Решение № 5069 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3374/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор на Програма Културно предприемачество, наследство и сътрудничество, чрез гл. юрисконсулт М. Кацарова, срещу решение 4750/12.02.2025 година на Административен съд гр. София по адм.д. 8223/2024 година, с което е отменен негов мълчалив отказ по искане за окончателно плащане на "Международна фондация България 2002" РА14-Р2-2.1-РД-2/04.06.2021 година.

Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Фактическата обстановка относно процесния акт мълчалив отказ била неправилно отнесена към приложимия материален закон. При определяне на приложимия материален закон били взети предвид само разпоредбите на чл.11, ал.3 от административния договор и не били изяснени фактите относими към случая, както и не били посочени приложимите правни норми. Сочи, че договорът следвало да се счита за прекратен, след изтичане на крайния му срок на действие - 04.06.2023 година. С писмо от 21.02.2023 година било поискано представяне на документи съобразно изискванията, заложени в административния договор, като до 28.02.2023 година не бил представен отговор. Неизпълнението на посоченото задължение погасявало правото на бенефициера да депозира повторно искане за плащане, доколкото било налице нарушение на разпоредба от договора, която подлежала на санкциониране. Предвид действията по неизпълнение на договора, бенефициерът бил уведомен с писмо с peг. 68-00-109/24.07.2023 година, изпратено чрез ИСУН 2020, че същият се прекратява. С оглед изложеното не било налице правно основание за подаване на искане за извършване на окончателно плащане. Неправилни били изводите на съда, че бил налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК. Наведени са доводи, че решението не съдържало мотиви, въз основа на които може да бъде постановена отмяна на отказа за верифициране на разходи. На първо място не било взето предвид, че не е налице съществуващо между страните правоотношение, предвид наличието на волеизявление за прекратяване на административния договор. На второ място процесният отказ, разглеждан в съдебното производство не представлявал индивидуален административен акт и съответно не могъл да бъде предмет на съдебно оспорване. На трето място се сочи, че искане за плащане могло да бъде направено само при съществуващо правоотношение при условията на договора за безвъзмездна финансова помощ. На четвърто място твърди, че искането за плащане било с невъзможен предмет, съответно процесният отказ не могъл да представлява индивидуален административен акт, годен за обжалване. На последно място са наведени доводи, че налице бил висящ спор относно прекратяването на административния договор, предпоставящ спиране на съдебното производство. По изложените съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, касаторът прави искане за неговата отмяна.

Ответникът, Международна фондация България 2002, чрез адвокат Теодосиева, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. София е образувано по жалба на Международна фондация България 2002 срещу мълчалив отказ на ръководителя на Програмния оператор по Програма Културно предприемачество, наследство и сътрудничество да издаде решение по искане фондацията за окончателно плащане по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ РА14-Р2-2.1-РД-2/04.06.2021 година.

При разглеждане на спора, АС гр. София е приел, че мълчалив отказ винаги е налице когато овластеният административен орган е задължен да издаде административен акт в законово определен срок по отправеното до него искане, по което той не се е произнесъл, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, какъвто е и процесният случай. Съдът счита за недопустимо постановяването на мълчалив отказ в процесния случай, поради което взема решение за неговата отмяна и доколкото не е сред правомощията на съда да се произнесе по същество, преписката е изпратена на органа за произнасяне.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, касационният състав мотивира валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт.

В хода на производството по издаването на съдебния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспореният съдебен акт е мотивиран и в съответствие с изискванията на чл. 172а от АПК. Направените възражения от касационния жалбоподател в тази насока са общи. На основание чл. 218, ал.2 от АПК касационната инстанция не следи служебно за процесуалните нарушения. Релевираните възражения в тази част са относими към порока обоснованост на съдебния акт.

Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебното решение:

1.Правилни са изводите на АС гр. София в насока, че оспореният административен акт не попада в приложното поле на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), очертано от чл.1, ал.2 от същия закон, както и пар.4 и пар.5 от ДР на ЗУСЕФСУ.

1. Правната рамка на Норвежкия финансови механизъм, относима към случая, е определена в чл. 2 от Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021г., ратифициран със закон, обнародван в ДВ бр.8 от 24.01.2021г., в сила от 24.01.2021г. и обхваща споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз относно Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, Регламент за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, изготвен от Норвегия в съответствие с чл.10.5 от Споразумението, програмните споразумения, които ще се сключват за всяка програма и насоките за изпълнение, приети от Норвежкото министерство на външните работи в съответствие с Регламента. В чл. 5 от Протокол 38б от Споразумението между Европейския съюз и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, Република България е посочена като бенефициер наред с други страни - членки на ЕС. В изпълнение на чл.8, §2 от Протокола между Република България, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия е сключен посочения Меморандум.

1. В конкретната хипотеза страните не спорят, че:

3.1. Министерството на културата на Република България е Програмен оператор за програма РА14 Културно предприемачество, наследство и сътрудничество, финансирани от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г.

3.2.Между Международна фондация България 2002, ЕИК: 130980465 и програмния оператор, е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ (БФП) РА14-Р2-2.1-РД-2/04.06.2021 г. за проект BGCULTURE-2.001-0035 Подобряване на достъп до изкуства и култура чрез съвместната дейност на Международна фондация България 2002, Национална галерия и Елвекс Ларс Витбърг Експирънс (Норвегия), по Програма РА 14 Културно предприемачество, наследство и сътрудничество, финансирана по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г.

В договора е посочено, че програмният оператор предоставя безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проекта, а бенефициентът се задължава да изпълни проекта, съгласно общите условия и специфичните разпоредби на административния договор, както и приложенията към него, при спазване изискванията на Насоките за кандидатстване по Поканата, Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП и действащото национално законодателство.

Основните дейности по проекта са сформиране на екип за управление на проекта, обучение на експертния персонал, изработване на план-стратегия за привличане на публики, наемане на външни експерти, както и културни дейности, както следва: пътуваща VR галерия, Интерактивна пътуваща пиеса, Модерен БДЖ балет, Музикален талант, Юбилейни събития в къща музей Андрей.

Продължителността на проекта е 18 месеца.

3.3. На 21.02.2023 година и на 19.04.2023 година от страна на Програмния оператор са извършени две проверки на място, за които бенефициерът е уведомен, като са му дадени препоръки в срок от 5 работни дни да представи договори и други документи, доказващи изпълнението на одобрения план за възлагане чрез провеждане на процедури по ПМС 118/20.05.2014г. Препоръките са описани в двустранно подписани контролни листа, както и в изрични кореспонденции до бенефициента в ИСУН 2020. Същите са частично изпълнени извън указания срок.

3.4. На 27.03.2023 година е постъпило искане за междинно плащане 2 по проекта, с приложени: опис на разходнооправдателни документи; справка Отчет ДМА; Междинен финансов отчет и копия от разходнооправдателни документи / приложение 3/.

3.5. На 29.05.2023 година чрез системата ИСУН бенефициерът е изпратил покана за събитие по проекта Модерен БДЖ балет, което съгласно проверка от служители на програмния оператор, извършена на 31.05.2023 година не се е провело.

3.6. При проверка на документите представени с искането за междинно плащане 2 документи в ИСУН 2020 Програмният оператор установява, че: 1. бенефициерът не е предоставил на Програмния оператор, копие на цялата документация, свързана с избор на изпълнител за предоставяне на услуги и стоки, което е нарушение на чл. 16 от Договора за БФП; 2. към искането за междинно плащане не са приложени сканирани оригинали на първични разходооправдателни документи, което е нарушение на чл.8, ал.2 от Договора за БФП; 3. за периода 04.06.2021 година - 26.04.2023 година бенефициерът не е представил тримесечни междинни технически и финансови отчети за отчитане на извършени дейности и разходи, съгласно изискванията на чл.10, ал.2 от Договора за БФП.

3.7. С писмо с peг. 68-00-109/24.07.2023 година, изпратено чрез ИСУН 2020 бенефициерът е информиран, че: 1. Отчетените разходи в размер на 241 324,44 лв. не се верифицират; 2. Договор РA14-Р2-2.1-РД-2/04.06.2021 година се прекратява.

