Решение № 9619 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1541/2009 г.

Решение № 9619 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1541/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Стою Тенев Колев и Петър Стратиев Желев със съдебен адрес гр. София, ул. "Л. Каравелов" № 73, адв. М. Станкова, подадена срещу Решение № 855 от 30 декември 2008 г. (ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив-Свиленград - турска/гръцка граница" на територията на община Симеоновград, обл. Хасковска, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби (ДП) на ЗДС. В жалбата се поддържа, че обжалваното административно решение следва да се измени в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждените части от съсобствения им имот и масивни сгради с № 47278.670.2458, № 472778.570.2458.4 и № 47278.570.2458.5, която оценка не е изготвена по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение при принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за държавни нужди - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Страната - ответник-Министерският съвет и заинтересованите страните, конституирани като страни в процеса на основание чл. 38, ал. 4 ЗДС, оспорват основателността на жалбата и поддържат становища, че размера на дължимото парично обезщетение - пазарната цена на имота, определена от административния орган, е обективна и е съобразена с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав, като обсъди допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, която е адресат на обжалваното административно решение и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Съдът като обсъди становището на жалбоподателите и поддържаните от тях основания за отмяна на обжалваната част на административното решение, становищата на заинтересованите страни и въз основа на представените от страните писмени доказателства намира, че жалбата е основателна по следните съображения: На основание чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с Решение № 855/2008 г. са отчуждени части от имоти както следва: от имот с № 47278.670.2458 -36 кв. метра земя, от имот с № 47278.670.2458.4-98 кв. метра (масивна страда) и от имот № 47278.670.2458.5-56 кв. метра (масивна страда). За процесния имот преди влизане в сила на подробния устройствен план има изработен и одобрен ПУП - гр. Симеоновград като имотът попада в урбанизирана територия на града и в строителните граници на населеното място. Сградите са узаконени през 1999 г. видно от приложения към доказателствата акт № 2/22.10.1999 г. за обект: Търговски комплекс "Стопер". Към доказателствата по делото е приложена от административния орган експертна оценка, изготвена от оценител на основание сключен договор № 2717/21.07.2008 г. между Национална компания "Железопътна инфраструктура" (инвеститор на обекта) и ЕТ "Трапс-Тома Йоцов". В оценката е отразено, че се извършва по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС като равностойното парично обезщетение в съответствие с предназначението на имота въз основа на пазарни цени, взети от реални сделки с имоти с подобни характеристики е в размер на 368 лв. оценка за земята и 24 486 лв. и 14050 лв. оценка за двете търговски сгради. Към оценката не се представени нот. актове или други доказателства за реално извършени сделки с имоти с подобни характеристики и не е посочена осреднена цена от сделки сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката (от датата на договора от 21.07.2008 г.) или методика, по която е направена оценката на сградите и земята. Тази оценка по изложените от оценителя обяснения не следва да се приеме като дължимото парично обезщетение за отчуждения имот, защото не определя пазарната цена на имота, която собственикът вероятно би получил на свободния и конкурентен пазар. От заключението на тройната експертиза се установява (след оглед на място на отчуждения имот и сградите), че оценката на имота следва да се определи на основание чл. 96 от ППЗДС във вр. с чл. 20 ЗМДТ и съгласно удостоверение по чл. 264 ДОПК, защото няма данни за цени на реализирани сделки с подобни обекти в съответния район, които да отговарят на изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Данъчната оценка на имот с № 4 7278.670.2458 целият от 1200 в. м. е 4128 лв. или 3, 44 лв. (кв. м. Удвоената стойност е в размер на 6, 88 лв. или за отчуждената част от 36 кв. м. от този имот паричното обезщетение е определено в размер на 248 лв., като оценките на отчуждените сгради съответно в имот с № 47278.670.2458.4 с масивна конструкция е в размер на 45027 лв. и в имот с № 47278.670.2458.5 с масивна - едропанелна конструкция, е в размер на 21081 лв. Съдът като обсъди заключението на тройната експертиза заедно с другите доказателства по делото, приема заключението като обективно и изготвено съгласно изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗДС във вр. § 1а, т. 1 и 2 от ДП на ЗДС. По представеното заключение пазарната цена на имота е определена по реда на чл. 96 ППЗДС във вр. с чл. 20, пр. 2 от ЗМДТ и отговоря на изискванията за определяне на равностойно парично обезщетение - т. е. на пазарната цена на отчуждения имот определена по реда на ЗДС. По изложените съображения жалбата като основателна следва да се уважи като се определи оценката на отчуждената част от имота и на сградите съобразно заключението на тройната експертиза и на жалбоподателите се присъдят направените разноски за водене на делото в размер на 1750 лв. за вещо лице и за един адвокат по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение