Решение № 5913 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2003/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК във връзка с чл.74, ал.5 от ЗЗО. Образувано е по касационна жалба на управителя на НЗОК чрез главен юрисконсулт Х. Тодоров срещу решение № 40806/05.12.2025 год. постановено по адм. дело № 8836/2025 год. по описа на Административен съд София град, в частта с която е отменена Заповед за налагане на санкции №РД-253С-269/17.07.2025 год. издадена от Управителя на НЗОК в частта по т.16-т.42. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приложил нормата на 453, ал.7 от НРД за МД за 2023-2025 год. Счита, че санкциите по т.16-т.41 от заповедта са наложени по реда на чл.416, ал.1 от НРД за МД за 2020-2023 год., когато разпоредбата на чл.453, ал.7 от НРД за МД за 2023-2025 год. не е имала действие, тъй като същата е въведена с приемането на новия НРД за МД, който има действие считано от 01.09.2023 год. Касаторът счита, че цитираната от първоинстанционния съд норма не може да се приложи, тъй като нарушенията са извършени преди 31.08.2023 год. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на санкции. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба Медицински център "Ортопедичен институт Кинов" ЕООД в писмен отговор намира жалбата за неоснователна. По делото е постъпила и касационна жалба от Медицински център "Ортопедичен институт Кинов" ЕООД подадена чрез адв.И. Сотиров срещу решение № 40806/05.12.2025 год. постановено по адм. дело № 8836/2025 год. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на санкции №РД-253С-269/17.07.2025 год. в частта по т.1-т.15 от същата. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт като постановен при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Касаторът счита, че органът не е изложил мотиви относно размера на определената санкция. Твърди, че още пред първата инстанция е направил искане за намаляване на определения от органа размер. Прави искане съдът да отмени решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба на Медицински център "Ортопедичен институт Кинов" ЕООД, управителят на НЗОК е подал писмен отговор, в който намира жалбата за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустим, като подадени в преклузивния 14 дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, в обжалваните части, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции №РД-253С-269/17.07.2025 год. издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса, с която на основание чл.455, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025 год. на Медицински център "Ортопедичен институт Кинов" ЕООД по т.1-т.7 от заповедта са наложени 7 санкции „финансова неустойка“ всяка по 100 лева за седем нарушения на чл.165, ал.1, чл.168, ал.1 вр. с приложение № 13 от НРД за МД 2023-2025 год. и чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО; по т.8-т.14 от заповедта съгласно §9 от ПЗР на НРД за МД за 2023-2025 год. на основание чл.414, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 год. са наложени 7 санкции „финансова неустойка“ всяка по 100 лева за нарушение на чл.153,ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 год. и чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО; по т.15-т.41 от заповедта съгласно §9 от ПЗР на НРД за МД за 2023-2025 год. на основание чл.416, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 год. са наложени 27 санкции „финансова неустойка“ всяка по 100 лева за нарушение на чл.217, чл.218, ал.2, IБ, т.1 и чл.219, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 год. и приложение № 2б към него и чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО; по т.42 от заповедта на основание чл.457, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025 год. е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 100 лева за нарушение на чл.243, чл.244, ал.2, I, б.Б, т.1 и чл.245, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025 год. и чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО. Съдът с оспореното решение е отменил Заповед за налагане на санкции №РД-253С-269/17.07.2025 год. издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса, в частта по т.16-т.42, а в останалата част е отхвърлил жалбата на лечебното заведение. За да постанови този правен резултат, съдът е приел следната фактическа обстановка, която е безспорна по делото, а именно, че Медицински център "Ортопедичен институт Кинов" ЕООД е лечебно заведение по смисъла на чл.8, ал.1 от Закона за лечебните заведения, сключило е Договори за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ на здравноосигурените лица № 22-7519/17.02.2020 год. и № 11-7519/17.10.2023 год. с НЗОК. Проверката на лечебното заведение е извършена по силата на Заповед №РД-25-330/09.06.2025 год. на ,управителят на НЗОК. Определени са длъжностни лица – служители в НЗОК, които да осъществят проверката, а за резултатите от нея е съставен Протокол №РД-25-330-1/13.06.2025 год. В протокола са описани констатациите при проверката по подробно посочени амбулаторни листове съставени от лекар-ендокринолог за диспансерни, амбулаторни, вторични прегледи на индивидуализирани здравноосигурени лица, които прегледи с оглед съответната диагноза са в непълен обем – липсват снети и описани статуси с насоченост към съответна система /нервна, храносмилателна, сърдечно-съдова, очен статус, изследване на кръвна захар с глюкомер, изследване на стъпалата/ - т.1-т.7 от протокола, които са квалифицирани като такива по чл.165, ал.1, чл.168, ал.1 във вр. с Приложение №13 от НРД за МД за 2023-2025г. и чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО. По т.8-т.14 от протокола е констатирано, че заключителни прегледи с оценка за резултатите от проведеното лечение и отразен вид и брой на проведените процедури /общ брой -20/ от лекар-специалист по „Физикална и рехабилитационна медицина“ по подробно посочени амбулаторни листове за консултативни, амбулаторни, вторични /заключителни/ прегледи на индивидуализирани здравноосигурени лица, съставени в периода от 07.02.2023 год.-16.06.2023 год. видно от физиопроцедурните карти за физикална терапия и рехабилитация, са извършени преди да бъдат изпълнени последните назначени процедури, нарушенията са квалифицирани като такива съгласно §9 от ПЗР на НРД за МД за 2023-2025 год. по чл.153, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022г. и чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО. По т.15-т.41 са отразени 27 случая в периода м.февруари -м.юни 2023 год., при които в съставени за амбулаторни, консултативни, първични и вторични прегледи амбулаторни листове липсват подписи на пациент /родител, настойник/приемен родител/ в полето „Информиран съм за необходимите медицински дейности, назначена терапия и очакваните резултати. Декларирам, че към момента на прегледа не съм хоспитализиран“- нарушения съгласно §9 от ПЗР на НРД за МД за 2023-2025 год. по чл.217, чл.218, ал.2, ІБ, т.1 и чл.219, ал.1 от НРД 2020-2022 год. за МД и Приложение №2б към него и и чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО. По т.42 е констатирано, че на 25.03.2025 год. в лечебното заведение е съставен амбулаторен лист за консултативен, амбулаторен, първичен преглед на ЗОЛ, по който липсва подпис на пациент /родител, настойник/приемен родител/ в полето „Информиран съм за необходимите медицински дейности, назначена терапия и очакваните резултати. Декларирам, че към момента на прегледа не съм хоспитализиран“ – нарушение по чл.243, чл.244, ал.2, т.І, б.Б, чл.245, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 год. и Приложение №2 към него във вр. с 244, ал.4, т.4 от НРД за МД 2023-2025 год.и и чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО. Първоинстанционният съд приел за законосъобразна заповедта, в частта на наложените санкции „финансова неустойка“ по т. 1 – т. 15 и в тази част е отхвърлил жалбата на лечебното заведение. Приел, че в чл. 165, ал.1 и чл.168, ал.1 от НРД за 2023-2025 за МД е посочено, че видът и честотата на дейностите по диспансеризация са посочени в приложение № 13 и са в съответствие с Наредба № 9 от 2019 г. и Наредба № 8 от 2016 г., поради което правилно е посочена като нарушена Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, тъй като в чл.1 от нея е посочено, че този пакет съдържа здравни дейности, услуги и стоки, определени по вид и обхват, по отделни медицински специалности, по заболявания или групи заболявания, съгласно приложения № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12. Същото се отнася и до Наредба №8 от 03.11.2016 г. в частта относно диспансеризацията. Приел, че въпреки, че в процесната заповед не е посочена нормата от тези наредби, която органът приема за нарушена, това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото Наредба № 9 от 10.12.2019 г. в 5-те разпоредби съдържащи се в нея определя съдържанието на пакета от здравни дейности като практически препраща към съответното приложение от НРД (в случая №13), а втората в раздел ІV също препраща към пакета здравни дейности относно вида и периодичността на диспансерните прегледи и дейностите, които те включват. Предвид изложеното първоинстанционният съд намира, че констатираните в т.1-т.7 от процесната заповед нарушения са действително извършени като са изложени съответните фактически и правни основания в тази връзка. По отношение на нарушенията по т.8-т.14 от оспорената заповедта касаещи извършени заключителни прегледи преди да бъдат изпълнени последните назначени физикални и рехабилитационни процедури, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 158, ал. 1 от НРД за МД 2020 - 2022 г., приложим съгласно § 9 от ПЗР на НРД за МД за 2023-2025г., видът и честотата на дейностите по диспансеризация са посочени в приложение № 13а и в съответствие с Наредба № 9 от 2019 г. и Наредба № 8 от 2016 г. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от НРД за МД 2020 - 2022 г. за физиотерапевтичен курс на лечение на определено заболяване се приема комплексно лечение, включващо първоначален преглед на лекаря - специалист по „Физикална и рехабилитационна медицина“, с оценка на обективното състояние на пациента с назначени видове и общ брой процедури до 20 в курс от група 1 и/или 2, или 3 по преценка на лекаря специалист, промените на лечението, както и заключителен преглед с оценка на резултатите от проведеното лечение и отразени вид и брой на проведените процедури. Съгласно чл.199, ал.1, т.3 от НРД за МД 2020 - 2022 г., заключителният преглед следва да бъде извършен не по-късно от 5-ия работен ден, следващ деня, в който е извършена последната процедура. В процесния случай заключителният преглед е проведен преди приключването на всички назначени процедури, поради което съдът е споделил извода на управителя на НЗОК за извършени нарушения по чл.153, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022г. във вр. с §9 от ПЗР на НРД за МД за 2023-2025г., съгласно който в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31 август 2023 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, се прилагат глобите и санкциите, предвидени за съответното нарушение в ЗЗО и НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г., като се спазва процедурата за осъществяване на контрол по ЗЗО и този НРД. Съгласно чл. 414, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г. когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 150 лв. По отношение на размера на наложените санкции по т.8-т.14 от заповедта, съдът приема, че по делото не се твърдят и установяват обстоятелства които да водят до определянето им като такива с по-ниска или по-висока обществена опасност от обичайните такива. С оглед на това, а и с оглед на на техния брой, съдът е намерил, че административният орган правилно и справедливо е определил размера им към средния на предвидения в закона. По отношение на наложените санкции по т.15-42 касаещи липсата на подпис в съставени за проведени прегледи амбулаторни листове в полето "Информиран съм за необходимите медицински дейности, назначена терапия и очакваните резултати. Декларирам, че към момента на прегледа не съм хоспитализиран", съдът приема, че това са нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация съгласно чл. 218, ал. 2, ІБ, т. 1 от НРД МД за 2020- 2022 год. - амбулаторният лист се издава от лекаря от лечебното заведение за СИМП, като в "Указания за попълване на амбулаторен лист за преглед от ОПЛ или лекар специалист" от приложение № 2 към НРД за медицинските дейности за 2020-2022 год. е предвидено, че пациентът удостоверява с подписа си информираност за извършените му медицински дейности, назначени изследвания и терапия, както и че към момента на прегледа не е хоспитализиран. Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 год. документите по чл. 218, ал. 1 се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение № 2 към НРД за медицинските дейности за 2020-2022 год. Видно от приложените по делото амбулаторни листове, описани в 15-т. 41 от процесната заповед липсва подпис на пациент в полето "Информиран съм за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати. Декларирам, че към момента на преглед не съм хоспитализиран". За извършеното нарушение съгласно чл. 416, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 год. е предвидена санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лева, когато извършеното нарушение е за първи път и касае медицинска документация съгласно раздел 10 от глава 17 и раздел 12 от глава 19 на НРД за МД за 2023 год.