Решение № 3837 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1405/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. И. М., гражданин на Сирия, против решение 5850/17.12.2024 г. постановено по адм. дело 1183/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 11385/30.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет., с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отменяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на ДАБ. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АСХ е жалбата на Б. И. М., гражданин на Сирия против решение 11385/30.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че от Б. И. М. е роден в гр. Латакия, но живял до напускането на Сирия на 20.01.2024 г. в гр. Африн, обл. Халеб. Незаконно влязъл в Турция, а на 11.07.2024г. през зелената граница незаконно влязъл в България заедно с още 5 човека, били 5 дни в гората, където си счупил крака и сам се предал на полицията. В проведеното интервю чуждия гражданин е изложил, че в Сирия останало цялото му семейство и нямал роднини в ЕС. Посочил е, че е [заличен текст], [заличен текст], имал основно образование, работил като строителен работник, не бил арестуван и осъждан в Сирия, нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Твърдял е, че не членувал в политически партии, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му. Не отбил военната си служба. Напускането на Сирия обосновава с несигурността предвид водените военни действия между кюрдите, свободната армия и турската армия, както и с лошото икономическо положение. Посочил е, че в страната му на произход нямало достатъчно работа, едва се препитавали, нямали вода и ток. Предприел заминаване за Европа, за да потърси по-добро място за живот. Искал закрила в България, защото била първата страна от ЕС и спазвала човешките права. Съобразявайки установеното от фактическа страна, съдът е приел, че не се констатира спрямо последният да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Първостепенният съд е сметнал за правилни съжденията на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са релевантни за търсената защита. Обърнал е внимание на изложеното от М., че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Според решаващият състав основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност в страната заради войната и лоштото икономическо положение. Съставът е възприел констатацията на органа, че спрямо М. не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - ал. 5 ЗУБ. Съдът е релевирал изводи, че от страна на чуждия гражданин не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Намерил е, че няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Съставът на АС Хасково е съобразил практиката на ВАС, която приема, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл.9, ал.8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал.1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя, което правилно е изтълкувано от административния орган. Последното е довело до извода, че желанието и личните мотиви да живее в България не могат да бъдат ценени като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ. АСХ е посочил, че към момента на постановяване на акта, в Сирия не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Сметнал е, че от данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Последното се подкрепяло от факта, че семейството му продължава да живее в тази област. Така мотивиран съдът е приел жалбата на Б. И. М., гражданин на Сирия против решение 11385/30.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд, като на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към тях и не следва да ги преповтаря. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от същата, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Търсещият закрила е заявил, че нелегално е влязъл в Турция, след което и в България, като напускането на страната на произход обосновава с военните действия между кюрдите, свободната армия и турската армия, както и с лошото икономическо положение. Изложението, че иска да заминаване за Европа, за да потърси по-добро място за живот, води към извода в процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически емигрант. Споделими са изводите, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. М. не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Търсещият закрила не мотивира наличие на основания и за предоставяне на хуманитарен статут, по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Позовавайки се на представените справки административният орган, а впоследствие и съдът са достигнали до заключение, че в отделни провинции на страната са регистрирани случаи на насили не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. От информациите в справките става ясно, че дори и да се приеме наличие на въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен. Съставът правилно е отчел, че не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. Правилно е позоваването на съда на постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В повече следва да се посочи, че чрез партньорските си неправителствени организации Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) предоставя правни услуги на вътрешно разселени лица, завърнали се бежанци и приемни общности, както и на търсещи закрила лица и бежанци. Видно от общодостъпна справка на Върховен комисариат за бежанците към ООН (ВКСООН), последният изразява готовност да окаже подкрепа на сирийските бежанци, които решават доброволно да се завърнат. В справката се отбелязва, че в Сирия доброволно са се завърнали стотици хиляди сирийци. Излагат се опасения за завръщащите се, но същите не водят до необходимост непременно от предоставяне на закрила, било тя субсидирана или хуманитарна. Предвид изложеното и както бе посочено по-горе, споделими са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение основанията визирани чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Настоящият касационен състав намира постановения съдебен акт за правилен, с оглед което не следва да бъде касиран, а да бъде оставен в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение