Решение № 12452 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2535/2012 г.

Решение № 12452 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2535/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Венелин Николов Димитров, от гр. София, е оспорил решение № 6047/28.12.2011 г., постановено по адм. д. № 1090/2011 г. по описа на Административен съд - София - град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 91082 от 25.06.2007 г. на зам. началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Изземване на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство" (СУМПС). По съображения за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, се претендира касиране на решението. Развиват се съображения, че не е налице възприетото от органа основание за изземване на СУМПС с оглед липсата на доказателства за влизане в сила на две от описаните в обстоятелствената част на заповедта наказателни постановления. Ответникът - зам. началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С атакуваното решение е било установено, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП, са отнети в резултат на влезли в сила 3 броя наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени в периода 7.09.2003 г. - 19.07.2005 г. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, касаторът е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 2 и § 1 от ПЗР на Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата, Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., отм., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Няма спор, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "Изземване на СУМПС". Решението е правилно. Съгласно чл. 4 от действалата към датите на извършените нарушения на правилата на движение по пътищата Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 5, ал. 2 при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 3, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Аналогично е предписанието на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от актуалната Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда, че водачът, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г.). Въз основа на описаната нормативна рамка, относима към спорното правоотношение, първоинстанционният съд е достигнал до верния правен извод, че са обективирани предвидените по закон материалноправни предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд с приложените към административната преписка писмени доказателства, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. Поради това правният извод на АССГ за наличие на законоустановеното основание за прилагане на ПАМ е законосъобразен. Неоснователно е възражението за липса на предпоставките за прилагане на ПАМ, поради обстоятелството, че описаните в акта НП не са влезли в законна сила. От данните по делото е установено, че НП № 91082/30.08.2005 г. на началник АНД-ОПП-СДВР е обжалвано по съдебен ред и е потвърдено с влязло в сила решение, постановено по НАХД № 11566/2005 г. на СРС. По аргумент от разпоредбата на чл. 64, б. "в" ЗАНН постановлението се счита за влязло в сила, поради което спора относно датата на връчването му е недопустим. Останалите две НП - № 4312/24.09.2003 г. на началник сектор ПП-ОДМВР Ловеч и № 84930/2.08.2004 г. на началник ОПП-СДВР са били необжалваеми (по приложимата към спора процесуална норма на чл. 189, ал. 5 (ДВ, бр. 51/26.06.2007 г.), нова ал. 13 ЗДвП (ДВ, бр. 10/2011 г.), ето защо преценката на решаващия съд, че същите са породили правни последици е правилна и се споделя от настоящата инстанция. Ирелевантно за спора в настоящата му фаза е твърдението, че НП са междувременно обжалвани пред компетентните районни съдилища. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че надлежни писмени доказателства за образувани съдебни производства не са ангажирани, но дори и да съществуваха - са неотносими към издадената заповед на възприетото в нея основание, респ. - към правилността на оспореното съдебно решение. Видно от датите, отразени в самите жалби, копия от които касаторът представи в проведеното открито съдебно заседание по делото, същите са изготвени на 17.08.2012 г., докато обжалваното решение е постановено на 28.12.2011 г. Ето защо и с оглед забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК, тези факти, както и доказателствата за тях не са от значение за делото. При условие, че не са ангажирани доказателства за отмяна на описаните в заповедта за прилагане на ограничителната мярка НП по реда на чл. 63 ЗАНН, в качеството си на властнически актове, издадени от компетентен изпълнително-разпоредителен орган, същите са породили за адресата си определените наказателноправни последици. Доколкото връчването на постановленията е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции, то следва да се има предвид, че най-късно към датата на съобщаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ, касаторът е известен за съществуването на актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Поначало настоящата инстанция не е компетентна да се произнася по спор за редовността на връчването на НП, което е в прерогативите на съответния районен съд в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН. Доколкото редовността на връчването на НП е пряко относима към допустимостта на жалба срещу НП, в производството по чл. 172, ал. 4 ЗДвП, Върховният административен съд не би могъл да изземва компетентността на районния съд и се произнася преюдициално по възникнал спор между страните относно законосъобразността на тази процедура, респ. - относно наличието на процесуална предпоставка за производство по Раздел пети, Глава трета ЗАНН. Именно затова следва да се приеме, че след като в съдържанието на заповедта за прилагане на ПАМ са посочени съответните релевантни за приложението й НП, най-късно към датата на нейното съобщаване, адресатът е узнал за тяхното съществуване и е могъл да ги оспори, позовавайки