-2025 год. Първоинстанционният съд се е позовал на чл. 453, ал. 7 от НРД за МД 2023-2025 г., съгласно който по изключение, извън случаите по ал. 2 – 6, за констатирани нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация от раздел Х от глава седемнадесета и раздел ХII от глава деветнадесета, за първо нарушение се налага една санкция, независимо от броя на констатираните нарушения като в тези случаи длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО правят предписания за отстраняването им, а при последващо нарушение от този вид се налага санкция за всяко едно констатирано нарушение. В тази връзка санкциите по т. 16-т. 42 в обжалваната заповед са определени в нарушение на разпоредбата на чл. 453, ал. 7 от НРД за МД 2023-2025 г., тъй като същата предвижда изключение, при което за разлика от хипотезите на ал. 2-6, независимо от броя на констатираните нарушения, се налага една санкция при две предпоставки – нарушението да е първо и да касае установените изисквания за работа с медицинска документация от раздел X от глава седемнадесета и раздел XII от глава деветнадесета на НРД за МД 2023-2025 г. С оглед на така установеното първоинстанционният съд е отменил Заповед за налагане на санкции №РД-253С-269/17.07.2025 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, в частта и по т. 16-т. 42. Решението е неправилно. Касационната жалба на управителя на НЗОК е частично основателна. Решението на първоинстанционният съд в частта, с която е отменена Заповед за налагане на санкции №РД-253С-269/17.07.2025 год. в частта по т.16-т.42 е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. В т.15-т.41 от процесната заповед са описани нарушения касаещи липса на подпис на пациент /родител, настойник/приемен родител/ в съставени за проведени прегледи амбулаторни листове в полето "Информиран съм за необходимите медицински дейности, назначена терапия и очакваните резултати. Декларирам, че към момента на прегледа не съм хоспитализиран", което е безспорно нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация по чл. 218, ал. 2, ІБ, т. 1 от НРД МД за 2020- 2022 год. във връзка с приложение № 2 към НРД за медицинските дейности за 2020-2022 год., съгласно което амбулаторият лист се попълва от общопрактикувашия лекар и специалиста от извънболничната медицинска помощ при посещение на лицето потърсило лекарска помощ и пациентът удостоверява с подписа си информираност за извършените му медицински дейности, назначени изследвания и терапия, както и че към момента на прегледа не е хоспитализиран. Нарушенията по т.16-т.41 са извършени в периода м.февруари-м.юни 2023 год., през който период действа НРД за МД за 2020-2023 год. Съгласно §9 от ПЗР на НРД за МД за 2023 год.-2025 год. в случаите на констатирани нарушения извършени до 31 август 2023 год. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, се прилагат глобите и санкциите, предвидени за съответното нарушение в ЗЗО и НРД за МД за 2020-2023 год. като се спазва процедурата за осъществяване на контрол по ЗЗО и този НРД. Правилно в изпълнение на тази норма административният орган е наложил санкция „финансова неустойка“ съгласно §9 от ПЗР на НРД за МД за 2023-2025 год. и на основание чл.416, ал.1 от НРД за МД за 2020-2023 год. Основателен е доводът на касатора управителя на НЗОК, че приложената от първоинстанционният съд норма на чл.453, ал.7 от НРД за МД за 2023 год.-2025 год. е в сила от 01.09.2023 год. и е неприложима към нарушения извършени преди тази дата, тъй като съгласно §9 за нарушения извършени преди 31.08.2023 год. се налагат „глобите и санкциите предвидени за съответното нарушение в ЗЗО и НРД за МД за 2020-2023 год.“ като препращането към новия НРД касае единствено процедурата за осъществяване на контрол. По отношение на наложената санкция по т.42 от заповедта – първоинстанционният съд не е изложил самостоятелни мотиви в тази част независимо, че е установил, че нарушението е извършено на 25.03.2025 год. и е такова по чл.243, чл.244, ал.2, т.I, б.Б, чл.245, ал.1 от НРД за МД за 2023 год.-2025 год. и приложение № 2 към него във връзка с чл.244, ал.4, т.4 от НРД за МД за 2023 год.-2025 год. и чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО. Заповедта за налагане на санкции е отменена и по т.42. Настоящият състав намира, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и в тази част. Безспорно е налице нарушение на изискванията за работа с медицинска документация съгласно посочените като нарушени законови разпоредби и правилно на основание чл.457, ал.1 от НРД за МД за 2023 год.-2025 год. е наложена санкция „финансова неустойка“ за първо нарушение. С оглед на така приетото настоящият състав на ВАС намира, че решението на първоинстанционният съд в частта, с която е отменена Заповед за налагане на санкции №РД-253С-269/17.07.2025 год. в частта по т.16-т.42 следва да се отмени и вместо него да се постанови ново решение, с което да се отхвърли жалбата на лечебното заведение срещу тази част от заповедта. Предвид съдържанието на първоинстанционната жалба и изложените в същата възражения относно определения от органа размер на всяка една от наложените санкции „финансова неустойка“, настоящият състав на съда намира, че същите следва да се намалят до законовоопределения минимум от по 50 лева за всяко едно нарушение. Настоящият съд намира, че административният орган неправилно е определил размера на наложените санкции по т.16-т.41 от заповедта. Съгласно чл.416, ал.1 от НРД за МД за 2020-2023 год., когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лева. Мотивите, които са изложени от органа във връзка с конкретния размер на санкцията на всяко едно нарушение не се споделят от настоящия съд. Същите касаят обосноваване на извършеното нарушение и налагане на съответната санкция за това, но не могат да се отнесат към определяне на размера на всяка санкция над минималния. Мотивите са общи и бланкетни и от тях не става ясно защо за първо нарушение органът налага санкция в размер около средния за всяко едно нарушение. Ето защо настоящият съд намира, че следва да се намали размера на всяка една санкция „финансова неустойка“ по т.16-т.42 от Заповед за налагане на санкции №РД-253С-269/17.07.2025 год. до минималния от по 50 лева. Касационната жалба на Медицински център "Ортопедичен институт Кинов" ЕООД е частично основателна. Решението на първоинстанционният съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу Заповед за налагане на санкции №РД-253С-269/17.07.2025 год. в частта и по т.1-т.15 е частично неправилно поради нарушение на материалния закон. Както бе посочено по-горе в частта по т.1-т.7 от процесната заповед съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като е приел, че е нарушена Наредба № 8 от 2016 год. и Наредба № 9 от 2019 год. и приложение № 13 „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар специалист“, тъй като в описаните случаи по т.1-т.7 липсва снет и описан статус с насоченост към съответната система или съответно изследване. Настоящият състав на съда не споделя изводите на първоинстанционния съд. Същите са обосновани с факта, че видът и периодичността на медицинските дейности по диспансерно наблюдение за заболяванията са регламентирани в Приложение №13 към чл.22, ал.1 от Наредба №8/2016 год. Установено е, че в амбулаторните листи на ЗОЛ по т.1-т.7 липсва снет и описан статус с насоченост към нервна и храносмилателна система-т.1, т.2, т.3 /липсва и изследване на стъпалата/, т.4 /липсва и изследване на кръвна захар с глюкомер/, т.5 /липсва и снет очен статус/, т.6 /липсва и изследване на кръвна захар с глюкомер/, т.7, каквото се изискват при извършване на всеки диспансерен преглед, съгласно Приложение №13 към НРД за МД за 2023 год.-2025 год. за съответните диагнози. Според нормата на чл.165, ал.1 от НРД за МД за 2023 год.-2025 год. – възприета като нарушена в оспорвания акт, видът и честотата на дейностите по диспансеризация са посочени в Приложение №13 и в съответствие с Наредба № 9/2019 год. и Наредба № 8/2016 год. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Съгласно чл.21, ал.2 от Наредба № 8/2016 год. заболяванията при лица над 18 години, за които Националната здравноосигурителна каса заплаща дейностите по диспансеризация, са посочени в приложение №11. Видът и периодичността на дейностите по чл.21, ал.2 се определят в НРД, доколкото не са определени в приложения №, № 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19 на тази наредба и/или в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (чл.22, ал.1 от Наредба №8/2016 год.) Нарушението на Приложение 13 от НРД за МД за 2023 год.-2025 год. според съдът отхвърлил жалбата на дружеството срещу т.1-т.7 от административния акт се изразява в това, че при извършване на диспансерни амбулаторни вторични прегледи на ЗОЛ, в амбулаторните листи не са отразени стойности на изследвана кръвна захар с глюкомер, както и снетият клиничен статус на ЗОЛ при извършване на диспансерния преглед. Този извод на съда е неправилен и необоснован. В посочената в заповедта за налагане на санкции и обсъдената от съда нормативна уредба липсва изрично изискване за извършване и отразяване в амбулаторните листове на посочените измервания на кръвна захар с глюкомер, както и на общия клиничен статус на ЗОЛ при извършване на диспансерния преглед за посочените заболявания. При липса на легално понятие за "общ клиничен статус" съдът изцяло и безкритично е кредитирал приетото от административния орган в оспорената заповед за санкции. В акта липсва конкретизация на правното основание, относно изискуемата информация, която следва да бъде попълнена в амбулаторните листове, за да бъдат спазени посочените изисквания. Предвид изложеното в тази част съдебното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, като се отмени заповедта за налагане на санкции в частта по т. 1-т.7. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на санкции №РД-253С-269/17.07.2025 год. в частта по т.8-т.14 като е приел за правилни наложените санкции „финансова неустойка“ всяка по 100 лева за 7 нарушения на чл.199, ал.1, т.3 от НРД за МД за 2020-2022 год., съгласно който специализираната медицинска помощ по чл. 190, ал. 1, т. 7 се заплаща за реализиран физиотерапевтичен курс на лечение за определено заболяване, който включва комплексно лечение от първоначален преглед, проведени процедури от физиотерапевтичния курс на лечение и заключителен преглед, извършен не по-късно от 5-ия работен ден, следващ деня, в който е извършена последната процедура. Приел е за доказано, че заключителният преглед е извършен преди приключване на всички назначени процедури, поради което е налице нарушение на горепосочените разпоредби. По отношение на размера на наложените санкции е приел, че „доколкото не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да водят до определянето им като такива с по-ниска или по-висока обществена опасност от обичайните такива и с оглед на техния брой, административният орган правилно и справедливо е определил размера им към средния на предвидения в закона“. Настоящият състав на съда намира за правилен изводът на първоинстанционният съд относно доказаността на извършените нарушения, но не споделя изводите му относно наложения размер на санкциите. Съгласно чл. 414, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 год., когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лева, а съгласно чл.413 от НРД за МД за 2020-2022 год. видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от: вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. Т.е. при определяне на конкретния размер на санкцията административният орган следва да изложи мотиви изхождайки от изрично посочени в нормата обстоятелства. Противно на възприетото от първоинстанционния съд органът е този, който следва да обоснове размера на санкцията. В конкретния случай не лечебното заведение следва да излага обстоятелство защо счита, че размерът на санкцията е завишен, а управителят на НЗОК е следвало да мотивира в заповедта си относно наложения по-висок от минималния размер на санкцията наложен за първо нарушение. Както вече бе изложено по-горе мотивите на органа касаещи определяне на размер от 100 лева за първо нарушение за нарушенията по т.8-т.14 са общи и от тях не става ясно действителната воля на органа за налагане на този размер на санкцията. В тази връзка настоящият състав намира, че заповедта за налагане на санкции в частта и по т.8-т.14, с която е определен размер на всяка санкция от по 100 лева е немотивирана. Определеният размер на санкцията следва да се бъде намален от 100 лева на 50 лева за всяко нарушение по т.8-т.14. При този изход на спора съдът намира, че страните следва да понесат разноските така както са ги направили. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,