Решение № 11137 от 19.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1608/2020 г.

Решение № 11137 от 19.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1608/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В., от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Р. Длъгвекова срещу решение № 177 от 27.12.2019 г. по адм. дело № 281/2019 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1040-05-29/09.09.2019 г. на директора на ТП на НОИ-В., с което е потвърдено разпореждане № 051-00-1153-3/31.07.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - В., и са присъдени разноски. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, нищожно, неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че са налице необходимите предпоставки за изплащане на обезщетението за безработица. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ - В. чрез юрисконсулт С. М. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-В. е отхвърлил жалбата на Венциславова против решение № 1040-05-29/09.09.2019 г. на директора на ТП на НОИ-В., с което е потвърдено разпореждане № 051-00-1153-3/31.07.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-В.. С последното е наредено В. В. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 12.07.2016 г. -11.04.2017 г. в размер на 4 753,99 лв. 9 главница и 1263,85 лв. - лихва. Съдът е приел, че към този момент Венциславова не е имала право на парично обезщетение, тъй като реално не е осъществявала трудова дейност и не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от КСО. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че В. В. е подала заявление с вх. № 051 – 1153/12.07.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО поради прекратяване на трудовото и правоотношение с "Дигитал Ком", считано от 12.07.2016 г. Към заявлението си е приложила и заповед № 024/12.07.2016 г. за прекратяване на трудов договор № 007/05.07.2016 г. И служебна бележка изх. № 1947/12.07.2016 г. за регистрацията и като безработно лице. С разпореждане № 051 - 00 - 1153 - 1/25.07.2016 г. на ръководителя на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – В., на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО за периода от 12.07.2016 г. до 11.04.2017 г. в размер на 24,89 лв. дневно. Във връзка с получен сигнал от ТД на НАП-В. Т., офис В., на дружеството-осигурител "Дигитал ком" ЕООД е извършена проверка по разходите на ДОО, възложена със заповед на Директора на ТП на НОИ. В хода на проверката са дадени задължителни предписания до едноличния собственик и управител на дружеството И. И. за представяне на документи, касаещи дейността на дружеството, вкл. ведомости за заплати, присъствени форми, трудови досиета, целия документооборот по изчисляване на работните заплати, доказателства за начина на разплащане и др. Изискани са и писмени обяснения. Илиев не е представил никакви документи. Подал е декларация, че не притежава никакви документи на фирмата, не е назначавал никакви работници, не е прекратявал договори, не е развивал никаква дейност. От изисканата данъчно- осигурителна информация от ТД на НАП е установено, че дружеството не извършва никаква търговска дейност- не са подавани никакви годишни данъчни декларации, не са регистрирани търговски обекти и ЕКАФП, липсват данни за отразени покупки в дневниците за покупки на регистрираните по ЗДДС лица с доставчик "Дигитал Ком" ЕООД. Установено е също така, че данните в НОИ са подавани от пълномощник. От ТП на НОИ В. са издадени задължителни предписания № 3 Д - 1 - 05 – 00432830/03.07.2018 г. за заличаване на подадени данни за осигуряване за посочените в предписанието лица, които не са обжалвани, влезли са в сила, но не са изпълнени от дружеството. С разпореждане № 051-00-1153-2/31.07.2019 г. е отменено разпореждане № 051 - 00 - 1153 - 1/25.07.2016 г. на ръководителя на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – В.. При тези обстоятелства ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-В. е издал разпореждане № 051-00-1153-3/31.07.2019 г., с което е разпоредил Венциславова да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица, като е посочил, че въпреки знанието на лицето, че не е полагало труд в дружеството и не е сключило трудов договор с управителя на дружеството, същата сама е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, което сочи на недобросъвестност. С решение № 1040-05-29/09.09.2019 г. директорът на ТП на НОИ-В. е потвърдил горното разпореждане. По делото са събрани гласни доказателства. Разпитаният свидетел Илиев-управител и едноличен собственик на дружеството "Дигитал ком" ЕООД, потвърждава декларираните от него обстоятелства пред административния орган, като дава подробни обяснения как е придобил собствеността на дружеството. Същият установява, че е придобил собствеността на дружеството срещу заплащане, като след полагането на подписа си при нотариуса изобщо не е имал никакви отношения с дружеството. Заявява, че не подписвал документи във връзка с дружеството-не е назначавал или освобождавал работници, и няма никаква информация относно дружеството. С оглед на така установеното от фактическа страна касационният довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Съгласно чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Параграф 1, т. 3 от ДР на КСО определя осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведен в чл. 10 от КСО. Документът, който отразява прекратяване на осигуряването в случая е заповед № 24/12.07.2016, която не е подписана от работодателя. Но в случая е безспорно установено, че жалбоподателката не е започвала трудова дейност в "Дигитал Ком" ЕООД и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО или чл. 4а, ал. 1 КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Наличието на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са необходими още и основанията, изброени в чл. 10 КСО в тяхното кумулативно проявление. Допуснатите от търговеца нарушения в документооборота не могат да заместят нереализиралите се в правния мир факти. Верни са изводите на административния съд за недобросъвестността на заявилото обезщетение за безработица лице. След като жалбоподателката не е полагала труд и не е упражнявала трудова дейност при търговеца – работодател и въпреки това е заявила получаване на парично обезщетение за безработица и го е получавала за процесния период, тя е действала недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено в размер на 100,00 /сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,