се на твърдяната липса на редовно връчване по чл. 59, ал. 2, вр. с чл. 58 ЗАНН. Обратната теза би провокирала умишленото бездействие на административнопривлеченото лице, изтичане на абсолютната давност по чл. 82, ал. 3 ЗАНН и обективна невъзможност за изземване на СУМС, което не съответства на целта на закона. В този аспект защитната теза за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 4 ЗДвП за прилагане на ПАМ е неоснователна. В контекста на изложеното, при безспорно установената фактическа обстановка, решаващият съд правилно е отхвърлил жалбата, приемайки, че са изпълнени предпоставките на чл. 171, т. 4, вр. с чл. 157, ал. 4 ЗДвП за налагане на предвидената ПАМ. В хода на първоинстанционното производство административният орган е установил наличието на правнозначимите факти, с които мотивира взетото административно решение, като към преписката са представени доказателства за наличие на изискуемите се от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ограничителната мярка. Съществуването на описаните в обстоятелствената част на заповедта за прилагане на ПАМ и индивидуализирани с номер и брой на отнетите контролни точки НП е безспорно, а с факта на влизането им в сила, наложените наказания са реализирани. При данните по делото съдът обосновано е счел, че посочените в заповедта НП съставляват годно основание за отнемане на отразените в съдържанието им общо 42 (16+16+10) контролни точки на касатора. След като в рамките на съдебното производство пред АССГ е проведено пълно и главно доказване на факта на загубена правоспособност на водач на МПС поради изчерпан лимит от контролни точки (Арг.: чл. 157, ал. 4 ЗДвП), възприетият правен резултат е правилен. В същият смисъл виж: решение № 17050/22.12.2011 г. по адм. д. № 3365/2011 г.; решение № 7132/20.05.2011 г. по адм. д. № 11682/2010 г.; решение № 367/11.01.2011 г. по адм. д. № 5182/2010 г.; решение № 11379/18.09.2012 г. по адм. д. № 9368/2012 г., решение № 986/21.01.2008 г. по адм. д. № 10098/2007 г., решение № 3660/19.03.2009 г. по адм. д. № 15288/2008 г., всички на Върховния административен съд и др. Позоваването в писмената защита на касатора на решение на Конституционния съд (КС) по конст. дело 10/2011 г. в контекста на поддържания довод за неправилност на преценката на решаващия съд относно наличието на възприетото фактическо основание за издаване на заповедта, е неоснователно. С решение № 1 от 1.03.2012 г. на Конституционния съд (КС) по конст. д. № 10/2011 г. (обн. ДВ, бр. 20/2012 г.), разпоредбата на чл. 189, т. 13 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г., последно изменен, бр. 19 от 2011 г.) е обявена за противоконституционна. Конституционният съд е приел, че изключването на съдебния контрол над визираните в хипотезата й категория актове, нарушава принципа за правовата държава (чл. 4 от Конституцията) и внася промени в баланса между изпълнителната и съдебната власт (чл. 8 от Конституцията). Според чл. 151, ал. 2 от Конституцията, законът, обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението на КС в сила. По аргумент от противното от ал. 3 на същия текст, частта от закона, която противоречи на Конституцията се обезсилва и загубва действието си, т. е. престава да действа занапред. Действието на обезсилената противоконституционна норма само занапред брани правната сигурност и произтичащото от оборимата презумпция за валидност, с която законът се ползва, доверие на адресатите му, че той е съобразен с Конституцията. В периода между издаването на противоконституционния закон до неговото обезсилване той се прилага (действа), т. е. поражда присъщия му правен ефект, от което следва, че всички влезли в сила държавни актове (съдебни решения, индивидуални административни актове, НП и др.), издадени въз основа на противоконституционния закон, остават в сила. Те не могат да бъдат атакувани след решението на КС по съображения, че противоречат на Конституцията. Същото важи и за правните последици, прикрепени към други юридически факти, визирани в хипотезиса на нормите, породени от противоконституционния закон. Следователно преквалифицирането на приключилите правоотношения, възникнали въз основа на прилагането на противоконституционния закон е невъзможно. В същия смисъл виж: Живко Сталев, "Сила на решенията на Конституционния съд, обявяващи закон за противоконституционен", списание "Съвременно право, 1985 г., № 5, с. 7 - 27." Изложеното налага извод, че решението на КС не може да бъде отчетено като като новонастъпил конститутивен юридически факт, правоизключващ административнонаказателната отговорност на касатора, реализирана при действието на обезсиления закон и оттам - ползващ се с правопогасяващо действие досежно фактическото основание за прилагане на ПАМ. Ето защо адресатът на мярката не може да се позовава на прекратяване на наложеното му ограничение, произтичащо от влезли в сила НП, за които е безспорно, че не са отменени по реда на чл. 63 ЗАНН. Неоснователни са доводите, че приложената ПАМ е без посочен краен срок на действие. По аргумент от разпоредбата на чл. 157, ал. 5 ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. Останалите изложени в касационната жалба оплаквания, свързани с допуснати нарушения на ЗАНН при издаване и съобщаване на НП не следва да се обсъждат. Същите са ирелевантни за спора, доколкото не се отразяват на законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ на изложеното в нея фактическо и правно основание, и оттам - на правилното приложение на материалния закон от страна на решаващия съд. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдените в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. При липсата на касационна жалба в останалата част на решението, съдът не може да се произнася по допустимостта и правилността на произнасянето на АССГ. С оглед липсата на релевираното касационно основание, решението в оспорената му част следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,