Решение № 1060 от 21.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8682/2011 г.

Решение № 1060 от 21.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8682/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 60 от 20.05.2011 г., постановено по административно дело № 69/2011 г., Административен съд - Търговище е: 1) отменил решение № 12-12 от 11.03.2011 г. на директора на РУ "СО" (Районно управление "Социално осигуряване") - Търговище и потвърденото с него разпореждане № О-25-999-05-00009783/11.02.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - Търговище; 2) разпоредил изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил РУ "СО" - Търговище да заплати на Деница Севдалинова Станчева от гр. Търговище направените по делото разноски в размер на 510 лв. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от директора на РУ "СО" - ТП на НОИ (териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Търговище. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, като се остави в сила решение № 12-12 от 11.03.2011 г. на директора на РУ "СО" - Търговище като законосъобразно. Ответницата по касация - Деница Севдалинова Станчева, действаща чрез повереника си адв. Игнатов, в писмено становище моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, а решението на съда да се потвърди като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея съдебно решение поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Решаващият съдебен състав е установил правилно фактическата обстановка по казуса. Деница Станчева, която е регистриран земеделски производител, е подала в ТД на НАП - Търговище декларация вх. № 3172/22.05.2007 г., в която е посочила, че упражнява дейността от дата 05.03.2007 г. и заявила, че ще се осигурява за фонд "пенсии" и фонд "общо заболяване и майчинство", считано от същата дата. В РУ "СО" - Търговище е представила болнични листи: първичен за бременност и раждане за периода от 22.11.2010 г. до 06.01.2011 г. и процесния за майчинство за периода от 02.01.2011 г. до 12.02.2011 г. вкл., в който е записано раждането на 02.01.2011 г. С разпореждането от 11.02.2011 г. на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, на Деница Севдалинова Станчева е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 0619140, серия А-2008 за периода от 02.01.2011 г. до 12.02.2011 г. включително. Административният орган е изложил мотиви, че на основание чл. 40, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство към датата на настъпване на временната неработоспособност, поради неспазен срок за подаване на декларация от започване на трудова дейност. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 11.03.2011 г. при осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО директора на РУ "СО" - Търговище е потвърдил разпореждането, като е възприел и доразвил мотивите на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, формулирайки извод, че декларацията на Станчева е подадена след изтичането на 7-дневния срок по чл. 1, ал. 2 и 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (в редакцията му до 31.12.2009 г.), поради което лицето не се счита за осигурено за общо заболяване и майчинство и няма право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, с подложения на касация съдебен акт Търговищкият административен съд е приел атакуваното пред него решение на директора на РУ "СО" за незаконосъобразно, по следните съображения: Деница Станчева е имала качеството на осигурено лице към момента на настъпване на осигурителния риск (22.11.2010 г.), когато е издаден първичен болничен лист, тъй като повече от шест месеца преди това е декларирала, че започва дейност като самоосигуряващо се лице, започва да се осигурява за фонд "пенсии" и фонд "общо заболяване и майчинство", и е внесла дължимите осигурителни вноски; същата има повече от три години натрупан осигурителен стаж - т. е. повече от изискуемия по смисъла на чл. 48а от КСО. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Според чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото е установено, че ответницата по касация е придобила осигурителен стаж с изискуемата продължителност за осигурените рискове по тези разпоредби. Лицето е започнало да упражнява свободна професия, поради което на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО е подлежало на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт - т. е. от започването на дейността си като самоосигуряващо се лице, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО Деница Станчева в това си качество е осигурена задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Спорът е относно качеството на Деница Станчева на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. В разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО е уредено, че лицето може по свой избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство - т. е. цитираната норма създава възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, ако желаят, да се осигуряват и за този осигурителен риск. В чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, с променено наименование, в сила от 01.01.2010 г.), в редакцията, действаща през процесния период преди изменението й с ДВ, бр. 2/2010 г., е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Идеята на нормотвореца е самоосигуряващите се лица сами да определят вида на осигуряването с подаване на тази декларация в компетентната териториална дирекция на НАП. Такава декларация в случая е подадена от Деница Станчева на 22.05.2007 г., т. е. след посочения в разпоредбата 7-дневен срок, считано от декларираната дата на започване на дейността - 05.03.2007 г. В декларацията е посочено, че същата ще се осигурява за фонд "пенсии" и фонд "общо заболяване и майчинство" и за периода от започване на трудовата дейност е внесла дължимите осигурителни вноски за заявените с декларацията осигурителни рискове, включително за общо заболяване и майчинство. Правилно първоинстанционният съд е приел за ненамиращо опора в нормативната уредба и съответно незаконосъобразно становището на административния орган (поддържано от директора на РУ "СО" - Търговище и в касационната жалба), че Станчева не е подала декларация в срока по чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, поради което няма право да се осигурява за общо заболяване и майчинство и към датата на настъпване на осигурителния риск не е придобила съответните осигурителни права и няма качеството осигурено лице. Дори и да се приеме, че е недопустимо за минал период да се заявява осигуряване, то следва да се отчете разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от цитираната наредба, който предвижда, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната година. Предвид тази разпоредба декларацията следва да се приеме за валидна за промяна на осигуряването поне от началото на следващата календарна година - 2008 г., тъй като е подадена до края на месец януари на съответната година - 2008 г. (в този смисъл решение № 15278/14.12.2010 г. по административно дело № 9677/2010 г. на ВАС, шесто отделение, решение № 10899/26.07.2011 г. по административно дело № 4528/2011 г. на ВАС, шесто отделение, и др.). От страна на административните органи неоснователно не е обсъдено приложението на тази разпоредба, а в касационната жалба същата е тълкувана неправилно - ако се приложи тълкуването на касатора, следва да се приеме абсурдната теза, че подадената през 2007 г. декларация не е подадена преди края на януари 2008 г. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че не може след изтичането на срока по ал. 3 на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ да се променя видът на осигуряването, и то със задна дата. С ДВ, бр. 2/2010 г. е въведено допълнение на разпоредбата, с което е предвидено, че при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това изменение налага извода, че с изтичането на 7-дневния срок от започването/възобновяването на трудовата дейност, действително се преклудира правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването, което може да се променя еднократно до края на януари на съответната календарна година. В тази редакция, обаче, нормата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата не е действала по време на подаване на декларацията, с която Деница Станчева е избрала да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство. В подкрепа на този извод следва да се посочи, че в актуалната съдебна практика на ВАС се приема, че при действащата преди 2010 г. правна уредба изтичането на 7-дневния срок не е преклудирало правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването (напр. решение № 15215/13.12.2010 г. по административно дело № 8568/2010 г., решение 16052/29.12.2010 г. по административно дело № 6268/2010 г., решение № 15309/14.12.2010 г. по административно дело № 6336/2010 г., всички на шесто отделение, и др.). Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че към датата на настъпване на осигурителния риск, Деница Станчева има придобит изискуемия осигурителен стаж както по чл. 40, ал. 1, така и по чл. 48а от КСО, попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и като самоосигуряващо се лице по свой избор е избрала да се осигурява за общо заболяване и майчинство с подадената декларация по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, чието действие се преценява с оглед разпоредбата на ал. 4 на същия член, внесени са дължимите осигурителни вноски. С оглед на това, че към първия ден на временната неработоспособност са налице кумулативните условия, изискуеми от законодателя за възникване на право на парично обезщетение, то отказа на администрацията за неговото изплащане по процесния болничен лист е незаконосъобразен. Като е съобразил горното, съдът правилно е отменил процесните административни актове и е върнал делото за ново произнасяне от административния орган в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Неоснователно е и касаторовото възражение, че присъдените разноски са крайно завишени и не са съобразени с нормативните изисквания. При наличие на приложното поле на чл. 143, ал. 1 от АПК съдът е постановил възстановяване от бюджета на органа, издал отменения акт, на направените от атакувалото го лице (и документирани по делото) разноски от 510 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Директорът на РУ "СО" - Търговище не е направил в хода на първоинстанционното съдебно производство възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. С даване ход по същество на делото в първата инстанция възможността за такова възражение е преклудирана. По изложените съображения, Върховният административен съд - шесто отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. Разноски за касационното производство не са претендирани, което изключва произнасяне от съда по тяхната дължимост. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия съдебен състав,