Решение № 5906 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1438/2009 г.

Решение № 5906 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1438/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е образувано по жалба от пълномощник на Митко Димов Митев от гр. Ямбол, против решението от 14.01.2009 год. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което му е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основно трудово възнаграждение с 20 на сто, за срок от осем месеца", което се счита незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуалните правила, претендира се отмяната му. В съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата чрез адв. Алдинова, по изложените в нея и писмени бележки съображения, претендира се отмяната на решението и присъждане на направените по делото разноски. Ответната по жалбата страна - Висш съдебен съвет, чрез юрк. Карагонова, оспорва жалбата. Сочи, че решението на ВСС е мотивирано, изложени са доводи въз основа на които е наложено наказанието, взето е от компетентен орган, в определената от закона форма и при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби. При направената проверка по дисциплинарното производство е установено, че е налице системно неспазване на сроковете, предвидени в НПК . Доводите, въз основа на които се смята, че наказанието е наложено неправилно, са немотивирани и твърде оскъдни за оспорване на решението на ВСС, същото е правилно, обосновано и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. По повод молбата на единия от обвиняемите Асен Тодоров Миланов, е констатирано значително забавяне на разследването по възложеното на жалбоподателя следствено дело. Производството е продължило от 17.03.2000 г. до прекратяването му на 18.04.2008 г. - т. е. непълни осем години. Дисциплинарният състав е констатирал допуснати от жалбоподателя многократно повтарящи се нарушения на сроковете за разследване по делото (чл. 234, ал. 1 от НПК), системно неизпълнение на даваните от прокурора указания по провеждане и приключване на разследването, поради което се предлага да се отхвърли жалбата. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е депозирана в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна, твърдяните отменителни основания не са налице. Дисциплинарното производство № 15/2008 год. е било образувано по предложение на Инспектората при ВСС, след направена проверка по сигнал на привлечено към наказателна отговорност лице по сл. дело № 312/2000 год. на ОСлС-гр. Ямбол, въз основа на изготвен акт от 30.05.2008 год. С решение № 10-00-001/07.01.2009 год. Дисциплинарният състав, избран по надлежния ред чрез жребий, е предложил на ВСС да приеме, че Митко Димов Митев, следовател в ОСлС - Ямбол, е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 5 ЗСВ, като виновно не е изпълнил служебните си задължения (по конкретно посочени текстове от НПК ), за което да му се наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Установените в хода на производството факти са обсъдени подробно, за да се направят изводи за допуснати от дисциплинарноотговорното лице многократно повтарящи се нарушения на сроковете на разследване (чл. 234, ал. 1 НПК), системно неизпълнение на дадените от прокурора указания за провеждане и приключване на разследването по делото (чл. 197 НПК), игнориране на изискването за провеждането му в разумен срок (чл. 22, ал. 2 НПК), както и за своевременно предприемане на всички мерки, наложителни за законосъобразно решаване на делото и за разкриването на обективната истина (чл. 13, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 и ал. 2 НПК). В резултат, общата продължителност на разглежданото наказателно производство, от образуването му на 17.03.2000 год., до прекратяването му през м. април 2008 год., е обхванало осем годишен период, неприемлив и за обвиняемите (с оглед различните претърпени ограничения) и за обществото като цяло - с оглед отрицателното въздействие от забавено правосъдие и нереализирана отговорност по случай с нанесени вреди за милиони левове. Така постановеното от Дисциплинарния състав решение ВСС е възприел изцяло, като, с оспорения си акт, при кворум и тайно гласуване, с 20 гласа "за", предложението, връчено на всеки от членовете, е било прието. Решението е правилно, изложените в жалбата оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, процесуални нарушения при постановяването му, които да съставляват отменителни за него основания, не са налице. Спазена е процедурата по установяване и налагане на дисциплинарните наказания, не е препятствана възможността за защита, съобщенията са били връчвани своевременно, жалбоподателят е участвал в хода на производството по установяването на фактите, не е депозирал допълнителни искания за доказателства, своевременно е депозирал възраженията си и същите са били обсъдени. Без основание се сочи немотивираност на процесния акт, след като, както вече се подчерта, възприетото изцяло решение на Дисциплинарния състав е много подробно, задълбочено изготвено и обосновано, с обсъждане на направените възражения, с конкретизирани относими факти и правилни изводи за наличие на бездействие, покриващо състава на приетите дисциплинарни нарушения. А съгласно чл. 320, ал. 4, пр. 2-ро ЗСВ, за мотиви на решението се считат и мотивите на решението на Дисциплинарния състав. Неоснователно е и възражението за липса на съставомерност по приетите от административния орган законови текстове и неосъществени деяния, които да съставляват административни нарушения, както и че продължителният период на разследването се дължи на обективни причини. От данните по делото е видно, че разследването по преобразуваното в следствено дело дознание е било възложено на жалбоподателя с резолюция от 30.08.2000 год., изготвената икономическа експертиза, останала и единствена, е била депозирана още на 02.11.2000 год., необорени са останали и констатациите, че от далите показания, през 2000-та година са били разпитани 7 свидетели, през 2001 год. - в това качество са снети показания на двамата бивши изпълнителни директори на "Ямболен" АД, гр. Ямбол, (съответно на 08 и 10.10.2001 год.), през 2003 год. - на 3 души и чак през 2005 и 2006 год. са разпитани още двама души, повдигнати са и са предявени обвинения на три лица, като същите са дали обяснения. И въпреки, че от разпитите на Миланов и Попов, (както сам сочи във възражението си жалбоподателят), е следвало да се съберат "основни данни" за турския гражданин и "основен свидетел" - Мюнюр, писмото до РДВР, във връзка с издирването му, е от 26.02.2003 год., (през м. юли 2003 год. той вече е бил разпитан), а от друга страна, решенията на Борда на директорите, от които да се установи периодът на отговорност на изпълнителните директори на дружеството, както и друга документация на дружеството, са били изискани едва "през 2004 год. " (стр. 3 от възражението). Неточността от няколко месеца в приетото, че до м. юни 2003 год. са проведени само описаните в решението следствени действия, не оказва съществено влияние на приетата фактическа обстановка. На следващо място, неприемлив е и доводът за наличие на фактическа и правна сложност на случая, след като въпреки немалкото на брой фактури, изготвяни по два броя за една и съща пратка, начинът на осъществяването на деянието е един и същ, а в помощ за установяването на този механизъм е била и задачата на споменатата вече икономическа експертиза. Освен това, до времето на предявяването на обвиненията, производството е било на ход при водещия разследването, същият е разполагал с оперативна самостоятелност по него, с оглед правомощията си и не е следвало да разчита на конкретни указания от прокурора, (каквито оплаквания също не липсват по делото), тези пък, които са били давани - не са изпълнявани и ефектът от това е отчетен с основание в решението, безспорен е и фактът, че за целия период не са били изготвяни въобще искания за продължаване на срока на разследването. Не се споделят и изложените съображения по прилагането на материалния закон, съобразно действащия ЗСВ от 2007 г., а не по отменения ЗСВ , тъй към датата на образуване на дисциплинарното производство е действал новият закон. Точен е и изводът, че внесеното предложение на Инспектората за налагане на наказание е обвързващо само относно визираните в него фактически обстоятелства, но не и с дадената правна квалификация на същите, което е в правомощията на наказващия орган. Във възприетото изцяло от ВСС решение на Дисциплинарния състав са изложени и обстоятелствени доводи досежно отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, отчетени са данните от справката на ръководителя на Службата, голямата натовареност на жалбоподателя през част от обсъждания период, добрите характеристични данни за него и изолираността на случая, а при съпоставянето им е предложено и с основание е прието по вид и размер наказание, което и настоящият съдебен състав счита за съответно на установеното от фактическа страна неоправдано бездействие за изпълнение на служебни задължения. Правилна е дадената правна квалификация на това бездействие, а последното, по силата на изричната разпоредба на чл. 310, ал. 3 ЗСВ, се преследва в двугодишен срок от откриването му - производството е протекло в указаните от законодателя срокове, т. е. и това възражение е неоснователно. С оглед така изложеното, оспорването по разгледаната жалба следва да бъде отхвърлено, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 323, ал. 1, вр. ал. 4, пр. 1 ЗСВ и във вр. § 118 ПЗР на ЗСВ,