Дрангов, против решението от 14.11.2008 г., постановено по адм. дело № 3324/2005 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против данъчен ревизионен акт № 206/28.06.2005 г., издаден от данъчен орган в ДП "Подуяне" при ТДД гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата и в писмени бележки от пълномощника адв. Св. Хаджиева, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ДРА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника юрисконсулт Г. Кадирова се излагат съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против ДРА. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е отхвърлена жалбата на "Ули транс" ЕООД против данъчен ревизионен акт № 206/28.06.2005 г., издаден от данъчен орган в ДП "Подуяне" при ТДД гр. София, потвърден с решение № 2581/20.09.2005 г. от директора на РДД гр. София. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 576 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалвания ДРА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 11800 лв. по фактура № 2467/28.12.2004 г., издадена от "Палмигруп" АД с предмет на доставката - депозит по договор за наем, както и наем за м. 09 и м. 10/2004 г. по договор за наем на МПС и ремаркета. Съдът е приел за безспорно установено, че не е извършено плащането на депозита по договор за наем в размер 23600 лв., поради което не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.), а освен това представлява освободена доставка по смисъла на чл. 36, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). Затова е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС (отм.) и правилно е отказан данъчен кредит в размер на 4720 лв. Относно наема за м. 09/2005 г. в размер на 11800 лв. и за м. 10/2005 г. в размер на 23600 лв. съдът е приел, че дължимият от доставчика ДДС съответно в размер на 2360 лв. и 4720 лв., е начислен през данъчен период м. 12/2005 г., след като данъчното събитие е възникнало съответно през м. 09/2005 г. и м. 10/2005 г. Поради това не е спазено изискването по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), налице е също обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 2 ЗДДС (отм.) и правилно не е признато право на данъчен кредит. Касационният състав на съда намира, че обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради това че съдът не е обсъдил дали обжалвания пред него ДРА е издаден от компетентен орган, въпреки че в самия акт се съдържат данни за издаването му от некомпетентен орган. От съдържанието на ДРА (стр. 5 от същия) се установява, че за данъчен период м. 12/2004 г. ревизираният субект е подал справка - декларация по ЗДДС, с която е деклариран резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 26965, 12 лв. който е възстановен на 27.01.2005 г. с данъчен акт за прихващане или връщане (ДАПВ) № 72/26.01.2005 г. При наличието на данни в самия ДРА, че за този период е бил издаден ДАПВ относно същите данъчни задължения, съдът е следвало да събере по делото този акт, да провери какви задължения са определени, респективно прихванати или възстановени, както и дали актът е влязъл в сила. Такава проверка съдът е следвало да осъществи, тъй като съгласно чл. 115, ал. 1 ДПК (отм.), приложим процесуален закон към момента на провеждане на ревизията, по която е издаден обжалвания ДРА № 206/28.06.2005 г., данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъде изменено по инициатива на лицата по чл. 38, ал. 1 (данъчният орган и данъчният субект) при наличие на основанията по ал. 2. В разпоредбата не е предвидено ограничение данъчните задължения да са били определени само с данъчен ревизионен акт, поради което следва да се приеме, че разпоредбата е приложима и за случаите, при които задълженията са определени с данъчен акт за прихващане или връщане, който представлява данъчен акт по смисъла на чл. 26, ал. 1 ДПК. До този извод води и анализа на разпоредбата на чл. 115, ал. 2, т. 4 ДПК, която визира не само определени данъчни задължения, но и възстановяване на суми в нарушение на закона. При наличие на основание по чл. 115, ал. 2 ДПК нова данъчна ревизия може да бъде възложена от съответния регионален данъчен директор при спазване на процедурата, установена в чл. 116 ДПК. При извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципа на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права Обжалваният пред съда ДРА е съставен в резултат на данъчна ревизия, възложена с акт за възлагане № 206/28.03.2005 г., издаден от Венета Спасова Пенкова на длъжност началник сектор "Данъчни ревизии" в ДП "Подуяне" при ТДД гр. София, на основание чл. 68 ДПК. Следователно, ревизията не е възложена от директора на РДД, а от данъчен орган в ДП, няма данни също така възлагането да е извършено при наличие на някое от основанията по чл. 115, ал. 2 ДПК. Поради това, че ДАПВ № 72/26.01.2005 г. не е приложен по делото, въпреки че е цитиран в констатациите към обжалвания ДРА, не може да бъде направена преценка дали действително с ДАПВ са определени (прихванати или възстановени) данъчни задължения, идентични на задълженията, определени с процесния ДРА, за да бъде направен извод дали следва да намери приложение реда за възлагане на нова данъчна ревизия по чл. 116, вр. чл. 115, ал. 2 ДПК. Изясняването на този въпрос касае действителността на обжалвания ДРА поради това, че възлагането на новата ревизия от некомпетентен орган, различен от определения в чл. 116, ал. 1 ДПК, обуславя нищожност на данъчния ревизионен акт. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 129, ал. 3 ДПК (отм.), приложим за съдебното производство на основание § 5, ал. 4 ПЗР ДОПК. Неправилно съдът е обсъдил спазването на материалноправните предпоставки по издаването на обжалвания ДРА, без да провери дали е издаден от компетентен орган. Решението следва да бъде отменено в тази част и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да задължи данъчната администрация да представи по делото ДАПВ № 72/26.01.2005 г. и в съответствие с дадените по-горе указания по тълкуването и приложението на закона да направи обоснован извод дали данъчните задължения по ЗДДС на "Ули Транс" ЕООД за данъчен период м. 12/2004 г. са определени с влязъл в сила данъчен акт и съответно дали обжалвания пред съда ДРА е издаден от компетентен орган във връзка с изискването по чл. 116, ал. 1 ДПК за възлагане на нова данъчна ревизия от директора на РДД. При този изход на спора възлагането на разноските следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,