Решение № 12870 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10910/2009 г.

Решение № 12870 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10910/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Илия Атанасов Котрулев от с. Калища, община Ковачевци, област Пернишка, с която се иска да бъде отменено решение № 180 от 15.10.2008 г., постановено по адм. дело № 165 от 2008 г. на Пернишкия административен съд, оставено в сила с решение № 9460 от 13.07.2009 г. по адм. дело № 15408 от 2008 г. на Върховния административен съд - трето отделение. Излагат се съображения, че съдебният спор е разрешен в противоречие с действащите закони в Република България и практиката на върховните съдилища. Атакуваните съдебни актове били нищожни, недопустими и неправилни поради нарушаване на закона и на съдопроизводствените правила. Иска отмяната им, уважаване на претенцията и постановяване на решение за изплащане на обезщетение в максимален размер на основание чл. 4 ЗОДОВ. Ответникът - Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник, не е изразил становище. Според настоящата инстанция молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Установява се, че предмет на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е изплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от административен орган - Агенцията за социално подпомагане - Регионалната дирекция за социално подпомагане - Перник, за неизплатени месечни помощи за двете му непълнолетни деца, отглеждани от последния, при влязъл в сила отказ на административния орган за изплащането им на бащата, поради недоказаност на факта, че децата живеят при ищеца. Съдът е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че няма незаконосъобразно бездействие на административния орган, което да е причинило вреда на ищеца. Съдът, обсъждайки всички доказателствата по делото, е направил правилен извод, че неизпълнение на указанията на административния орган за представяне на документ, удостоверяващ упражняването на родителските права, е основание за отказа, а не бездействието на административния орган. Като касационна инстанция Върховният административен съд изцяло е споделил мотивите на първоинстанционния съд и е оставил в сила решението му. Изрично е приел, че претенцията за вреди от незаконосъобразни действия на административния орган поради неотпускане на семейни помощи за деца е в пряка зависимост от отмяната по съдебен ред на отказа за отпускане на такава по чл. 10 от Закона за семейни помощи за деца. Като не е представил доказателства за отменен отказ на органа по чл. 10 от ЗСПД, ищецът не е доказал исковата си претенция. Настоящият петчленен състав също счита, че новопредставените от молителя писмени доказателства не са от съществено значение за изхода на делото, за да обосновават отмяна на съдебното решение. Същите дори са неотносими, тъй като доказателствата, върху които съдилищата са изградили правните си изводи, са били налични, надлежно приети и достатъчни за решаването на спора по същество. Поради изложеното подаденото искане за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,