Решение № 15712 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 376/2018 г.

Решение № 15712 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 376/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Платиканова, чрез пълномощника й адв. Д. Колев, против решение № 7143 от 28.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2622/2017, по описа на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 52 състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЧР-11-372 от 27.02.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" - София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му. Възразява се против приетото от съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Претендират се разноски за двете инстанции, представя се списък на разноските по чл. 80 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК). Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" - София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Маринов, в писмен отговор и в. с. з. по същество оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на производството пред АССГ е заповед № ЧР-11-372 от 27.02.2017 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" - София, с която на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката за длъжността "главен директор" на Главна дирекция "Военно-почивно дело и военни клубове" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" - София. Основният спорен въпрос пред първоинстанционния съд, релевиран отново и в касационната жалба, е относно компетентността на издателя на обжалваната заповед. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, който е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по спора. Безспорно е установено, че обжалваната заповед е подписана от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" - София, в лицето на М. Москова. Жалбоподателката, след проведен конкурс, е назначена на цитираната по-горе длъжност, заемана като държавен служител по служебно правоотношение, със заповед № ЧР-11-1809 от 27.10.2016 г. на основание чл. 9, чл. 10д и чл. 12 от ЗДСл, с ранг II младши, с длъжностно ниво по КДА 5, ръководно ниво 5 А в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" - София. Същата за първи път е назначена на държавна служба. С процесната заповед служебното й правотношение е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, считано от 28.02.2017 г. По делото е представен трудов договор № РД-27-74 от 20.02.2017 г., от който се установява, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) министърът на отбраната и М. Москова са се споразумели последната да изпълнява в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" - София, длъжността изпълнителен директор, за определен срок - до завръщане на титуляра П. Манолов. М. Москова е подписала трудовия договор на 21.02.2017 г. като съгласно същия се е задължила да постъпи на работа в едноседмичен срок от подписването. Видно от представеното по делото копие от трудовата книжка на М. Москова същата е постъпила на 21.02.2017 г., от когато е започнала да изпълнява задълженията на длъжността си изпълнителен директор. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата против нея е неоснователна. Съдът е посочил, че е установено, че жалбоподателката е назначена на изпитателен срок, като чл. 12, ал. 1 от ЗДСл дава възможност правоотношението с назначения на изпитателен срок служител да бъде прекратено в рамките на едногодишния изпитателен срок от органа по назначаването без предизвестие и без да бъдат излагани мотиви. Нормата е създадена в полза на органа по назначаването, за да може същият да има възможност да прецени качествата на държавния служител. В случая безспорно е установено, че жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба и не е изтекъл едногодишния срок от назначаването й до постановяване на оспорената заповед. Първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за липса на компетентност на издателя на акта, като е посочил, че М. Москова, с оглед отразеното в трудовата й книжка, е заемала длъжността изпълнителен директор от 21.02.1017 г. до 18.05.2017 г., а заповедта е издадена на 27.02.2017 г. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че са необосновани изводите на съда за наличие на компетентност на издалата процесната заповед М. Москова. Напротив, съдът е приел относимите доказателства, от които категорично е установено, че М. Москова е назначена на длъжността "изпълнителен директор" на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" - София, като в тази насока е представен трудов договор, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, който документ не е оспорен от жалбоподателката. Договорът е сключен на 21.02.2017 г., като същият е вид срочен договор, за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. В случая е налице сочената хипотеза, тъй като титулярът на длъжността "изпълнителен директор" на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" - София - П. Манолов е бил в продължителен болничен отпуск. Посоченото се установява и от представените в настоящото касационно производство болнични листове, удостоверяващи, че П. Манолов е бил в отпуск по болест от 16.02.2017 г. до 17.05.2017 г. Моментът на освобождаване на П. Манолов е установен и от представената от жалбоподателката в производството пред АССГ заповед № РД-27-144 от 23.05.2017 г. на министъра на отбраната за прекратяване на трудовото правоотношение с Манолов, считано от 25.05.2017 г. В този смисъл е неоснователно възражението, че на длъжността е имало двама изпълнителни директори. За времето на отсъствието на П. Манолов, М. Москова е била назначена на сочената длъжност и е упражнявала правомощията в пълен обем, в това число и на орган по назначаването, с право да изменя и прекратява служебните правоотношение с назначените в агенцията служители. Неоснователно е и възражението, че съдът се е позовал на копие от трудовата книжка на М. Москова, за да приеме, че същата е компетентен орган, а същата е частен документ. Представеното като писмено доказателство копие от трудовата книжка на Москова не е оспорено, поради което правилно съдът е изградил изводите си и на базата на това доказателство. Същото е послужило за установяване единствено на момента на встъпване на М. Москова, като непротиворечиво е установено, че това е датата 21.02.2017 г. При тези данни, правилен е изводът на съда, че заповедта, която е издадена на 27.02.2017 г. е издадена от компетентен орган и правилно са отхвърлени като неоснователни доводите за нищожност на оспорения акт. Също така правилно на основание фактическите обстоятелства по делото е решен и въпроса за законосъобразното приложение на нормата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Същата е назначена по служебно правоотношение като държавен служител за първи път, което не е било спорно. Не е било спорно и издаването на обжалваната заповедта в рамките на едногодишния изпитателен срок по чл. 12, ал. 1 ЗДСл - служителката е назначена на 27.10.2016 г., едногодишният срок изтича на 27.10.2017 г., а процесната заповед е издадена на 27.02.2017 г., т. е. в рамките на едногодишния изпитателен срок. При тези факти, съдът е извел правно издържан извод, че оспорената заповед е издадена при законосъобразно упражняване на правомощието на органа по назначаване да прекрати без предизвестие служебното правоотношение със служителя в рамките на едногодишния изпитателен срок. При прекратяване на служебното правоотношение в тази хипотеза, органът по назначаването не е нормативно обвързан от задължение да излага фактически съображения за издаване на акта по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да заплати разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорената пред първата инстанция заповед. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер е неоснователна, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,