Решение № 5894 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9184/2012 г.

Решение № 5894 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9184/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния представител Людмила Железарова, против решение № 32/04.06.2012 г. по адм. д. № 69/2012 г. по описа на Административен съд - Силистра. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че не са допуснати нарушения на административното производство. Разплащателна агенция е извършвала необходимите проверки и с помощта на системата за идентификация на земеделските парцели, поддържана от Министерство на земеделието и храните. На земеделския производител е било известно, че част от заявените площи не се стопанисват, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Заявява, че по отношение на земеделския производител са извършени кръстосани проверки, които са установили, че за 2010 г. заявените от него блокове не попадат извън допустимия за подпомагане слой. С оглед на изложените доводи прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че жалбоподателят не е посочил конкретно основание за намаляване или отказване на субсидията и в акта си не е изложил мотиви от фактическа и правна страна. Дори и да не са извършвани проверки на място, административният орган не е освободен от задължението си да опише в акта си причината за недопустимостта за подпомагане на имотите, отделно от сочените цифри в табличен вид. Издаденият акт не оправдава целта на закона, който е насочен да подпомага земеделските производители, а не да ги санкционира. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/22741 от 12.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Шейнур Мехмед Ибрям, от с. Давидово, обл. Силистра, е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 1183,17 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 19/230509/32204. Съдът е приел в решението си, че актът е издаден при липса на мотиви. От акта не става ясно по какъв начин е определена сумата за възстановяване, критериите, въз основа на които е намален размера на сумата, площите, които се считат за недопустими за подпомагане. При липсата на мотиви не може да се установи защо административният орган е преценил, че следва да се възстанови цялата оторизирана за подпомагане сума. Административният орган не е посочил конкретните причини, довели до намаляване на допустимата за подпомагане площ. Земеделският производител не е бил уведомен за започване на административното производство, както и за настъпилите нови обстоятелства, свързани с намаляването на допустимия слой за подпомагане. Приел е, че след като е налице стабилен административен акт със съдържание, противоположно на разпореденото с процесния акт, единствената възможност да бъде преодоляна законната формална сила на акта е възобновяване на производството по издаването му по реда на чл. 99 и сл. от АПК. Позовал се е и на чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК при издаването на акта. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" административният орган е посочено, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Както съдът правилно е посочил, тези факти следва да се съдържат в самия административен акт. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството. Освен това конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, поради това че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията. Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 и сл. от АПК, като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми земеделския производител за започналото административно производство. При констатирани различия вследствие извършени кръстосани проверки, Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд за неправилност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че при извършените първоначални проверки не са били констатирани разлики и заявените от жалбоподателя площи са приети като допустими за подпомагане. Правилно съдът е посочил, че издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител е въвел в заблуждение служителите на Разплащателна агенция. Той не е бил уведомяван за никоя от проверките и не е могъл по разумен път да открие, че е допуснал грешка. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от земеделския производител, следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, както е посочено в решението на съда. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,