Решение № 10322 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2014 г.

Решение № 10322 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Евгения Станиславова Стоева от гр. Ямбол против решение № 1/03.01.2014 г., постановено по адм. дело № 188/2013 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 09-11/10.06.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Ямбол, с което е потвърдено разпореждане № ПП-80/04.02.2013 г. на началника на отдел "Пенсии" при РУСО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба, касационната жалбоподателка моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Ямбол, оспорва жалбата. В писмени становища по делото, представени от пълномощника юрисконсулт Антония Стоянова, ответникът излага подробни съображения за правилност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Ямбол е отхвърлена жалбата Евгения Станиславова Стоева против решение № 09-11/10.06.2013 г. на директора на РУСО гр. Ямбол, с което е потвърдено разпореждане № ПП-80/04.02.2013 г. на началника на отдел "Пенсии" при РУСО. За да постанови това решение съдът е приел, че по подаденото от Евгения Стоева заявление законосъобразно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като не са изпълнени две от изискуемите условия за това - лицето няма сбор от осигурителен стаж и възраст 94 и няма 15 години осигурителен стаж от втора категория. Съдът е посочил, че спорът по делото е свързан с категорията на труда, положен от жалбоподателката през периода от 25.04.1973 г. до 30.05.1981 г. в Полша, на длъжността "плетачка". Като е обсъдил събраните доказателства по делото, съдът е достигнал до извода, че трудът през посочения спорен период не може да бъде квалифициран като труд от втора категория на основание чл. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПТКП/ - отм., тъй като, за да се счита от втора категория на посоченото основание, трудът следва да е положен като плетачка на плетачна машина, а по делото липсват категорични доказателства в този смисъл. За да обоснове изводи си съдът се е позовал на заключението на съдебната експертиза, назначена по делото във връзка с превода и значението на полската дума "dziewiarz", използвана в документите по делото за означаване на длъжността, която жалбоподателката е заемала през спорния период. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно. От фактическа страна по делото безспорно е установено, че Евгения Станиславова Стоева е подала до директора на РУСО гр. Ямбол заявление с вх. МП-17083/05.12.2011 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Поради това, че част от осигурителния й стаж - за периода от 25.04.1973 г. до 30.05.1981 г., е положен в Полша, от административния орган са поискани данни от компетентната институция в Полша относно този осигурителен стаж. В получения отговор - формуляр Е 205 PL, заведен с вх. № МП-9877/06.08.2012 г., е потвърден осигурителен стаж от 97 месеца и 6 дни на длъжността "плетачка". С оглед категоризацията на труда по т. 66и ПКТП (отм.) от РУСО е поискана допълнителна информация от компетентната институция в Полша относно характера на извършваната от жалбоподателката работа, както и отрасъла, в който същата е упражнявала трудова дейност; получен е отговор - формуляр Е 001 PL, заведен с вх. № МП-332/07.01.2013 г., в който е посочено, че Евгения Стоева е била наета на позиция "плетач", но по-подробни данни за извършваната дейност липсват. С разпореждане № ПП-80/04.02.2013 г. на началника на отдел "Пенсии" при РУСО гр. Ямбол е отказано отпускането на пенсията по съображения, че Евгения Стоева не отговаря на условията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като няма сбор от осигурителен стаж и възраст 94, а също и 15 години осигурителен стаж от втора категория, като е прието, че осигурителният стаж за периода 25.04.1973 г. - 30.05.1981 г. не може да бъде зачетен от втора категория, а е зачетен от трета. Това решение е потвърдено при обжалваното по административен ред с решението на директора на РУСО гр. Ямбол, което е оспорено пред административния съд. Спорът по делото е свързан с категоризацията на труда през периода от 25.04.1973 г. до 30.05.1981 г., както правилно е приел съдът. Безспорно е установено, че през този период жалбоподателката Евгения Стоева е работила в Кооперация "Леон Пакин" в Пабянице, Полша на длъжност "плетач", означена в документите, съставени на полски език като "dziewiarz". По същество спорът, както в административното, така и в съдебното производство е съсредоточен върху превода на тази дума от полски на български език и съответно - значението й за целите на категоризирането на труда при пенсиониране, доколкото от втора категория съгласно чл. 66и ПКТП (отм.) се зачита само трудът на плетачки на плетачни машини. В административното производство думата първоначално е преведена като "плетач", което е послужило като основание за извод от страна на административния орган, че не е доказано трудът да е полаган на плетачна машина; при обжалването по административен ред от жалбоподателката е представен превод на отговора от компетентната институция на Полша, в който думата е преведена като "машинен оператор - плетене на трикотаж"; за целите на произнасянето на директора на РУСО по подадената против разпореждането жалба е назначен превод на документа, в който е посочено, че длъжността /позицията/ на Евгения Стоева е означена като "плетач" и липсват по-подборни данни за извършваната трудова дейност, което от своя страна е дало основание на директора на РУСО също да приеме, че не е доказано жалбоподателката да е работила като плетачка на плетачна машина. За да се изясни този спорен въпрос, в съдебното производство е назначена съдебна експертиза със задача вещото лице - преводач от полски език да даде отговор на въпроса "Може ли да се преведе думата "dziewiarz" единствено и само като "плетач на машина" или със същата дума би могло да се преведе и ръчното плетене?". Експертизата е назначена с определение на съда от съдебно заседание на 23.09.2013 г. Изготвено е заключение от Илиана Георгиева Новак, в което е прието, че думата "dziewiarz" според контекста може да бъде използвана и в двете значения: и като работник, обслужващ персонал на плетачна машина, и като човек, занимаващ се с ръчно плетиво, било като професия, било като хоби. Съдът се е позовал на това заключение, като в мотивите на обжалваното решение е посочил, че заключението по назначената съдебна експертиза не е оспорено от страните и напълно се кредитира като компетентно и безпристрастно. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с назначаване на тази експертиза и приемането й като доказателствено средство по делото, което от своя страна е довело до необоснованост на решението и препятства касационната проверката относно спазването на материалния закон. Съдът е приел заключението без да изслуша вещото лице, което се установява от протокола от съдебното заседание на 21.11.2013 г. На това съдебно заседание се е явила жалбоподателката и пълномощника й, не се е явил представител на ответника по делото - директорът на РУСО гр. Ямбол, вещото лице Илиана Георгиева Новак също не се е явило. Пълномощникът на жалбоподателката е заявил, че не държи на разпита на вещото лице и че следва да се приеме заключението. След това изявление съдът е постановил определение, с което е приел заключението на вещото лице и е разпоредил да се изплати съответното възнаграждение. Този начин на процедиране на съда противоречи на процесуалните правила относно включването на заключението на вещо лице към доказателствения материал по делото. Заключението на вещо лице е вид доказателствено средство, за чието събиране са регламентирани специални процесуални правила и за да се ползва с доказателствена сила това доказателствено средство следва да е събрано при спазване на установените правила. Основно изискване за включване на заключението към доказателствения материал по делото е вещото лице да бъде изслушано от съда. Независимо от това дали вещото лице ще изложи съдържанието на заключението пред съда подробно или само ще заяви, че поддържа представеното в писмен вид заключение, то за приемане на заключението вещото лице следва да бъде изслушано от съда. Не е предвидена процесуална възможност за приемане на заключение без изслушване на вещото лице от съда, независимо от причините за това. Становището на страните по този въпрос или тяхното желание или нежелание да се изслуша вещото лице, е без значение. В конкретния случай в съдебното заседание, в което е прието заключението едната от страните по делото не се е явила, но дори и да беше се явила и също да беше направила изявление, че не държи на разпита на вещото лице, недопустимо е от процесуална страна съдът да процедира по начина, по който е процедирал в конкретния случай. Неизслушването на вещото лице е равнозначно на липса на доказателственото средство, тъй като то не е събрано по предвидения в закона ред. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, изр. второ АПК не намира приложение в случая, тъй като тя се отнася само до разпита на вещи лица, които са изготвили експертизи в административното производство, докато в случая експертизата е назначена от съда. Правилата за събиране на заключения на вещи лица са регламентирани в чл. чл. 195 - 203 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК. В конкретния случай съдът е нарушил изискванията за назначаване на вещото лице, като в акта, с който го е назначил /от закрито заседание на 25.09.2013 г./ не е посочил образованието и специалността му /изискване по чл. 197, ал. 1 ГПК/. По делото има данни, че съдът е указал с разпореждане от 24.09.2013 г. експертизата да се изготви от вещо лице, определено от ръководителя на Катедра по Славянски филологии към Пловдивския университет "П. Хилендарски", но няма данни по този ред да е посочено лицето Илиана Георгиева Новак. Както се отбеляза по-горе, липсват други данни за компетентността на назначеното вещо лице /образование и специалност/, като информация по този въпрос не е дадена и в самото заключение. Наред с това, при приемане на заключението съдът е нарушил изискванията за снемане на самоличността на вещото лице и установяване на неговата компетентност, с оглед осигуряване на възможност на страните да направят отводи на вещото лице и да се направи обоснован извод /от страните и от съда/ дали вещото лице може да даде компетентен отговор на поставените въпроси /чл. 195, ал. 1, чл. 196, чл. 197, ал. 1 ГПК/. Нарушени са изискванията за предупреждаване на вещото лице за отговорността за даване на невярно заключение /чл. 199 ГПК/, за устно излагане на заключението пред съда и за даване възможност на страните да задават въпроси за изясняване на заключението /чл. 200, ал. 1 и 2 ГПК/. Без надлежното назначаване на вещото лице и изслушването му в публично съдебно заседание, заключението не представлява годно доказателствено средство, което означава че съдът не може да основава изводите си на това заключение. Допуснатите от съда нарушения в случая са съществени, тъй като са обусловили извода на съда по основния спорен въпрос по делото. Съдът е назначил експертизата по искане на жалбоподателката по делото и като не е изпълнил процесуалните си задължения по приемане на заключението, но въпреки това е обосновал решението си с това заключение, съдът е нарушил процесуалното право на страната на защита, включващо и доказване на релевантните факти чрез допустими доказателства и доказателствени средства. Отделно от изложеното стои въпросът, че дори и да беше изслушано заключението и прието по предвидения процесуален ред, като се има предвид отговора, който е даден в писмения текст на заключението /и при липсата на данни за компетентността на вещото лице/, дали съдът не е следвало да постави допълнителни въпроси или да назначи тричленна експертиза. Изложеното обосновава извод за наличие на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК, налагащо отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, съгласно правилото на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Предвид допуснатото съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, не следва да бъде обсъждано съответствието на решението с материалния закон. Въпреки това, следва да се обърне внимание на първоинстанционния съд, че решаващият въпрос относно категоризацията на труда при пенсиониране е свързан със същността на осъществяваната трудова дейност, както и с тежестта и вредността на положения труд, поради което обоснован отговор на спорния въпрос по делото следва да бъде даден при преценка именно на тези обстоятелства. Тези релевантни обстоятелства изобщо не са обсъдени от съда, а наред с това съдът не е отчел обстоятелството, че те не са обсъдени и от административния орган. Последният изглежда да е постановил обжалвания административен акт в нарушение на задължението си по чл. 35 АПК да издаде административният акт след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. За да изпълни това свое задължение административният орган е следвало да изясни релевантните факти и обстоятелства чрез ново запитване до компетентната институция на Полша /поради това, че въпреки направените две запитвания, не е получен отговор на поставения въпрос/, която между впрочем има възможност да събере информация от съответния осигурител относно естеството на осъществяваната трудова дейност и условията, при които е изпълнявана, което за конкретния случай означава да се установи дали Евгения Стоева е работила като плетачка на плетачна машина или като плетачка на ръка в трудовата кооперация "Леон Пакин" в Пабянице, Полша. При този изход на спора, съдът не се произнася по въпроса за разноските. По възлагането им следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение