Решение № 5687 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 730/2021 г.

Решение № 5687 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 730/2021 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мидикар" ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез адв. И. Г. срещу решение № 183 от 29.10.2020 г. по адм. дело № 247/2020 г. по описа на Административен съд /АС/ Ямбол. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-125-0084737 от 30.07.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на "Мидикар" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Ямбол, ул. "Търговска" № 34-Д, стопанисван от същото дружество, като е забранен и достъпът до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закона и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че в обжалваното решение липсват мотиви относно извършената от съда проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, въз основа на събраните по делото доказателства. Излага довод, че съдът не е обсъдил направеното оплакване за несъответствие на административния акт с целта на закона и неспазване на принципа на съразмерност при налагане на ПАМ за срок от 14 дни. Иска отмяната на решението заедно с отмяната на заповедта. Ответникът – началник Отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас при ГД "ФК" при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Е. в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-125-0084737 от 30.07.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на "Мидикар" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Ямбол, ул. "Търговска" № 34-Д, стопанисван от същото дружество, като е забранен и достъпът до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 25.07.2020 г. в 17: 24 часа при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Ямбол, ул. "Търговска" № 34-Д, стопанисван от "Мидикар" ЕООД, е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при контролна покупка на 1 бр. шапка от орган по приходите преди легитимация на стойност 15. 00 лв., платени в брой. При проверката не е установена разлика в касовата наличност от ФУ и фактическата наличност. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка № 0084737 от 25.07.2020 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на изискванията на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство, е установено от събраните по делото писмени доказателства. Според съда при правилно установени от административния орган факти, правилно е приложена и материалноправната норма, включително при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на срока на наложената ПАМ съдът е приел, че административният орган е определил срок наполовина на максималния, като е съобразен принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Решението е неправилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ / Наредбата/. По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата всяко лице по чл. 3, ал. 1 е задължено, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, да издава и фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата в случаите на извършено плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. От своя страна ал. 3 /сега ал. 4 на чл. 25 от Наредбата/ установява правилото, че фискалната касова бележка се издава в момент на извършване на плащането, както и задължението за лицата по чл. 3 едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента въпросната фискална касова бележка. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай принудителната административна мярка е наложена на "Мидикар" ЕООД за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 Наредба №Н-18/2006 г. поради неизпълнение на задължението на търговеца да издава фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой за осъществена продажба в обекта. По делото е безспорно установено вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка на стойност 15. 00 лева от страна на органите по приходите на посочената дата и час от дружеството не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 Наредба № Н-18/2006 г. на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Настоящата инстанция споделя оплакванията на касатора, че неправилно административният съд е приел заповедта за надлежно мотивирана относно срока за налагане на мярката. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт по отношение на срока на ПАМ са взети предвид следните обстоятелства - средно-дневният оборот на обекта е на стойност 92, 71 лева; дружеството има непогасени публични задължения в размер на 188, 61 лева към 29.07.2020 г. и декларираните финансови резултати от дейността на дружеството по години са нереално ниски. Формирано е заключението, че създадената организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през ФУ; липсата на организация за създаване на условия търговският обект да се ръководи и организира дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ; невъзможността за проследяване на реализираните обороти, обосновават необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Така описаните от органа факти не изпълняват изискуемото съдържане за мотивираност на акта с оглед продължителността на срока на ПАМ около средния размер. Видно от съдържанието на протокола за проверка, в обекта не е установена разлика между касовата и фактическата наличност, като се констатира, че сумата на оборота до часа на проверката е 64 лева, която сума е близка до констатирания от приходните органи средно-дневен оборот на обекта. От друга страна, размерът на непогасени от дружеството публични задължения за сума, по-ниска от 200 лева, няма отношение към процесното нарушение. Същото важи и за декларираните от търговеца финансови резултати за последните три години. В този смисъл органът не е посочил обективни критерии, обуславящи интензитета на засягане на фиска според характеристиките на търговеца. Липсва описание от органа за това каква е точно създадената организация на работа на търговеца, която позволява част от оборота да не се отчита от ФУ, респ. дали търговецът е извършвал друго нарушение по Наредбата или други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния размер. Въпреки че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път, без други нарушения /напр. разлика между разчетена касова наличност и фактическа парична наличност/ и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, като се отмени и процесната заповед за ПАМ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,