Решение № 7022 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3653/2016 г.

Решение № 7022 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3653/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) против решение № 496/28.01.2016 г., постановено по адм. дело № 4382/2015 г. по описа на Административен съд С. - град /АССГ/. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. О. Л. С. Л. от град С., чрез пълномощника си адв. Василева оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед № ЧР 106/22.04.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Л. С. Л. за длъжността "главен експерт" в отдел "Програмиране и мониторинг" в дирекция "Европейски фонд за рибарство" гр. С. към ИАРА. За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че длъжността, заемана от Л. Л. е продължила да съществува като система от функции, задачи и задължения и по новото длъжностното разписание (ДР), в сила от 25.05.2015 г., не е реално съкратена. Прието е, че новосформираният отдел "Наблюдение и контрол" напълно е поел функциите на закрития отдел "Програмиране и мониторинг", както и че 4 щатни бройки в него за длъжността "главен експерт" са намалени на 3, като са съкратени трима вместо един от служителите. При тези фактически констатации първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. С ПМС № 90/2015 г. е изм. и доп. Устройствен правилник на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, като общата численост на администрацията е намалена от 292 на 242 щатни бройки. Закрита е съществуващата дирекция "Европейски фонд за рибарство", като на нейно място е създадена дирекция "Структурни фондове по рибарство", респективно отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението". В новата дирекция са запазени 6 щ. бр., които са били 12 по старото длъжностно разписание за длъжността "главен експерт", като 3 от тях са в новия отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението", които по старото длъжностно разписание са били 4 щ. бройки. След утвърждаване на новото длъжностно разписание на работа след съкращаването на 6 щ. бр. "главен експерт" е останало на работа само едно лице от закрития отдел "Програмиране и мониторинг", което е заемало длъжността "главен експерт" и две лица, които преди това са заемали длъжността "младши експерт". Останалите две щ. бр. за заети от лица, заемали длъжността "главен експерт" в други отдели на закритата дирекция. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателя е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. Настоящият съдебен състав въприема правните изводи на АССГ, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Л. Л. поради което и органът по назначаването неправилно е приложил чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение с оспорената заповед, което води до нейната материална незаконосъобразност. Установено е по делото, че функциите, които е изпълнявала жалбоподателката, изцяло съответстват на функционалните задължения на длъжността "главен експерт" в новия отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението". Поради това съкращаването на три от съществуващите четири щатни бройки за тази длъжност представлява неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, предвид съкращаването на три щатни бройки, при намаление от 1 щ. бр. и назначаване на лица, с по-ниски длъжности от тези на съкратените лица, респ. с по-ниска квалификация и професионален опит. Изложените съображения водят и до извода за издаване на оспорената заповед при допуснато нарушение и на целта на закона. Независимо, че ЗДСл не изисква извършване на подбор при съкращаване на държавните служители, целта на закона е да останат на работа по-високо квалифицираните и с по-голям професионален опит държавни служители. Основен принцип, въз основа на който следва да се упражняват правомощията на административните органи е съразмерността. Така както е дефиниран в чл. 6 от АПК, принципът изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо (ал. 1). Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (ал. 2). Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона (ал. 3). Според ал. 4 на чл. 6 от АПК, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел (ал. 5). Проверката за спазването на основните принципи на АПК е част от задължителната проверка относно законосъобразност на административните актове, независимо дали те са издадени в условията на обвързана компетентност или по целесъобразност. Съгласно чл. 2 от ЗА администрацията осъществява своята дейност при спазване на принципите на законност, откритост и достъпност, отговорност и отчетност, ефективност, субординация и координация, предвидимост, обективност и безпристрастност. Според чл. 2, ал. 6 от ЗА администрацията планира и изпълнява дейността си по начин, който води до постигане на висок обществен резултат при възможно най-икономично използване на ресурсите. В съответствие с чл. 18 от ЗДСл, изпълнението на държавната служба се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост. Стабилитетът на държавната служба е гарантиран и изрично в чл. 81 от ЗДСл. Основната същност на държавната служба предполага именно стабилност и устойчивост, гарантиращи непрекъсваемост на функционирането на държавната власт. В случая извършените изменения в длъжностното и поименното разписание на ИАРА, без да са настъпили същностни изменения във функциите и задачите на самата организационна структура като цяло и без да са синхронизирани с длъжностните характеристики на новооткриваните и трансформираните длъжности, могат да бъдат определени като противоречащи на описаните принципи и целта на закона независимо, че са извършени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски по делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата 500 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника й. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, Пето отделение