3.8. Актът, с който административният договор е прекратен е предмет на съдебна проверка по адм. д. 6245/2024г. по описа на АССГ.

3.9. На 02.04.2024 година бенефициерът е подал искане за окончателно плащане, ведно с технически и финансов отчет.

3.10. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е мълчаливият отказ на административния орган да издаде решение по искането на Международна фондация България 2002 за окончателно плащане по Договор РА14-Р2-2.1-РД-2/04.06.2021 година.

1. По поставения спор, съставът на Върховния административен съд приема следното:

4.1. По делото не е спорно, че на 02.04.2024 година бенефициерът - Международна фондация България 2002" е подава окончателен отчет по проекта с искане за окончателно плащане по договора, регистрирано в ИСУН с peг. BG-CULTURE-2.001-0035-C02-M045 в 18.59 часа, който е прочетен на 03.04.2024 година 10.20 часа.

4.2. Съгласно разпоредбите на чл.11, ал.3 и ал.4 от договора за БФП Програмният оператор извършва проверка на представения финален отчет в рамките на 60 дни от изпращането му чрез ИСУН 2020 и извършва окончателно плащане в рамките на 30 дни от верифицирането на разходите и одобрение на финалния отчет по проекта. Тези срокове са изтекли на 03.07.2024 година, като към този момент не е налице произнасяне от страна на ръководителя на Програмния оператор.

4.3. Споделят се мотивите на първоинстанционния съд, че по подаденото искане за окончателно плащане мълчалив отказ е недопустимо да бъде формиран, доколкото подобна възможност не е предвидена нито в административния договор, нито съгласно правилата уредени в Системите за управление и контрол (СУК) на Програма Културно предприемачество, наследство и сътрудничество, според т.15.3.3 от които, за да се определи сумата за изплащане към бенефициента, се извършва финансова верификация от експерт по верификация, след което програмният координатор изготвя писмо до бенефициера за размера на верифицираните разходи и/или за размера на средствата, които подлежат на възстановяване. Писмото следва да съдържа детайлна информация за стойността на недопустимите разходи, отразени по бюджетни пера, като за всеки непризнат разход е необходимо да има обяснение. Видно от изложеното за административния орган е налице задължението за произнасяне с административен акт по направеното искане и липсата на такова в предвидения от приложимата нормативна уредба срок представлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК.

4.4. В касационната жалба се твърди, че не е налице формиран мълчалив отказ, поради липсата на съществуващо правоотношение между страните, обоснован от прекратяването на административния договор. Тези възражения на касационния жалбоподател са неоснователни, тъй като към датата на получаване на подаденото искане за окончателно плащане 03.04.2024 година е започнал да тече тримесечният срок за произнасяне от страна на органа, именно към този момент решението за прекратяване на административния договор, обективирано в писмото от 24.07.2023 година не е влязло в сила, с оглед наличието на висящ спор пред административния съд за неговата законосъобразност. В случая органът не се е произнесъл по искането за верификация, приемайки, че правоотношението е прекратено, като същевременно навежда оплаквания за висящност на спора досежно прекратяването. Тази висящност на спора е относима към момента на дължимото от него произнасяне, тъй като при невлязъл в сила акт за прекратяване, за ръководителя на Програмния оператор е налице задължение за произнасяне по отправеното до него искане за окончателно плащане и по изложените съображения същата тази висящност се явява неотносима към съдебната фаза на процесния спор във връзка с вече формирания мълчалив отказ, който е предмет на съдебен контрол.

4.5. По изложените съображения, правилен е крайният извод на АССГ за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ на ръководителя на Програмния оператор на Програма Културно предприемачество, наследство и сътрудничество да издаде решение по искане на Международна фондация България 2002 за окончателно плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ РА14-Р2-2.1-РД-2/04.06.2021 година.

Горното обосновава правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

В отговора на касационната жалба, процесуалният представител на Международна фондация България 2002 е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, но не са представени доказателства за техния размер и реалното им извършване, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

На основание гореизложеното и чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд