Решение № 6740 от 7.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Георгиев от гр. София против Решение 175/12.01.2022 г. по адм. д. 10854/2020 г. на Административен съд София- град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Молбата към съда е да бъде отменено първоинстанционното съдебно решение изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- Национална експертна лекарска комисия, при редовно призоваване, не излъчва процесуален представител и не депозира писмен отговор по жалбата. Ответникът ТЕЛК към Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология ЕАД- гр. София, чрез юрисконсулт Соколова, оспорва касационната жалба изцяло. Ответникът- Софийски градски съд, при редовно призоваване, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С оспорваното решение, Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на И. Георгиев срещу Експертно решение 0584/04.09.2020 г. от зас.058 на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР 2209/15.06.2020 г. на ТЕЛК към Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология ЕАД, с което е определена 15% трайно намалена работоспособност /ТНР/ на лицето, на основание Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма, като съдържа необходимите реквизити, определящи го като валиден административен акт. Първоинстанционният съд прави извод, че не се установяват различия между приетите в съдебното производство експертни заключения на съдебно-медицинските експертизи и оценката на работоспособността в административното производство, поради което определените в оспорения акт ЕР на НЕЛК 15 % ТНР съответстват на състоянието на освидетелстваното лице. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че административното производство пред НЕЛК е образувано по жалба на И. Георгиев срещу ЕР на ТЕЛК, с което е определена 15% трайно намалена работоспособност, докато с предходно експертно решение от 01.07.2019 г., ТНР е била определена на 50%. След преглед на приложените в медицинското досие документи, без преглед на лицето, НЕЛК е установила, че по повод дрезгав глас, И. Георгиев е постъпил във ВМА МБАЛ- гр. София, при което е установена тежка епителна дисплазия до карцином ин сито на лява истинска гласна връзка и е извършена резекция на същата. Установената диагноза е Тумор на ларинкса; състояние след резекция на лява истинска гласна връзка с лазер; дисфония. Съгласно част 3, раздел 4, т.1 е определена 15% ТНР за състоянието по повод процес ин сито /стадий/ при изтекъл едногодишен срок без рецидив. В оспореното решение е прието, че жалбоподателят може да извършва трудова дейност като призовкар, при спазване на противопоказаните условия на труд: йонизиращи лъчения, химически онкогени, оживени словесни контакти. Експертизите, изготвени от специалист Вътрешни болести и онкология и национален консултант по УНГ, д.м.н.проф. В. Павлов, като непротиворечащи на събраните по делото доказателства, точни и ясни, правят изводи, с които и настоящата касационна инстанция се съгласява. Административен съд София- град правилно е приложил относимите към настоящия случай правни норми, както и е направил коректен правен анализ, относим към фактическите установявания. Съгласно нормата на чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3, се определят с наредба на Министерския съвет. В настоящата хипотеза това е Наредбата за медицинската експертиза, в относимата редакция, приета с ПМС 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., изм. с ДВ, бр. 46 от 11.06.2019 г., в сила от 11.06.2019 г. В съответствие с разпоредбата на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Съгласно чл. 63 от същата наредба, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка, съгласно Приложение 1. Когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се прави подробна обосновка. При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, съгласно приложение 2. По делото се установява от представените доказателства и въз основа на приетите съдебно-медицински експертизи, че пациентът попада в правилото, установено в т.1, Раздел ІV Увреждане на говора вследствие засягане на гласните връзки, съгласно което, в случаи на дисфония, какъвто е настоящият случай, се определя 15% трайно намалена работоспособност. На основание приложените по делото доказателства и след анализ на приложимата нормативна уредба първото вещо лице, както и второто хабилитирано вещо лице, извършило преглед на лицето, констатират, че определеният процент трайно намалена работоспособност относно описаното заболяване, претърпяната интервенция и липсата на рецидив или метастатичен процес - 15% е правилно определен, в съответствие с нормативните изисквания. Експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за степента на трайно намалената работоспособност от една страна са индивидуални административни актове, а от друга са експертни медицински заключения. Поради тази причина, при извършването на контрол за спазването на материалния закон при определяне на процента ТНР, са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага. Обективираната в решенията експертиза е професионална дейност на експерти, притежаващи необходимата професионална и специална подготовка и знания. В решенията си членовете изразяват експертно мнение, въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните данни и изследвания за дадено заболяване. В двете решения- на ТЕЛК и НЕЛК, е налице преглед и обсъждане на медицинската документация и данните от нея и е направен извод относно здравословното състояние на освидетелстваното лице, като липсват различия между процентите на ТНР в двете решения. И двете експертизи са действали в рамките на своята професионална компетентност при определяне на % ТНР и са достигнали до еднакви изводи по отношение на този процент. Не е установено и допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна. Приетите по делото експертизи са с възражения за тяхното приемане от страна на жалбоподателя, но не са оспорени от страните, поради което и съдът изцяло ги е кредитирал като обективни и безпристрастни. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че от заключенията на вещите лица категорично се установява, че правилно е определен процентът на ТНР на И. Георгиев 15 %. Видно от първоинстанционното решение и протоколите от съдебни заседания по делото, заключенията на вещите лица не са оспорени по надлежния ред от жалбоподателя и настоящ касатор, респективно експертизите са приети, а констатациите в тях не могат да бъдат оспорвани в касационното производство. Неоснователни са възраженията за неправилност на съдебното решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съда относно приложимия закон. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение