Решение № 9730 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16162/2009 г.

Решение № 9730 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16162/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД срещу решение № 1347 от 12.11.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му. Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Комисията за регулиране на съобщенията е приела решение № 1347 от 12.11. 2009 г., с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за електронните съобщения и чл. 6 от Наредба № 5 от 13.12.2007 г. за условията и реда за издаване на телефонни указатели, включително работата с базите данни, тяхното прехвърляне и ползване, както и за предоставяне на телефонни справочни услуги, по т. 1 е одобрила печатна и електронна форма за издаване на телефонен указател от БТК за 2010 г. и по т. 2 е допуснала предварително изпълнение на решението. Решението е обосновала със следните мотиви: БТК е задължено предприятие по смисъла на чл. 185, ал. 1 от ЗЕС. В изпълнение на задълженията му по същата разпоредба, с писмо вх. № 04-04-595/14.10.2009 г. дружеството е отправило мотивирано искане до комисията за одобряване формата на телефонния указател. В ЗЕС и Наредбата не се съдържат критерии, въз основа на които КРС да определи коя форма следва да бъде одобрена, поради което решението е по целесъобразност. По повод мотивите, изложени от БТК в искането, комисията е счела, че те не обосновават в достатъчна степен предложението на предприятието телефонният указател с номера на всички абонати на обществени телефонни услуги да бъде предоставен само в електронен вид за 2010 г. Посочила е също, че на предприятието е осигурен преходен период от 2 години, в който да не издава указател в печатна форма, т. е. разполагало е с достатъчно време да организира дейността си за издаване на указател и в двете форми; към момента на приемане на решението БТК е сключила договори за обмен на данни с всички предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги и няма пречки за издаване на общ телефонен указател с данни на абонатите, изразили съгласие за това. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като липсват мотиви, въз основа на какви критерии КРС е счела, че е налице необходимост от издаване на указателя в печатна форма. Твърди също, че осигуряването на телефонен указател, като част от предлаганата от предприятието универсална услуга не изисква непременно наличието на такъв в двете възможни форми, т. е. издаването само в един от вариантите е достатъчен за спазване на законовото изискване по чл. 185, ал. 1 от ЗЕС и задоволяване интересите на потребителите. Излага доводи, че комисията не е обсъдила предоставената от БТК информация за изпълнение на задължението на дружеството, вменено му с издадената лицензия на 28.01.2005 г. за процеса на цифровизацията на мрежата, който ще доведе освен до освобождаване на номера и до промяна на над 250 000 абонатни номера, които данни преценени в тяхната съвкупност показват, че печатното издание на телефонния указател ще бъде актуално едва няколко месеца и отпечатването му се явява необосновано от икономическа гледна точка. "БТК" АД е предприятие, което е задължено да предоставя универсална телефонна услуга. Съгласно дефиницията на чл. 182, ал. 1 от ЗЕС, универсалната услуга е набор от услуги с определено качество, предлагани на всички крайни потребители независимо от географското им местоположение на територията на страната на достъпна цена. Целта на предоставянето на услугата е да се осигури на всички граждани достъп до различните й елементи, изброени в ал. 2, в т. ч. по т. 3 и 4 - осигуряване на телефонен указател с номера на всички абонати на обществени телефонни услуги и осигуряване на телефонни справочни услуги, достъпни за всички крайни потребители, включително ползващите обществени телефони. С чл. 185, ал. 1 и 2 от ЗЕС е предвидено, че предприятията, задължени да предоставят универсална услуга по чл. 182, ал. 2, т. 3, издават поне един телефонен указател в съответствие с изискванията на този закон в одобрена от комисията печатна и/или електронна форма. Телефонният указател се актуализира редовно, но най-малко веднъж годишно. Указателят по ал. 1 е общодостъпен. Процедурата по приемане на решение по чл. 185, ал. 1 от ЗЕС е уредена в чл. 6 от Наредба № 5 от 13.12.2007 г., според който предприятията отправят мотивирано искане до Комисията за регулиране на съобщенията (комисията) за одобрение на формата на указателя - печатна и/или електронна, като комисията се произнася с решение в едномесечен срок от получаване на искането. Печатното издание на телефонния указател, както и телефонният указател в електронна форма, издаван и актуализиран от предприятие по чл. 6, съдържа информация за телефонните номера и други данни за абонатите, които са изразили съгласие за това, на всички предприятия, предоставящи обществени телефонни услуги. Предвид изложените фактически и правни обстоятелства, настоящият съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: Обжалваното решение е прието от компетентния административен орган, при спазване на приложимите нормативни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Неоснователни са доводите за немотивираност на оспорения акт. В решението се съдържа коректно изложение на релевантните факти, обсъдено е предложението на БТК и са посочени съображенията на административния орган за избор на един от вариантите, предвидени в закона относно формата на телефонния указател. Видно от мотивите на акта, секторният регулатор е изтъкнал като водещ критерий за предпочетения вариант защитата на интересите на крайния потребител. Както е отбелязано в решението, в ЗЕС и Наредба № 5 от 13.12.2007 г. не се съдържат показатели и изисквания, на които да бъде базирана преценката коя от двете алтернативите да бъде предпочетена или за кумулативната им реализация. При това положение, изборът на вариант е изцяло в дискрецията на органа. В случая комисията е обосновала решението си с необходимостта от гарантиране на достъп на най-широк кръг абонати, включително ползващите обществени телефони до предоставяната телефонна услуга. Този подход на регулатора е съобразен и с обстоятелството, че не всички разполагат с достъп и/или ползват телефонен справочник в електронна форма. По този начин се постига максимален обем на ползване на различните аспекти на услугата от потребителите, тъй като двете форми на указателя са носители на информация, която не е идентична, а взаимно се допълва, възможностите и условията за ползването им също се отличават. В този смисъл не е необходимо комисията да изработва критерии за преценка в каква форма да бъде издаден указателя, каквито съображения се развиват от жалбоподателя, доколкото същите са заложени в законовите изисквания за обхвата и предназначението на универсалната услуга. Поради това не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че секторният регулатор не е мотивирал приетото решение. Не намира опора в приложимите законови правила и доводът на жалбоподателя, че издаването на телефонния указател в една от двете форми е достатъчно за да се счете за изпълнено вмененото му задължение с чл. 185, ал. 1 от ЗЕС. Както се посочи двете форми имат различно съдържание, носители са на различен обем информация и е въпрос на оперативна самостоятелност на органа е да избере в алтернативен или кумулативен вариант да бъде предоставена услугата на абонатите. След като оспореното решение е в рамките на предоставената със закона компетентност на регулатора, то не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност извън пределите по чл. 169 от АПК. Възраженията за липсата на икономическа изгода от издаване на указателя в печатна форма предвид динамичния процес на цифровизация, който е свързан с изключително кратък период на актуалност на информацията са също относими към въпроса за целесъобразността на оспореното решение. Още повече в чл. 8 от Наредба № 5 от 13.12.2007 г. е предвидено, че тиражът на печатното издание на телефонния указател на предприятията по чл. 6 се определя с решение на комисията в срок до един месец, считано от датата, на която предприятията по чл. 6 са подали искане до комисията за одобрение на тиража. Комисията взема решение за одобряване на тиража въз основа на данни, предоставени от предприятията по чл. 6 относно потребителското търсене, очакваните разходи за издаване на указателя и очаквани приходи от неговото разпространение и след провеждане на обсъждане с тези предприятия. Следователно тези обстоятелства са значими за друго следващо производство, в което могат да бъдат предмет на обсъждане. В допълнение трябва да се посочи, че предприятието може да иска компенсация за доказаните нетни разходи, ако се установи, че предоставянето на универсалната услуга по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗЕС представлява несправедлива тежест за него, по реда и на основание чл. 200 и сл. от ЗЕС. При приемане на обжалваното решение комисията е съобразила принципа за съразмерност - предприетата регулаторната мярка е подходящата за постигане на целта за осигуряване на телефонен указател, достъпен за всички абонати на телефонни услуги и не засяга правата и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен и по начин надхвърлящ законово преследвания резултат. Предвид изложеното, подадената от "БТК" АД жалба срещу решение № 1347 от 12.11.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,