Решение № 15625 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11568/2014 г.

Решение № 15625 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11568/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция национален строителен контрол срещу решение № 4163/23.06.2014 г., постановено по адм. д. 1960/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради несъобразяване със събрания по делото доказателствен материал в неговата цялост и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът Даниела Кирилова Манолова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание, в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 4163/23.06.2014 г., постановено по адм. д. 1960/2014 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № РД-15-0038/7.02.2014 г., издадена от началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с която е прекратено служебното правоотношение на Даниела Кирилова Манолова на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати нарушения. Първоинстанционният съд е установил и приел, че атестирането на Даниела Кирилова Манолова е извършено в нарушение на процедурата по атестирането, регламентирана в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата), което от своя страна е довело до постановяването на обжалваната заповед в нарушение на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд, а подробните му и правно издържани мотиви изцяло се споделят, като не е необходимо подробното им преповтаряне. Периодът на оценяване е бил от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. Работният план е изготвен и съгласуван на 4.02.2013 г. за заеманата от Манолова длъжност. По време на междинната среща, проведена със служителката на 25.07.2013 г., е отчетено изпълнението на работния план в срок и обективна работа, редовно процесуално представителство. Препоръки за подобряване на работата на служителката не са дадени. На 23.01.2014 г. е изготвена годишна оценка, като междувременно оценяващият ръководител вече е друго лице. АССГ е анализирал подробно критериите, използвани от оценяващия ръководител и е формирал извод за абстрактна и обща, неконкретно мотивирана оценка, при която не са посочени въз основа на кои обективно установими факти и обстоятелства е определена оценката. Обосновано АССГ е приел, че поставената на служителя при заключителната среща оценка на показателите за компетентност не отговаря на изискванията на Наредбата. Констатирано е очевидното й противоречие с коментара на оценяващия ръководител при междинното оценяване. Действително съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в Наредбата. В Наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Обратът в мотивите на оценяващия ръководител в различните етапи на процедурата по оценяване на държавния служител в случая не е обоснован с обективно установими факти и обстоятелства. Констатираното нарушение се отразява върху дадената обща оценка, поради което следва извод, че атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на Наредбата. Проблемът с крайната оценка е заложен още при формулиране на работния план, в който целите са с много общо описание и без определен срок за изпълнение (с изключение на тази по т. 1). Общото описание на поставените цели, липсата на заложени критерии за качество и срокове е пречка за обективната оценка на тяхното достигане, което е довело и до нарушение в последния етап от оценяването. В този смисъл е неоснователно оплакването в касационната жалба, че неправилно е преценен работният план като общ и неконкретен. В заложените цели се съдържат конкретни задължения, но те са много общо формулирани и без поставени критерии за количество, качество и срок, което ги прави неизмерими. Правилно АССГ е отчел и необходимостта за оценяване на целия атестиран период (2013 г.) и липсата на забележки и предписания от междинната среща на 25.07.2013 г. Дори да се приемат за доказани твърденията в касационната жалба, че оценяващият ръководител е имал непосредствени впечатления от работата на оценяваната служителка през целия период, а не само след заемана на длъжността (т.е. за последното тримесечие от оценявания период), е следвало да бъдат отчетени резултатите от междинната среща, проведена с тогавашния оценяващ ръководител, който е бил компетентен да я проведе. В противен случай провеждането на междинна среща и възможностите, които Наредбата предвижда от нея, се обезсмислят. По отношение единствения конкретен пример в мотивите на оценяващия ръководител, съдът е посочил, че поради липса на предварително определен срок не може да се приеме, че липсва изпълнение. Доводите в касационната жалба, че при липса на срок той следва да се счита за определен на едномесечен не кореспондират с конкретна нормативна разпоредба. Следва да бъде посочено, че за определени процесуални задължения, каквито служителката са възложени, срокът е различен, поради което не може да се приеме, че при липса на срок за изпълнение той винаги е едномесечен. Допълнително следва да бъде отбелязано, че даденият коментар на оценяващия ръководител на общите постижения и поведението на оценявания сочат на допуснати от държавния служител нарушения на етичните правила, които не могат пряко да бъдат свързани с целите на атестирането, регламентирани в чл. 2 от Наредбата. Основните цели на системата за атестиране чрез оценка на изпълнението е създаване на условия за ефективно управление на изпълнението на ниво администрация, административно звено и отделен служител за постигане целите на съответната административна структура, оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на съответните административно звено и административна структура, справедливо определяне на възнагражденията на служителите спрямо техните постижения, определяне на нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на неговите компетентности, подобряване на работните взаимоотношения, включително между ръководители и подчинени; и създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. Евентуално допуснати от Даниела Манолова нарушения на етични правила и норми във взаимоотношенията й с колеги и ръководители не представляват основание за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Предвид изложеното, решението като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът е направил разноски в размер на 600 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора и липса на възражение за прекомерност, касаторът му ги дължи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение